Загледан в очите ти аз виждам,
толкоз много красота,
и сякаш с мънички вълни приижда
онова чувство - радостта...
Потъвам в теб, ...

3.
- Отива в Ада?
- По-зле… Става вещица…
- Марийчето?
- Е, още не го знае, но е готова. Щом е подмината от любовта, какво й остава… ...

В​​​​​селената се заиграва с мен...
Реди съдбовни пасианси и
Егоцентрично ме дарява с
Многопосочен фокус и
Еклектично ...

ГЛЪТКА МОМИНИ ВОДИ
... в рехавата резеда, плахо сдиплила гората,
стигнах – с менци за вода, ах! – девойка непозната,
май, я стреснах? – рече "Въх!", ручейче ли в мен бълбукна? –
и – ведно със моя дъх, глътнах Главната си буква, ...

Чувство за вина
вменяват зли, но трудно
можеш ги позна...
...............................................................
друга подредба ...

НЕБЕСЕН КОМИНОЧИСТАЧ
Край зидове с изронени графити
и подлези с избухнали витрини
Христос – объркан и тревожен, скита,
освиркван от нахални лимузини. ...

Ежедневки 34
1. Маскирах се, като алкохолик... и се почувствах, като във втора кожа...
2. Заразих жена си с венерическа болест... и поставих началото на епидемия...
3. Сънувах, че правя секс... писна ми от кошмари...
4. Чувствам се, като калашник... толкова патрончета* минават през мен... ...

Ж И В О Т Н А З А Е М-9
Какво става със днешния свят,
защо е изпаднал до това долно ниво
на каменно,духовен,дивашки стандарт,
без видим за излизане хоризонт? ...

Люляков повей
На Дамян
Годините без теб летят.
Бързо сменят се сезони.
Картини, спомени не спят, ...

Аз съм добро момиче,
ти ме познаваш, нали?
Като обичам, обичам,
като си тръгна, боли.
Аз съм добро момиче, ...

Така е, прав си, тръгнах си без срам
и без да гледам накъде отивам.
Погребвай си сега луните сам
или пък с друга някоя, щастлива...
Над бездната играх "тура-ези", ...

Душата ми е в неопределеност от дълго време.
Има само сенки, които ми правят компания.
Докато аз се рея в огромна празнота Погледни назад.
И това трябва да се слее със сенките
и съм се предал на нищото, сянка в сенките. ...

Изтърколиха се няколко недели и лятото сияеше в пълния си блясък.
Беше краят на юли, горещо и жежко време. По небето не се виждаше нито едно облаче. Лястовиците се криеха в гнездата си и боязливо надигаха главички.
Реката край селото течеше мудна и изморена. Водата й намаля и бели камъни като зъби с ...

Не мога да ви вярвам, а тъй искам,
но толкова стрели са впити в мен.
Кръвта тече и даже се разплисква –
знам, някой е щастлив да съм сломен.
И с тая свръхжестокост пак живея - ...

„Не можем да откъснем и една страница от своя живот, но можем да хвърлим цялата книга в огъня.”-
Жорж Санд - "Индиана"
Да хвърлям бавно лист по лист сега в камината?
Не, нямам време! Виж, отдавна зазори,
трънлива, козя е пътеката измината, ...

Малко човече с големи мечти,
разляти по ръба на бръснача.
Вярваш ли още в нелепи лъжи,
безцветни като плача на палача.
Надеждата бавно угасва във дни, ...

***
Грохот и ужас.
Мостове, къщи – сламки.
Жъне Годзила.
*** ...

Веднага щом те усетих, знаех, че си недостижимата мечта, която съм си мислила, че ще срещна само в сънищата си. Просто всичко в мен потреперваше и казваше – ти си избрания. Толкова надежди ми създаваше едничката мисъл по теб, безсънни нощи, нереалистични представи и блянове, че не осъзнавах колко съ ...

Тя е в безброй съзвездия по небето...
от светулки до трусове в земната твърд.
Тя е многоизмерна в своята вечност
дори в нашата орбита спира дъхът.
В нея се вплитат вселени незнайни. ...

КОГАТО НОЩЕМ ЧУВАМ ГЛАСОВЕ
... нощта е майчица на гласове, дошли от отлетели мои хора –
нанейде – в по-добрите светове със някой бавен извънземен кораб,
дали на песен, смях, или на стон? – на дъх от тях смалявам се и чезна,
и сякаш от угаснал тринитрон се вглежда в мен космическата бездна, ...

Потребна ми е чаша чай на този свят...
Чаша чай, кора от мандарина
човек отсреща-приятел, или брат
и една запалена камина
Той ще ме види. Знам че ще ме чуе ...

Преследвах ли го, то ли ме избягваше?
Не знам, но някъде по пътя,
логично вече спрях да се надявам,
че има друго чувство вместо мъка...
А щастието тъй не ме попита. ...

Днес помолих Бог да ми отвори очите и да ми открие как изглеждам в огледалото на моята душа. Той в Своята милост се съгласи и ми показа пътя по който да стигна. Трябваше да мина през пътека изградена от моите мечти и терзания, да прекося моста на надеждата в моето съзнание и отвъд планината на фанта ...

Без да изцапа петите си боси
майския дъжд от Балкана се носи.
Тича направо през ниските храсти.
И си търкаля тромпета на части.
После така го надува, че слиза ...

Пролет пукна, ние не изпукахме.
Българи сме, издръжливо племе.
Вярно, все след другите куцукаме,
ала трябва ли за туй да мреме?
За война говорят политиците, ...

Часовете започваха в 8, 30 часа. Вървях бавно към училище. Бях само на 17 години и животът бе пред мене с цялата си красота и с всичките си недостатъци. В класа имах две приятелки – Камелия и Лидия. Те седяха на един чин и винаги ходеха заедно. Аз пък седях с момиче, което не ми беше приятелка, но п ...

Злоядо е мойто дете,
нищо без рев не яде.
Не иска супа да вкуси,
на зеленчуци се муси.
Кюфтета, макарони, яйца, ...

Аз искам да те помня все така.
Часовникът, обаче, ми тиктака...
Бих искал да целуна ти ръка
качиш ли се във Карлово на влака.
За мене си неотразима, ...

2.
Иван кимна. Абе, тоя дзвер май беше прав…
И защо съм ти? Беден и, казваш, честен човек?
Порядъчен. Но – сега. А преди беше един…
Кога това? – учуди се Иван – Нищо такова не помня… ...

Далеч от дома
Прости ми, мамо! Просто те забравих!
Какво ли тук, далеч не преживях!
Сърцето ми при тебе си остана,
при твоя глас! При твоя нежен смях! ...

Приеми ме като залък.
Една съдба оцеляла в годините.
Приеми ме като вино,
отпито на Тракия в градините.
Приеми ме с носталгия, ...

Жената май е злобна,
няма тя любов!
На какво не е способна,
щом следва дяволския зов!
Клюки и интриги, ...

С годините във пусти виртуал
бая, съзнах го, май съм се олял -
Преглеждах стари свои публикации,
ми то е секс... и порно вариации...
Ма то е ужаст - изрази нефелни, ...

Беше един тих зимен ден
Небето бе розово,
а вятърът лек...
Само тихичко шушнеше...
Сякаш от страх, да не бъде забравен... ...

Пролетно зелено
в мислите се плисва,
в пролет съм родена,
искам, в нея искам,
всеки ден празнувам – ...

Ж И В О Т Н А З А Е М – 8
Много понякога ми се иска,
да избягам от поезията,да я оставя
насаме с нейните Истини,
извиращи от Сакралните ѝ нива на познание. ...