Скитникът арменец 54
Скитникът си е скитник, независимо къде ще скита. То си му е в кръвта. Дето казваше баща ми, “ти имаш червеи отзад”. Дали из Африка или Америка, дали из Италия или Мароко, дали по улиците на лондонското Сохо, или по тъмните, обвити с мистерии, улички на старата Коньовица, скитни ...

Кой не иска топлина, любов, уют,
топла гозба, къшей хляб във скут...
нежна песен и спокойна реч,
щурчов звън, скъп поздрав отдалеч...
под небесен купол кротко да заспи ...

Не идвай, докато те чакам,
в съня ми не ровѝ нахално.
В тъмата черна птица грака,
звездите светят неутрални.
И няма светлина... И помощ... ...

Сага за двата бастуна
/ епизод 72 /
Единият става от масата в кафенето и казва:
- Наборе, трябва да си ходя! Жена ми заръча да се прибера по - навреме, че имало някаква работа да се върши.
- Щом трябва, наборе, тръгвай! Мъж, който не слуша жена си, все се е развел, или казано накратко - непослушание ...

Умният ще усети, ще проумее,
който пита,ще му се каже,
за суматохата под това вечно небе,
защо за живота е толкова важна.
Тестът нон стоп върви, ...

Сега съм тиха, много тиха
и някак все ми се мълчи.
Ресниците ми всичко скриха,
в пресъхналите ми очи.
Пожарища димят все още, ...

Този вятър ухае на теб,
а дъждът във очите ти – звезден.
Ти си топло усещане след
вулкана, от чувства обсебен.
По вълни́те си страстни те нося – ...

Не си ме питала защо
мълча, когато зазорява.
Понякога броя до сто.
Така гневът ми преминава.
Не искам сенчица дори ...

Етносите в една империя с годините толкова сближават традиции и обичаи, че един турски годеж или сватба, както и тези на българите от Горна Тракия са обединени от общата радост и надежда за продължаване на рода, за взаимопомощ и не без мисли за икономически и властови интереси.
Да се женят имотни с ...

Скитникът арменец 53
Днес няма да ходим на далече. Ще се разходим из София. Не бива да я пренебрегваме, все пак е столица. Макар и поругана, лишена от своето вродено благородство, от прекрасната архитектура на довоенна София, макар и превърната в селски мегдан и цигански катун от “новите столичани”, ...

МОКЪР СПОМЕН ЗА ПОЕТ
... мъкне се мъгла през Варна със подгизнали поли,
димна, лепкава и сярна – вдъхнеш ли я, чак боли,
минувачите са мокри – в шапки, суичърти, палта,
и от хлъзгавия покрив – кап-кап! – капе пролетта, ...

Късна нощ е. Всички спят.
Татко, мама, моя брат...
Само аз седя в леглото -
някакъв микроб с длетото
гладен, яростен, нахален, ...

Безсънните клепачи на човека
решил да стори някому добро,
затварят се смирени със утеха,
че може да заспива всяко зло.
Заблудата е живо доказателство, ...

Уж все политиката бистри,
а тя си тече – все по-мътна.
И към Европа запътен
като по атлетическа писта,
пъхти, в отбой, и хока: ...

МИСЛИТЕ НА ХОРАТА МИ ГОВОРЯТ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Мислите на хората ми говорят
и не знаят,
че се питам защо ли тези хора ...

През слънчевите дни на гроздобера
я срещна той. На мулешкия впряг,
от лозето задал се с ход премерен,
тя беше смях, тя бе сияен зрак.
Той я попита: – Що да сторя, мила, ...

Текст, музика и изпълнение: Мария Довгаюк
1. Всичко тлен е, не и любовта.
Изхабени – думите в света.
Цвят се рони, не и любовта,
все в шаблони лута се речта. ...

Влюбени
Тя го забеляза няколко дни след погребението на съпруга си. Кадеше пресния гроб с тамян, когато няколко метра вдясно видя млад мъж, седнал на земята. Стиснал глава между коленете си, не помръдваше, само потрепването на гъстите му къдрици подсказваха, че плаче беззвучно.
Младата жена остави к ...

