Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Александър
Едва ли на друг човек би му се отдало, въпреки огромния ръст, да пристъпва нежно и леко, да докосва умело, преценявайки къде не бива да пипа травмите на хората, с които го среща живота, но Александър бе израснал едър и чувствителен човек. Прите ...

Беззвездна нощ в Атлантика...
Изчезна сам брегът отсреща,
остана черната вода,
а на небето тъй зловещо
не блясва ни една звезда... ...

Бил тъжен летен ден. Дядото, стопанина вече цял ден не е излизал навън. Лежал на леглото със затворени очи. Не помръдвал, дума не обелвал. Изплашили се животинките от неговото малко стопанство. Двете кокошчици, петела, козичката и жълто рижавия котарак седели сгушени до вратата на малката спретната ...

Шшшт, мълчи. Остави ме, недей да ме будиш.
Хвърчила са очите ми и по твоите сънища тичат.
Като филм с вход свободен за влюбени,
и сюжет твърде дързък - почти неприличен.
В него сбъдваме всичките свои потайни желания ...

Не бързам. Ето ме.
Почти съм спряла.
Часовникът наивно
зазвъня - в без пет.
И цяла тишината, ...

за да преодолееш нещо, трябва
да преодолееш първо себе си...
отричам те, отричам се,
отхвърлям те,
отхвърлям се, ...

Сломени ангелски криле в небето горят.
Малко ангелче, сълзите избърши,
макар че нивга вече няма ти да полетиш.
Сломено тяло удря се в земята тук,
ни потреперване, ни звук. ...

Училището свято е за нас
и ний захласваме се в час.
Учителите, мили и любезни,
преподават ни уроците полезни.
Г-жа Велкова пренася ни в свят чудесен ...

От въздишки постеля не правя!
Не прекланям пред никой глава!
Устремена във полет изгарям
прекосила сама вечността...
Не обичам и песни любовни. ...

* * *
Когато времето те изпреварва спри се,
за да те настигне това , което си създал.
* * *

Това или онова, онова или това. Все тая. Има обект, има и повод за мисъл, творчество и квот си искаме. Не казвам, че ти си обекта, не се възприемай като такъв. Знаеш много добре кой си в моите очи. Щом ти липсва моето внимание, кажи ми, веднага ще ти го дам. Липсва ти моето присъствие, е това няма к ...

Искаш ли ме в твоята джамия,
полумесец ще сваля отгоре,
красотата - с лудост забули я,
шест пъти на ден ще ти се моля...
Искаш ли ме църквата си жива, ...

Отляво се разнася с грозен тътен
идеята за нов "партиен враг"
и всеки, чийто мозък е размътен,
"Не щем – крещи – с предателите брак!"
Че шефът на червените калинки ...

Една прегръдка бе изгубена
далеч от рамо на приятел,
сред погледи безброй учудени
се скита вън без получател.
Една прегръдка нераздадена ...

За теб, любов, за теб и себе си аз давам,
давам сълзите си, давам и своята плът.
За теб, любов, аз теб аз пътеки оборвам,
за теб аз давам душата си и моя път.
Пред теб, любов, само пред теб аз коленича, ...

О, нежен образ и име!
О, мираж на любовта!
Иди си! Остави ме!
Не терзай таз душа!
Че няма по-страшна зима ...

- Дядо, искам и аз да дойда с тебе за риба! - каза шестгодишният ми внук.
- Разбира се, че ще те взема – казах. – Кажи на майка си да те приготви.
И отидохме на бента над тепавицата. Дълъг е този бент. В долната си част, където е стената, е толкова дълбок, че дъното му не се вижда, а в горната част ...

Приказка без край
по идея на Росен Балабанов
Родословното дърво
втора част
Докато Лили спеше, здраво стиснала Мечо за ухото, а баща ѝ, доктор Михаил Михайлов, премяташе из пръстите си перото от Петльовата опашка, Ангел се въртеше в леглото и си мечтаеше разни момчешки работи. Искаше му се утрото да ...

Празник идва, а сърце
все не ще да се отпусне,
че за туй метротрасе
на домашно съм дежурство.
Ако всичко е наред, ...

Един от синовете на крал Минзухар беше убит тази вечер и не се очакваше да се прероди след по-малко от два века, а, за лош късмет, точно тоя хубавец беше горд носач на червената роза, която принцеса Розенблум си беше поръчала за рождения ден, защото в царството нямаше никакви рози освен бели и тя я ...

Животът ни минава като сън.
Изнизват се годините и дните...
До вчера тичахме навън,
а днес сме със сребро в косите...
Как искам да съм боса във ръжта, ...

Какво харесвам в теб? Не ще ти отговоря.
Навярно водопада от любов,
или ядът в очите ти, когато дълго спорим,
превърнал се в излишен апостроф.
Сълзите, дето спират във миглите ти тънки, ...

Може да съм трудна за обичане,
може да съм много вироглава,
не живея от себеотричане,
нито претендирам да съм права.
Мразя да се чувствам неразбрана ...

Лиса скита из полето,
гладна, като вейка слаба
и мечтае за петлето,
дето сутрин буди баба.
Някой ден ще се получи ...

Мислиш ги за истински приятели,
но накрая се оказват предатели.
Подават ти ръка, за да станеш,
но отново те бутат да паднеш.
Казват ти да вярваш в мечтите, ...