Още можем да потраем,
рано е да се терзаем,
ето, иде топла зима
шум и веселби ще има,
а такива като нас ...

Кръгла, зимна, ледена пързалка.
Като шемет в кръг върти се,
На кънките от скоростта поти се,
Една малка черна точка – поредна откачалка…
Разумът крещи ù: „Спри се! Спри се!“ ...

Нищо случайно не е случайно
ПОСЛЕДНА ЧАСТ
Робин отговори на въпросителните погледи:
− Нещо се е объркало. Не могат да включат координатите. По дяволите! Доближете се, за да видим видеата. Наблюдавайте внимателно. Трябва да открием блокажа.
Всички се струпаха и наостриха сетивата си. Започна първият ...

Любовта не е каквото е...
ако не виждаш и не чуваш,
ако живееш в други светове,
повярвал си, че съществува,
загубил си се във очи, ...

Когато разглеждаме екологията, не можем да подминем нейните богословски измерения, защото именно там ще намерим нейния първоначален смисъл и значимост за човечеството. Нейните антропологически перспективи, минали, бъдещи и настоящи аспекти, заложени в основата на християнското нравствено учение.
Цър ...

ПРОЛЕТЕН ДЪЖД
(по действителен случай)
Реката пресичаше целия град от край до край и минаваше през много интересни места. Беше препасана с много мостове, някои от които - много широки. Бяха ги направили заради хората, но по някои от тях минаваха и коли.
Преди много години облякоха стените ù с каменн ...

Подарих ти сърцето си без свян,
в замяна твоето не получих!
Открадна ми душата, а
твоята не я отключих...
В очите не можа накрая да излъжеш, ...

"Vraca in my heart". Така озаглавих последния си пост във Фейсбук. На фона на зеления Балкан и театъра се разхождат няколко от останалите все още врачани. На плетените столове няколко души пият кафе. Какво друго да правят. На площада са спряли два-три джипа, всеки за около четвърт милион лева, ще ре ...

Камината гореше и създаваше галещо чувство на уют. Над нея телевизора „София 81” работеше почти без звук. Беше петък вечер и както обикновено по българската телевизия даваха руската информационна програма “Время”. След това започваше руският сериал. Него чакаха.
- Винаги се получава така! Когато раз ...

И тихо е навън. Само леки отенъци от гласове отекват покрай театъра. А вътре се случваше това.
Първа сцена, първи дубъл.
-Тихо е днес. Дори дъждовният ромон не се чува.
Тук следва мълчание с лека усмивка.
-Приличат на сълзи, тези дъждовни капки, нали?! ...

Каква е истината за света,
за времето, дъжда, слънцата, бурите?
За малките, но хубави неща,
за флората, за фауната, лагуните?
От кой създаден е света - ...

Отива си моята есен
с топлите слънчеви дни.
На небето слънце не грее,
облак черен го скри.
Дърветата още са същите, ...

Отвътре ме тормозят мисли
Защо и как юзди ни туриха
А после с остена на гнева си
В пропаст като трупове ни бутнаха
С лукави думи ни втълпяват ''истини'' ...

Желание за блус
В дискотеката те гледам и желая те страхливо.
Да те поканя ли на блус? Не смея, за да не ми
откажеш ти вежливо.
И аз си казвам, че на следващия вече ще ...

ДАЛИ
на бившите колеги от СКС
Дали сега ще е уместно
Да Ви изкажа благодарност,
Защото служихме съвместно ...

Намерих кестен
Кестенче намерих на земята,
бързо вдигнах го, потрих го…
Гушнах си го нежно във ръката,
в джобчето си топло приютих го! ...

О, детство мое неживяно.
О, тихи небеса и шум от смях.
Да бих говорила, когато съм мълчала-
вина да нося вместо грях.
Но аз израснах с тежки кули, ...

Под лицето ми е мокро
от моите сълзи.
Чувам тежко дишане,
но то е някъде встрани.
Аз ситня глътките ...

Аз ви пиша сега - с думи точни, крилати.
И във тез редове всичко казвам ви аз.
Стиховете ми - сякаш молитви са святи -
произнесени във среднощния час.
Моите истини светли - прогонват тъмата. ...

Прощавам ти за всичко друго,
прощавам ти за тази страст,
за болката да бъда буден,
за сляпата в сърцето власт.
Прощавам ти, че вечно гузна ...

