Някой, някъде би ти казал
ти си твоя пророк гадател.
Влизаш в своeто съзнание
други мисли виждаш, с мимолетния проблясък.
Разбираш кой поглежда в твоя блясък ...

Политна от ръба на пропастта
към вятъра погледна за спасение.
Понесе я и с нея полетя,
в прегръдка да му бъде вдъхновение.
И вкопчена, останала без дъх ...

Няма да се сърдиш, скъпа,
ама малко си пача...
То интриги, злостни клюки,
кой, къде, с кого бил и кога.
Как е редно или не ...

Ушите ми още пищяха след дългия полет. На летището изобщо не се колебах в коя посока да тръгна. Дадох адреса на гробищния парк където преди два дни бяха погребали вуйчо Робърт. Слязох от таксито като в мъгла. Вървях по алеите като изгубена душа и сълзите мокреха лицето ми. Вярно е, че когато умира б ...

Понякога се радвам на неща,
които ме докосват без причина.
Усещам ги чрез моята душа.
Залива ме невидима лавина.
Понякога съм адски уязвим, ...

Времето отива си безмилостно, тъй бързо
Че често в него, суетейки се, загубваме по нещо
Което в сетен ден, усещаме се колко ни е скъпо
Но да си го върнем, е вече прекалено късно
Макар с надежда към него да протягаме ръце ...

НЕБЕСНА ТЕЖИНА
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
На стените, иззидани от усмивки и сълзи,
на големия древен кръг от часовника
времето и сега се върти, и тиктакат ...

Слънцето обагри хоризонта в пурпурно в прекрасната августовска сутрин. Едно малко, розово облаче приличаше на захарен памук. Гората, все още притъмняла от отминаващата нощ, подканяше и примамваше посетителите си с песента на славеят и свеж аромат на борове. Въпреки настъпващият горещ августовски ден ...

Намерете ми малка хралупка,
дребничка съм, ще ме побере.
Да, добре съм, съвсем съм добре!
Само пулса да спра – да не тупка
в мен сърцето. Почти в изнемога, ...

ПАУЛУ КОЕЛЮ В СОФИЯ
... като беден роднина от село,
спрял в града да си купи кибрит,
ти пристанах във София смело! –
пълен селю във профил на вид, ...

ПУСТИННА ПЕСЕН
Не задавам въпроси. Аз просто мълча
сред рояци уплашени, зли пеперуди.
Колко страшно звучи в предпоследния час,
да си кажа: – Палачът за мен е събуден. ...

Какво ще кажеш,
ако вместо усмивка
решиш да говориш
и разкажеш.
За вчерашното време ...

Не носим ний жезли вълшебни в ръцете,
не можем с метли да летим надалеч,
изкуство, изпълващо с гордост сърцето
е нашият яростен приказен меч.
Врагът ни е силен, без милост напада- ...

Магия има нейде по света,
но не фалшива - истинска магия.
Когато се смирява вечерта,
душата литва, за да я открие.
Любов ли, чудо ли е, аз не знам, ...

&&&
– От Опака съм аз. Там съм родена и учих в местното училище до осми клас. Родителите ми продължават да живеят на село заедно със семейството на брат ми. Учих в Математическата гимназия тук, в Търговище, после кандидатствах медицина, но не успях да се класирам. Ниска беше оценката ми по химия. Ощ ...

Ние буквички сме малки,
но с големи сме сърца,
че ни пишат с химикалки
ранобудните деца.
И сме винаги засмени ...

Не въжето е решение
за нашето положение.
Нужна е промяна в закони,
а не с въздух пълни балони.
Твърдо трябва да се работи, ...

Тръгнаха и по трасетата
на сересетата,
като по магистралите ни недостроени,
скандалите
на ченгетата. ...

Мечтая за кожата ти бяла,
за милващите ме ръце,
за скритото под топлото одеяло,
за устните от кадифе -
За тебе, мила, в кратката раздяла... ...

ЙЕРОГЛИФИТЕ НА ЗДРАЧА
С кого душата ми говори –
не знам, но се улавям често –
в копнежа си да стигна горе,
насън летя. И още нещо – ...

