Животът е океан от възможности... Винаги ти дава това, което искаш, но тогава когато трябва, а не в момента, в който ти го искаш. Животът никога не ти отнема правото на избор. Оставя те сам да вземеш решение коя възможност да избереш, кой път да извървиш и какъв да бъдеш. Животът е най-добрият учите ...

Ти не знаеш за мен - двеста пъти умирах
и светът ми без теб беше ничий и лош.
Ти не знаеш за мен, че разместен събирах
разпиления пъзел след забития нож…
Пак се връщах назад – километри нататък – ...

Заформихме си тройка на поляна-
Аз, Любовта и някакъв си Кос.
Подсвиркваш ти..., обаче тука стана
за мойте чувства, мамка му, въпрос!
Седни, Любов, да пушим по цигара ...

Поизморени и проскубани
конете ми поискаха почивка...
Поискаха почивка за сбогуване,
а изморените коне, нали разбирате,
без капка жал по навик ги убиват, ...

***
Струпани са думите -
незапалени минзухари.
Пръстите ми са нежни
и плахо приближават. ...

На двайсет и една. Точно по този начин започвам. Точно сега си спомних защо не се съгласих с теб, макар че бях съгласна. В светлината на уличните лампи няма романтика сега. В светлината на уличните лампи имаше романтика, когато бяха бели. Сега са оранжеви. Бяла светлина и мокри павета. Нямам по-рома ...

Еднa ръкa в тъмaтa ме прегръщa,
еднa ръкa се вкопчвa в мойтa длaн
и вярaтa във себе си ми връщa,
осъществявa моя болен блян.
Един мaгичен глaс едвa ми шепне ...

Обърна ли се назад,
виждам слънце,
виждам път...
Виждам в теб надежда да се променя
и разбирам, че не съм сама. ...

Във жълтата полегнала трева,
загубила цвета си в есента,
дълбоко долу в мрачна тъмнина
се крие самотна и измъчена душа.
Потънала във мрак и тъмнина, ...

Толкова си малко,
туптящо, любящо сърце.
Как може да побираш
любов и болката голяма.
Днес отново наранено, ...

Разсеян, тъжен ще рисуваш любовта!
Ще я превърнеш в плачеща върба!
В трева, прекършена от ранната роса!
Като две протегнати ръце, но към весла!
Ако можеш - в този миг ме прегърни! ...

Тази нощ морето изхвърли бутилка на брега. Утринта тя покани на гости всички лъчи и засия като малка слънчева принцеса. Старият моряк, който все по-трудно виждаше , се удиви на блясъка й:
„Какво ли е това? Може би тук е написано къде е морското съкровище, което търся цял живот?” Той още един път се ...

ПИОНЕРСКИ ЛАГЕР
Посвещавам на Донко Найденов
(donkooooo)
Беше началото на юли 1988 година. В двора на училището се беше насъбрало множество от деца, облечени основно в спортно облекло, с раници на гърбовете си и сакове, наредени на пейките покрай оградата. Повечето от тях бяха обути с модерните за о ...

Ще ти простя каквото и да е...
и изневяра с дявола във тебе.
Ти си жена от други светове...
а аз ездач на полудяло време.
Ще утоля нагона ти красив... ...

Мъжът в къщи грубиян е,
все за нещо ще крещи.
Как е дотегнал нима не знае,
та поне да си мълчи.
Навън мъжете са вежливи, ...

Очакване,
копнеж,
прелюдия!
Все вечните
копнежи на сърцето...! ...

Никодим Г., по прякор Коди, се събуди от празнотата в душата си. Макар да бе само на 16, сякаш вече беше живял този живот.
Денят надникна през прозореца сив и мрачен и Коди му отвърна със същото. Чувстваше се ужасно тъпо в нещото, наречено собствена кожа. Тялото му беше слабо, върлинесто и несъразме ...

Когато вървиш по безкрайната улица,
а тя все по-безкрайна изглежда,
падаш, спъваш се, сблъскваш се с трудности,
не отчайвай се, има надежда.
Поглед нагоре, стъпка, изправяш се, ...

Прах в самотната стая на мисълта
разхожда меланхолия, в коралови обувки...
Високите токчета се спъваха в суетата
и химерата на любовта,
черпеха паяците със сметана и ликьор от кръв и очи, ...

Нащърбени малки съкровища,
обърнали гръб и очи,
пекат в мислите си зародиша,
дето в Слънцето жълто бучи
и го прави да бъде овално. ...

Старицата Зла
Гърбава ходи с тояга в ръка.
Облечена в дрипи, крехка снага.
Погледът мътен, остър носа.
Забрадка на нейната сива коса. ...

Все не намирам посока към тебе.
Минах пустини, морета, гори.
В тръни краката си боси раздирах,
газех води, а пък нямам сълзи.
Клади запалих, разплаках и здрача. ...

СЛЪНЧОГЛЕДИ ПРЕЗ АВГУСТ
Трябваше да те измисля:
светъл като облак, с душа като поле.
Но Август е – тревата съхне,
срина се последното небе… ...

Какво става с “Галилео”?
В памет на акад. Димитър Мишев – наш учител в неописуемото техническо тайнство на телевизията, ръководител на Централната лаборатория за космически изследвания, един от създателите на телевизията в България и проф. Васил Халачев – наш учител в дебрите на теоретичната радиоел ...

ПРЕКРЪСТВАНЕ
Странно лято е сегашното: до обяд пече, след обяд вали, гърми, духа, че и с град чука. Когато обаче не чука, гърми и духа, дъждецът тихо се сипе, мие прашните улици, листата на дърветата и лъска керемидите на малката ни квартална черквица.
В такъв един следобед, комшията Мишо напусна за ...

Накит за помен
За обич и за ласка тя копнее,
с годините животът ù бледнее…
Като момиче без сандали в лято,
мечтае да отлитне в ято. ...

Стара сграда, ежедневни порои, нормално е да се наводни по време на Горещниците. А и стиснатите данъкоплатци не дадоха, когато трябваше, пари за по-качествена хидроизолация на покрива, и ето на, Парламентът, лоното на законодателната власт, се наводни.
Но депутатите бяха твърдо решени да продължат д ...

Чудя се
кога една любов
превръща се
във спомен...
Кога тази ...

Вас, шутове и клоуни, годините
не ви променят. Все сте си такива -
прегънати, сервилно-милозливи.
Готови сте през ада да преминете,
но само да сте там - между роднините ...

Спахме отделно, на две различни легла,
тихичко се промъкнах при теб сутринта.
Усмихна се нежно, попита "как спа?",
ала до изгрева, никой от двама ни не заспа.
Спахме заедно на едно и също легло, ...

(публикува се с любезното съгласие на Черен Джак 12)
За себе си ли днеска ще гласуваш
или за някой простосмъртен шут?
Сега ти иде просто да изпсуваш -
на луд те прави някой хитър луд. ...

Някак смело от моя страна
в пещерата със спомени влизам
и си казвам - в онази врата
е монтиран ръждив механизъм;
трябва копчето само с ръка ...

Небето беше черно от тъга,
и драскаха светкавици сърцето.
Извиваше си бурята гласа от самота,
и болката разяждаше ме много дълго.
Валяха дъждове. Порои се изтекоха. ...