Телефонът звъни... Поглеждам часа
и вик на безсилие в душата се блъска,
сърцето ми бясно препуска... Мълча...
А искам да викам и с вик да разкъсам
онези окови, които сама си сложих, ...

Отговор по "Ямб на поет" от Гюлшен Алиева
Обрал съм за тебе и всички лалета,
приемам те тихо в съня си лилав.
Приготвям ти обич и сладко с галета,
да черпя с целувки и хладен пилаф. ...

Този вариант на текст, е създаден за изпълнение на кавър версия на песента на Bad Boys Blue – I_Wanna_Hear_Your_Heartbeat.
Песента можете да чуете и видите на видеоклип на следния линк:
Колко ли, колко ли пъти
теб сънувах през нощта...
С колко ли тежки въздишки, ...

До хълцане публиката се напи...
Скуката се дави в пълна чаша...
Жена на масата срещу мене седи,
а вечерта - тя толкова е наша...
Тъмни очи... Чуплива коса... ...

Във водовъртежа на живота
човекът често е оставен сам
и колкото е личността му по-богата,
той толкова е по-печелен, там.
О, винаги когато си в тълпата, ...

В училище
Учителката ни разказа
приказчицата за праза,
как лукът е тъй полезен
за дечицата наесен, ...

„ХАЗАРТ ПО ВРЕМЕ НА КРИЗА”
Светът е пълен с толкова много лица, образи, звуци, места. Всички те се смесват като един пъзел, в който аз съм основата, на която се подрежда.
Няма ден, няма вечер, няма нощ.
Пъзелът се допълва и доразвива от нови квадратни попълнения с различна аудио-визуална информация. ...

Залезът оловен дните задушава,
бавно идва краят, нищо не остава,
живот един покрива се зад сянка
от Вечността прегърнат в дрямка...
А ти оставаш тъжно взрян ...

Не те познавам, а ужасно ми се иска да чуя твоя глас поне.
Уви! Разбрах, че не ми стиска и мълча пред теб като дете.
Погледнеш ли ме удря ток и питам се - дали не полудявам?
Не може то да е любов, та аз дори не те познавам!
Орисията ми е такава да идвам за да те погледам, а ...

БЛАГОДАТ
"Благодаря" и хиляди са малко
за всичкото в живота ни пътуване,
понякога болезнено и жалко,
друг път - прекрасно съществуване. ...

Погледни през прозореца
колко много кокичета,
колко малко са хората,
колко много все тичаме.
Колко облаци стихват ...

Небесни приключения
Ивчо и Павчо обичаха небето. Мечтаеха как ще летят в него и ще се любуват отгоре на красивата Земя... Тая мечта беше сладка, ама толкова сладка, че всяка нощ заспиваха с нея. В сънищата си летяха и обикаляха къде ли не и се чувствуваха безкрайно щастливи. С всеки изминал ден мечт ...

Последните илюзии си тръгват мълчешком,
събрали във бохча мечти и чувства,
а аз стоя на пустия перон
с пресъхнали очи, безчувствена...
Със тях си тръгва младостта - ...

Площта на България е 111 000 квадратни километра. 111 000 квадратни километра уют и топлина. 111 000 квадратни километра българска, майчина земя. Осемнадесет години това бе моят дом, моето упование, моята утеха. Всеки път, връщайки се към границите на отечеството чувствах щастие и една упорита мисъл ...

Искам с някого да помълча... кротичко...
Тихичко, но... хубаво и простичко...
Искам с някой да си помълча... под луната...
Да си помълчим..., но студено става...
Нека с огън да се стоплим... от душата...

И за теб ли стихотворение ще пиша,
и твоят ред дойде ли...
И теб ли отново ще се мъча да забравя,
и теб ли без да съм те имала обикнах те.
Погледът ти още ме пронизва, ...

Животът ми виенско колело е
сред шумен панаир на суетата.
Въртя се тук по божията воля.
Но сбъркани са нещо правилата.
Животът ми виенско колело е, ...

Питам се - какво е любовта,
какво е онова красиво чувство,
което се забива във гръдта
със силата на тайнствено изкуство?
Дали е дар - божествен и неземен, ...

Изгубеното в мен усещане за време,
за цвят, за сила, за какво ми дреме...
Навъсени усмивки, скрити чувства...
Погубена надежда, стая пуста...
Откъснатата страница на календара ...

Стихвам във съня ти
(пропълзявам тайно).
Влизам във мечтите ти
(нежно ги събуждам).
Блесва във очите ти ...