Животът е бодли в разлята проза
насред разместения ренесанс,
поезията в неуморна доза
ми търси изход и предлага шанс
от стих да си направя орхидея ...

Най-красивото, което имам
в живота си са хората.
И ме е страх от загуба,
страх ме е да наранявам.
Ценя ги повече от себе си, ...

Скуката
От тъмнината и невежеството се
Скуката поражда.
Не знае човек какво да прави,
и не иска да работи, ...

Човек, забравил своите родители
преследваше желаната съдба.
Парите станаха му утешители,
а с миналото водеше борба.
Имане, дом и кариера, ...

Няма истина без сълзи угасена...
няма ,любов без пеперуди в стомаха.
Няма сън, щом самотен заспиваш!?
Няма очи ,който не плачат...
Няма тишина без ,крясък на раждаща. ...

Празник е! Прасенце се върти
на чеверме и хубаво ухае...
Всичко има, всичко - за пари.
Българинът може да мечтае.
Кебапчета, кюфтета, чудеса... ...

Вземай ме не ме жали, о космосе проклети!
Небето - твой престол удобен,
а звездите са придворци.
Но не виждаш ли, че времето и тях издухва?
Как не взираш се във сетния им валс? ...

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА
Калоферският влак пристигна рано.
Завари ме със бирата в ръка.
И аз ти казах стих от Дебелянов –
аз искам да те помня все така. ...

Живее ми се, дявол да го вземе,
напук на тоя кучешки живот.
Какво като си нямам кон и стреме,
а всички ме наричат Дон Кихот.
Аз бих превзел и Рубикон и Троя. ...

От риданията на небето
безброй сълзи към тебе падат.
И само някакви поети
в словата неразбрани страдат.
А ти ни даваш всичко свое: ...

"За 800 дни щях да ни оправя,
това на народа хитро обещах!
В дългове не щях да се оставя,
а аз много на хазарт пропилях!
И Еверест да си върна исках също, ...

Живея в свят на развалени души,
всичко около мен се руши,
пламналият огън се потуши.
Дойде пустошта,
вече дълга е нощта, ...

По соцвреме учениците и студентите бяха пращани на летни и есенни бригади. През есента се прибираше реколтата, а през лятото освен събирането на картофи трудовата активност можеше да включва даже и така наречената бригада КАТ – слагат на всеки подземен пешеходен преход по един бригадир или бригадирк ...

Беше хубав слънчев ден когато Кики реши да покани Огняна и Орлин на разходка.
-Добро утро искате да излезем навън да се поразходим - попита Кики още щом ги видя!
-Добре съгласни сме отвърнаха те и тръгнаха.
Вървяха вървяха вървяха и срещнаха лисицата Хариет.
-Къде ще ходите? попита Хариет ...

Слизаше много внимателно по стълбите. Кръстът я болеше и тя се подпираше с облекчение на перилата. Искаше да тича, да полети, да почувства някогашната лудост на младостта, но не можеше. Въпреки това сърцето й пърхаше развълнувано като птиче вкусило внезапно свобода.
Беше обула черен класически панта ...

Толкова дълго оставях
скептицизмът ми да говори вместо мен,
че станах скептик.
Толкова дълго оставих
любовта да ме подминава, ...

РАЗКАЗВАЧКАТА:
Разбрах, че профил искаш да откриеш
и нашия геройчец ти харесва!
Не се срамувай ти, недей да криеш,
"мъжагата" е доста интересен. ...

Бялата лястовица
Една малка бяла птица, лястовица
носи на хората вяра и надежда една.
За здраве, щастие и късмет отнякога,
вярват хората че е от Бог пратеничка! ...

Знам – и зла, и добра, и обичаща – все ме познава.
И душата – светлик, и безоката, дето е никоя.
И когато звездите са зърно, сърцето – ми плява,
казва: — Има любов! Има, твоя е. Само повикай я!
Знам и с път, и без път е до мене, лети и катери ...