Намирам я скрита зад плоски мълчания,
в кръга на очите, в трамвая "желание",
наивна и боса, каквато си беше,
все тъй дългокоса, и малко бездрешна.
А бях я заровила нейде сред датите, ...

И когато животът озъбен над мен се намръщи,
и ме перне с юмрук, а надеждица никаква няма,
аз се връщам назад, върху стария плочник пред вкъщи
с девет цветни лехи и усмивката топла на мама.
Мама прави юфка. И разстила корите на двора ...

Въпросителни
Петък е! Ден като ден!
Щурат се мисли, хора и птици.
Грее небето над мен.
Виждам се в мъдрите му зеници. ...

Не мога все за чужди грехове да плащам!
Понякога с усмивка, понякога в брой!
На чуждите лъжи, наивно да се хващам!
Научих се да различавам мой от свой!
Не искам да ви гледам натъжени ...

якето ми
виси
безжизнено-изморено
на стола
в хола ...

Какво ли съм ù дал
Отхвърли ме в цветущата ми младост.
Копнежите ми грубо прекоси
И ги прегази. Аз живях без радост.
Тръгни си, с тебе болката носи! ...

Писмо любовно пиша днес
до моята любов голяма,
но всъщност нямам точния адрес,
в небето няма улици с име.
По ангелите ще изпратя вест ...

Любов
Ръката ми в ръката ти се вплита,
Сърцето ми до твоето сърце тупти,
Любов във вените пулсира
И няма начин да я спрем. ...

Преяждане, поглъщане, обсебване.
Богомолка на разсъмване.
Изядох те, преядох.
Сдъвках те. Горчиш.
Като черен шоколад. ...

,,Големият герой"
Калната, водна стена
трябваше ли в онова
фатално Аспарухово дере
човешки души да отнесе, ...

Сметоха пиршеството
в дузина черни чували.
Прибраха децата,
изнесоха подвижните нужници,
изгониха пияните. ...

Нощта посипала звездите...
Запалила ги с много страст.
Поканила луната да им прави
компания във този час.
Щурчета песен им запели... ...

Разказ за дивите и дивите по душа
1-ва част
Отворих вратата на 308-ми кабинет тъкмо навреме, за да видя как един кокер шпаньол прекосява коридора на гимназията. Езикът му висеше от устата, а големите му уши се вееха назад, докато гонеше свободата си отвързан от каишката. Няколко момчета също минаха ...

Събужда ме страхът и ми говори.
Не чувам думи и не го разбирам.
Но сякаш наблюдавам се отгоре
как той страхът със зъби ме раздира...
Витая в мрака - сън ли е, не е ли... ...

Запознах се с теб и се обърна моят ден,
до вчера ми изглеждаха нещата само сиви,
а после моите очи на любовта във плен
и делника и празника намираха красиви.
Започнах тънки сметки да кроя, ...

Ужасен съм зная аз,
че всявам в сърца ви страх,
но спите вие, упреквам вас,
нека Бог ме съди дали е грях.
Усещам порив, ...

Едва-едва надигат се крилете ми
сред някакви бездушни вкаменелости,
които пожелах да станат светещи,
подтикната от неразумна смелост.
И вече трудно чувам в мене думите. ...

Ще ми мине, със сигурност. Знам.
Като лятна настинка ще мине.
Като дъжд изведнъж завалял,
траещ няколко мънички мига.
Ще останат навярно следи... ...

Знам, не те заслужавам...
Ти имаш сърце, което знае как да обича.
Няма да те заблуждавам -
моето в никой вече не ще се зарича.
Не заслужавам обич и ласка ...

Добре дошъл, нечакан, непоканен.
Добре дошъл, нетърсен, нежелан.
Ще сложа хляб а чашите ще станат,
свидетели на мъртвият ни блян.
Това небе е старо и познато. ...

Кажете колко струва
едно семейство в този ден.
Нали уж всичко се купува,
а трябва ми едно на мен.
Един баща прошарен, ...

Детето трябва да се почувства звезда
Международен конкурс за вокално изкуство „Морски звездички” – Варна – 2014
Човекът е обществено животно . Детето се ражда егоистично и асоциално. Задачата на педагога е да го направи обществено същество. На сцената участниците са в центъра на един постоянно проме ...

Детска глъч изпълваше хладния декемврийски въздух. Пет радостни момченца се замеряха със снежни топки с големината на пъпеши. Те бяха толкова вглъбени в играта си, че не забелязаха кога три от дежурните баби-наблюдателки седнаха на отсрещната пейка. Те се настаниха удобно и започнаха да гледат - кат ...

Глава 1: Отблясъци
- Реан, време е! Отлагахме го вече седмица, но не можем повече да си позволим да стоим затворени. Мина цяла година! Трябва да се впишем. Трябва да живеем!
- Добре, предавам се. Но все още си мисля, че ще се отличаваме. Може и да сме се навлякли в тези кафеви вълнени дрехи и да сме ...

Сънувах те! Нощес.
Щастлива!
Опряна на друго рамо...
Бъди, любима! А аз и днес
ще те мисля ...

Беше влюбена както никога преди. Страстно, отчаяно, обсебващо. Не бе и предполагала, че някога ще изпита нещо подобно. От две години имаше приятел - мило, сериозно момче, с което бе свикнала и се чувстваше уютно в компанията му. С него й беше забавно и спокойно, вече говореха да се съберат да живеят ...

Не питай, не пресмятай, не се колебай,
ако за миг си се замислил,
след като веднъж си ме видял,
ако си се зачудил дали ме искаш,
тогава ти не си за мен ...

Пребродих океани и морета,
робувах по далечните земи.
Нагледах се на чуждите небета,
но мисъл пак три теб ме приземи.
Защото там за мене пристан няма ...

знаеш ли
плаши ме с нещо думата "трябва"
може би
нейната дълга ръка
твърде често ...