Срещнахме се в късна есен -
сред мъгли и хлад.
Под небе без птичи песни -
тъжен листопад.
Но внезапно, като в приказка, ...

От тази пепел знам какво остана ни.
Един догарящ спомен. Да ни пари.
Не знам какво бе "писано" за двама ни,
но пак болят ме стиховете стари...
Които забраних си да поглеждам... ...

Безрадостната кучешка съдба
не мога аз на вас да ви опиша –
едничък все да бъдеш на света,
нежелан да скиташ, все така да скиташ…
Да си нямаш дом, а само твърд асфалт ...

„Българо-съветска дружба“. „По-големият брат от север“. „Братя славяни.“ Болезнено ми жегват сърцето тези словосъчетания. Защо ли? Нали съм наполовина руснак и наполовина българин.
Това се дължи на дядо ми Йордан. Той преди много години, като бил политически емигрант в Съветския съюз (имаше тогава и ...

Скоро не бях качвал нищо. Време е отново да ме "изядете" заради стила ми :) Само да си кажа, че не съм особено добър певец, но и не целя да демонстрирам гласови данни. Музиката и аранжиментът са мои, текстът е частично мой, останалата част е на Мария Тотевска. Приятно слушане!

Гости
И днес се извървя денят.
Прилежно сгъна времето си
в нечий дневник.
Послушни. Непослушни. ...

***
Искам да заспивам до теб.
Разнежени скули.
Набола мъжественост.
Докосване… ...

Сега се предполага, че би трябвало да посоча моя избор между разума и сърцето. Но всъщност мисля да направа още нещичко, ще споделя резултатите от моя вече направен такъв. Но това малко по-късно...
Ако попитаме някого какво трябва да последва човек, разума или сърцето, ще чуем много разнопосочни мне ...

Едно лице, една визия. Едни очи, едни устни. Една дума, едно докосване. Една усмивка, една прегръдка. Една тръпка, една любов. Две очи и много сълзи. Едно сърце и много болка. Един човек, а толкова много спомени. Нощем чуваш как капките се удрят в прозореца. Чуваш как силния вятър кара дърветата да ...

Като пропит с мрак бръшлян се увива
около сърцето ти и то умира.
Изтръгни го... забрави!!!
Нима ще оставиш да те победи?
Желанието за болка в себе си потуши, ...

---
Когато жена те погледне със празни очи,
глава наведи към ръцете с мазолести пръсти.
Полепнало с болка бездумие в тях прочети —
от раждане, смърти и восък от честото кръстене. ...

Колко още
Да тръгнеш през девет земи във десета.
Непознати пътища да питаш „Къде?“
С гордост в джоба и самоличност отнета
скиташ. Дворове. Град. Безпътно поле... ...

Годините ни са камбанен тътен.
След ударите ехото се носи.
От раждането си човек е пътник,
решаващ куп съпътстващи въпроси.
Ти си като лястовица бяла, ...

Душата се скита самотна през граница;
все по-смутено се влачи керванът.
Кучета лаят досадно, но навикът
трудно отмира... Смълчана, камбаната
вече не бие за никой и някак си ...

Нощта е безкрайно дълга и тиха,
когато с нетърпение чакам зората,
мракът и тишината в очите се впиха.
Буден! И отдавна започнал играта.
Сънят ме забравил, не идва на помощ, ...

По клоните валеше тишина
от думи, през минутите спестени.
Съблякох дрипавата си вина
от рамене, до мъка изгорени.
Преглътнах сухо – да не ме боли. ...

Гората е облечена клошарски -
с широки и раздърпани поли
със много кръпки шарени, хипарски -
до жълтото червеното гори.
Полето е самотно без житата, ...

За теб написах най-добрите стихове
За теб написах най-добрите стихове,
защото ти така го пожела.
Защото ми дари онези мигове,
които подлудяваха кръвта. ...

Болен съм, но не знам от кой се заразих. Има ли значение? Всички сме болни или рано, или късно се разболяваме. Дори и децата. Най-вече те. Колкото и чисти, и добри, истински да са, те най-много боледуват. И все пак са най-здравите, най-силните, най-издръжливите. Колкото повече растем, толкова повече ...

На ТихоМир
От снимката ти мило се усмихват
очи щастливи с поглед на дете.
Изпращат обич без да се замислят
как вие в мъка майчино сърце. ...

Метафората "Живот"
Забелязали ли сте как напоследък целият ни живот е една голяма метафора? Създаден да живее в съвършена хармония със себе си и със света около него, всеки човек сякаш се стреми да води най-бруталната война. Хората с лека ръка разрушават живота си, приятелствата си, кариерите и дори ...

Море,
на твоята прегръдка
се осланям,
в твоите ръце
единствен се оставям, ...

Чета те по устните...
По различното дишане.
Ти мене във стихове –
някакво писане...
Не сме книги, но... ...

Не помня да съм падал тук. Даже мислено не съм политал.
Но помня, че съм бил неук. И вътрешно какво изпитвах.
Как се носих във искрица - дъх. В душата ми, която плаче.
А сълзите са от мъртва кръв. Изливат се по хладен начин.
Не помня да съм чакал нощ. Аз скитах по треви зелени. ...

Звън, тих като прошумоляване на ледени топчета в метална купа. Постепенно звукът се усили. Чува се вече тропането на късчетата по стените на съда. Без да отваря очи, протегна ръка, сграбчи телефона и го мушна под завивката. Да не разбуди детето. Беше започнало да застудява и решиха да спят тримата в ...

Тишината крещи във лицето ми
Истерична в смеха си разплакан, с
Шепи пълни самотата в сърцето ми
И ме кара да бягам... да бягам...
Но къде да се скрия от мислите? ...

Увлечени във сиво ежедневие,
животът в своя ход повлякъл ни,
по улиците движим се забързани,
очаквайки днес "нещичко" да стане.
А всеки движи се във свой си ритъм. ...

Най скъпата ми вещ в живота, тате,
e старата, непрана твоя блуза.
Да, дреха ми е най-добър приятел.
Пропита със години тежки сълзи.
Най-мълчаливия и истински слушател, ...

От памтивека те познавам,
облечен с рицарската броня
за теб в дуели се сражавах,
обичах те... и без корона!
И куп писма ти писах даже, ...

С натрапчивата мисъл, че е забравил нещо
си отива залезът...
Непрогледналите през деня очи
на хорските надежди -
постепенно се унесоха във спомени… ...

ОГЛЕДАЛО
Сама тишината разбрах си,
отваря покой окрилен.
Но първите стъпки са плахи
да видя пак себе си в мен. ...

Мисълта за нея беше единствената, която го крепеше, която поддържаше пламъка в сърцето му, той заспиваше и се събуждаше с нейния образ в съзнанието си. Липсата й се усещаше във всяка една секунда, съмненията започнаха да се зараждат и параноята ставаше неимоверно силна въпреки да нямаше причина за т ...