ПОДИР НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... IQ-то ми не бе на висота, когато ти на пътя ми се мярна –
и гледах те със зяпнали уста! – Жената, най-красивата във Варна,
когато ти подаде ми ръка, едвам си казах името: – Валерий! –
не смогнах нито дума да река – жив кроманьонец в пещерни галерии, ...

ЗОГРАФИСВАНЕ НА РАЗДЯЛАТА
Шом приключиш с делата си, време е да си отидеш.
Колко силно си ме прегръщал, трудно е да забравя.
Бог кодира в иконите път за оттатък – невидим.
А без теб се обричам да тлея в безумна жарава. ...

А животът неотклонно вървеше напред. Скоро коремчето на Артемис си пролича. Стана малко по-ленива и трудно подвижна, посядаше по-често. А аз бях повече от щастлив, въртях се около нея, не давах да вдигне и чаша с чай, както се казва.
- Артемис, така не може, скъпа, и ти и бебето имате нужда от разхо ...

Душа жадува за светлина,
за лъчите на звездите,
за сърце, пълно с добрина
и пътека лунна за мечтите!
Времето е меко и приятно, ...

Вълшебно е то,
да обичаш, все едно!
Сърцето ти в мъка,
но не е злополука…
Потъваш в морето, ...

Любов
Любовта ни кара да говорим.
А думите любовни, но
Лъжовни често са наблизо.
Да се плъзнем може и да ...

По Христо Радевски
Запитали един пророк
(то било нявга в древността) -
кое той смята на света
за най-опасния порок: ...

Ни лява, ни либерална,
ни риба, ни рак.
По логика елементарна
... полит кентавър.

- Арти,хайде преобличай се и да идем да искаме благословията на майка ти, така е редно все пак.
Награбахме бутилки, тортата, продукти разни и вече паркирахме колата пред дома й.
През отворения прозорец се дочуваше пиано
- Мама,... пак е изпаднала в меланхолия, свири на пианото любимите си парчета. С ...

Тиха нощ, звезди в небето сипят топлина.
Пролет е, красивото събуждане...
на любов, надежда, топлина.
Тиха нощ ...прекрасно съживяване.

Небето ли простреля ме,
Земята ли отвътре съживи ме?!
В очите ти мигом потънах
и сърцето ми тъй замлъкна.
За да излезе от орбитата си, ...

Пази се гълъбице чиста, бяла,
укрита в скалните пукнатини.
На Царят свой, ти вярна остани,
сърцето си докрай отдала.
Пази се гълъбице, вярна Му бъди, ...

СВЯТ БЕЗ ЧЕРНОВА
... а Бог е всъде, в стръкчето трева, във камъка, в мравунячето, в хляба,
създавал е света без чернова – единствен! – и такъв, какъвто трябва,
боклука смел – за по-голям уют, в неделята поседнал е на бира –
след седем дни усилен кърски труд! – труда си да огледа под Всемира, ...

За моите мечтани,
твои неизречени слова...
За всички незараснали рани,
делата, които не успях да простя...
За голата истина, ...

Когато нещо те тревожи.
Когато нещо ти горчи.
Не стреляй само по лисици.
Не падай мъртъв по очи!
Човек се учи да живее ...

и синевата подражава на
очите ти - и
по-небесна
става

Мето обожаваше интелектуалките. Дами начетени, на неопределена възраст. Тяхната общителна компания го провокираше творчески. Зареждаше го със своеобразно ве нулево. Застанал на верандата на хотела, с изглед към морския лазур, в този топъл септемврийски ден на енската година, той беше в компанията на ...

КЪЩИЧКА ОТ ДУМИ
Без камъни и пясък, вар и сува,
додето мъкнах своя мъчен стих,
не знам защо на мене ми се струва,
че къщичка от думи построих. ...