Ден 90
Чудя се...
Как стана?
Кога мина това време?
Как съм успял да стигна дотук? ...

"Докато мълчи – минава за умен"
Как трудно е,
да си умен
сред
простаците! ...

Силен повей ближе непрестанно
недомислено оголения врат.
Стъпвам устремено в утро ранно
високо над подремващия град.
Чувството в мен е някак странно. ...

На Зори - да се събере и да продължи по пътя си!
Never free, Never me, So I dub thee unforgiven (Metallica, 1991)*
Разпилях си последните атоми,
вече нямам космичен заряд.
Побеля твърде рано косата ми, ...

Същинска снежна пеперуда
кръжи в небесния си танц,
родена там... далеч от юга
със своя хубост в скрежен гланц.
Палува с,своите сестрици, ...

Изложба
В изложба видях портрет на жена и се влюбих.
И как да не се влюбиш – млада, красива,
усмихната, със слънца в очите.
Гледах – реших : на картината ще и подхожда стих ...

Заслушан в шума на прибоя,
загледан в гаснещия пожар
на запад,
си мисля , колко древен
е този двубой ...

Колкото си исках
бях си аз наивен.
Ни в пари се плисках,
нито бях пробивен.
И не бях страхотен ...

ВЛАКЪТ КЪМ ЗИМАТА
Мисли за мен, че съм се метнал
във някой ненадеен влак,
душа – безпътна и несретна,
напъхал в смачкания сак, ...

Измислих те... Аз... имах нужда,
пред някой да разкрия – мен.
Измислям те... Не ме събуждай...
Навън Светът... е спрял... съвсем.
Измислям си, едно и също... ...

Това са стари записи, които преди ми звучаха твърде зле, но наскоро си ги превъртях, и си викам "Ами те не били толкова лоши"...като за един глас и разстроена китара

1. Дяволът е единственият мъж, който наистина цени повече женската душа от тялото.
2. Чак когато дяволът се оженил, тогава разбрал, какво е наистина ад.
3. Дяволът е единственият мъж, който се гордее с рогата си.
13.11.2024./14.12.2024.

С юмрук сломи ме ниско и жестоко,
Ще мине време, за да се изправя.
Сама съм си виновна за порока,
Да те допусна и да трая.
Кажи на всички твои близки ...

Тягостно без Филипа на работа. Тягостно когато съм в къщата й на верандата , в очакване светлините на кораб, два пъти по -тягостно когато съм сам в квартирата си или в къщата в Кукуция.
Опитвах се да не мисля за нея, все пак аз й дадох шанс, да се бори и опита да намери път през лабиринта на живота, ...

В пространството се леят тихо
мисли, спомнящи за дните,
дето на Земята стихват
и се сливат със звездите.
След като настъпи краят ...

https://www.youtube.com/watch?v=ZDnsLrlCMWI
България и Румъния бяха приети по спешност в Шенген, буквално чрез Бърза помощ. И всичко това стана след многогодишно кандилкане и клатене, такова, че и двете държави бяха изклатени отвсякъде. И изведнъж - "Радецки пристигна със гръм..."Ама що така недоумя ...

ЖЕЛАНИЯТА
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Винаги, когато завалеше сняг,
баща ми разказваше приказката за желанията:
зимата идва, ...

И ето пак съм мъничко момиче,
и пак е Коледата светла и добра,
а мама топла баница изпича,
блести свенливо скромната елха.
А баба вкусен бобец е сварила, ...

Традициите не са това, което бяха.
Менят се времената ден след ден.
Аз бивша вече съм… Снежанка,
а дядо Коледа… живее с мен –
в апартамент, но без джуджета, ...

Душа, устискай и бори се!
Мини през Ада, после прероди се!
Отново сграбчиха те злите пръсти,
Премазвайки те с хъс, чевръсто.
Душа, не те измъчват първи път, ...

Красотата на зимното слънце
тъй примамливо лъже деня.
Заблуди и самотното зрънце,
затова аз без глас го виня.
То надигна отрано главичка, ...

КЛАСНОТО ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК
Шапката започна да ме стяга
и ще си я грабна някой ден,
ще нарамя пътната тояга
с ризи две в торбето си от лен, ...

Много здраво се сащисах
покрай тази Коледа!
Празникът… ми замириса
на любимите неща!
С аромати… най-любими ...

Помълчи със мен.
Нека чуем тишината.
Долавям мислите ти,
а ти навярно моите.
Топлата ти кожа ...

Коледна магия завладя Земята,
Рождество Христово срещаме с душата,
няма по-щастливо от виното и хляба
и благословия Божа да ни радва.
Нека да е здраве, нека да е леко, ...

Не мога да запазя този миг,
а само да го вдишам и издишам.
Такъв пастелен езерен светлик
не зная как се снима или пише.
Не зная как се пише светлина, ...

И днес, и утре, все растя,
превръщам се полека в мъж,
достигнах вече голям ръст
и колко е, ще споделя.
Със масата се изравних - ...

Сърцето плува - влюбен порив
в най-нежния възторжен миг
и зимата ще се отвори,
през преспи сняг до слънчев вик,
и зимата ще заприлича ...

Между четири стени... така ли?
По божие подобие?... едва ли!
Свободни, да са роби на чакали.
Незнаещи, че просто са се дали...
Душите плачещи в калта ли? ...