Наднича Любовта сред светлината
и по стените зайчета рисува,
разпъва като във море платната.
Днес в моя дом усмихната нахлува.
Пулсира. В часовете се оглежда. ...

Напълно си отпускам тялото
и освобождавам си душата.
Във единение със цялото
осъзнавам смисъла, съдбата.
Озовавам се, където искам. ...

ПРОГОНЕНИ ДУШИ
Прогонени души - половин държава...
Искрици на един балкански род.
Борба за хляба - друго не остава
в надеждата за по-добър живот. ...

Градинка, зелена трева!
Разхождаш се - броиш изпушените фасове.
Всеки от тях разказва
своята история:
... едни за красивите любовни мигове ...

Преди да ме посочите със пръст -
поне се погледнете в огледало!
Че лесно се разпъва нечий кръст,
докато виждаш себе си във бяло.
Докато виждаш себе си светец, ...

Ти ме чакаш някъде,
неведоми са пътищата
на влюбения,
а душата ми се вкопчи
внезапно в идеята ...

Скочих от леглото, сякаш оса ме беше ужилила. Изтичах в банята и набързо измих зъбите си. Вече чувах клаксона на стария раздрънкан Голф 1 на гаджето си. С тази кола се очакваше да стигнем до подножието на планината и после да тръгнем пеш. Грабнах първите дрехи, които видях в гардероба, облякох ги и ...

Ден първи:
Днес завърших школата за архангели, със специалност "душевадец" - заедно с дипломата ми връчиха и първото назначение на Земята. Отворих го с треперещи от вълнение ръце и криле. Чия ли душа щях да извадя за начало!?... Душата на duffmckagan - някакъв наглед добродушен шишко от България. Пр ...

Лудите, лудите! Тях да ги има, дето морето заквасват... Н.К.
Луда съм, Господи! Страшно съм луда!... Н.К.
На една луда
Толкоз луда ли си?
Или туй, на листа ти е само поезия – ...

Тя беше момичето с най-топлите очи, момичето, което се смееше на всичко, което помагаше на хората - те ù споделяха всичко, независимо дали я познаваха, тя беше най-лъчезарният човек, който познавах; опора в живота на всеки, докоснал се до душата ù. Тя беше момичето без проблеми, момичето, за чийто ж ...

... аз
да погледна в очите
да докосна ръцете
да погаля косите
да целуна устните ...

- Мисля, че това ще Ви трябва! - той го подаде на Мич. Запалиха и факлите по стената. Не бе голяма зала, но точно по средата ù имаше две огромни фигури на красив мъж и жена, а под тях имаше саркофази със знака на слънцето. Отгоре върху капака им имаше издълбан знака на слънцето и две имена - ПРОЛОТ ...

Благодаря, че си ме създал такава:
да не ти задавам излишни въпроси,
да не копнея за празна слава,
да не искам любов изпросена.
Да се усмихвам дори в най-страшния миг ...

Какво предпочитат хората, да живеят в реалността или да избягат от нея?
Този въпрос ме накара да се замисля. Но всъщност какво знаем ние за реалността?Имаме просто едно скучно ежедневие, което се повтаря всеки ден, а ние само чакаме да свърши. Такава ли е реалността, каквато всички я описват, студен ...

Лудост ме обзема при мисълта за теб!
лудост... когато видя твоя силует,
лудост е онова, което в мен седи,
лудост е онова, когато за теб се сетя и сърцето ми тупти.
Лудост е мисълта, че ще те загубя, ...

Океана
Като мечта във лунна нощ
е тих и нежен Океана,
когато светлата му площ
от влюбен Бриз е разлюляна... ...

Брилянтната звезда си,
аз съм метеор
на твоя небосклон -
горящ болид без дом
от вселенския простор. ...

Априлският ден се опитваше да вкара пролетен въздух в мрачния дълъг коридор на масивната сграда. Бледите слънчеви лъчи плахо се провираха през високите малки прозорци, но не можеха да достигнат студената напукана мозайка на пода. Стените не бяха боядисвани от години. На втория етаж беше кабинета на ...

Тъмно е. Студено е. Страшно е. Смразяваща тишина. Чувам само лекото потреперване на листата на двора. Седя… и чакам… Чакам слънцето отново да изгрее. Но още е прекалено рано…
Не мога да заспя. Мечтая… За прекрасния свят, в който ще живея само след няколко години… За любовта… За щастието… С усмивка н ...

Над мерзостта изниква стръкче
и оцелява, ако него стъпчеш.
Веднъж ли с него бях щастлива
когато стана роза то красива.
Растеше шипката наблизо ...

Той е дързък бездомник -
влиза тихо, без глас
във леглото ми скромно
и ме люби в захлас.
Под чаршафа се свира - ...

Скитник
Скитникът.
Излязъл на Пътя.
Търсещ надежда.
И вяра... и огън. ...

Нощта е като мен самотна,
като сестри обичаме се вече.
Тъй нежна, мила и гальовна
обгрижва ме, когато си далече...
Прегръща ме с целувка страстна, ...

Тя не се страхува.
Не я променя користта.
Нито е гъвкава,
защото така трябва.
Тя върви. ...

Изпих не чаша, а цялата бутилка,
а сетне с ярост във стената я разбих.
Такава ми е била ориста - горчилка,
щом като дъга след дъжд не те разлюбих.
Но те осъдих, никога да не узнаеш ...

Тук съм, под короната на вековния дъб.
Опряла гръб на стеблото му, затворила съм очи…
Вдишвам дълбоко аромата на цветята,
а вятърът развява косите ми.
Долавям ромоленето на ручея, ...

Кажи ми, че съм безумие
и търся огън сред нищото,
че твърде ранно съм будене
и давя се гордо в излишности.
Кажи ми, че съм ревяща ...

Вечерта е красива.
Между голи тополи
тихо път си пробива
топло чувство на пролет.
Вечерта е пастелна. ...

Толкова много ми липсваш...
Времето сякаш е спряло.
Всичко си губи смисъла,
всичко е сякаш замряло.
Както във жарка пустиня ...

Виж ме, като вода те заливам,
оставям гръдта ти без дъх,
а после слаба, като капка се стичам -
отронил си от мене пак.
Виж ме, ...

Намери ме, Любов! Аз съм тук, още дишам...
с малка ранима душа.
Намери, съживи, разтърси ме,
нищо, че пак ще сгреша.
Дишам физически, духом съм някъде, ...

- Помня всичко, сякаш беше вчера. Свистенето на гумите, удара и как летяхме надолу в пропастта. Събудих се в болницата, цялата в тръбички, стърчащи оттук и оттам. Казаха, че съм се спасила по чудо, благодарение на теб. Наистина, дължа ти живота си, благодаря ти!
Изправи се бавно, още свикваше с ново ...

Господи Исусе!
Градската градина.
Тихо, светло, пусто -
като на картина.
Като на икона - ...

Първият рехав сняг биеше странично склона, пътечките, бунгалата и все по- рядко някой автобус изникваше по самотния път между поляни и гори, за да поспре за кратко до празните сергии на площадчето. Горе в хижата вече палеха печки, аз прибирах сенниците на караваната, зимата приближаваше и клиентите ...