Няма вече тайни,
скрито, покрито, до тук.
Щом ти отвориш нета,
всичко блесва си - напук.
Тук герой, от газела, ...

Спомени в шепи -
събирам приспани
мечти за щастие.
Палави ноти
изтърсват мелодия ...

С румени бузи
и виневи устни
казва се Сузи
плод на моите фантазии мръсни
Фатална изкусителка ...

Души самотни и тъжни очи,
грешки неволни, от които боли,
в деня безкраен обида личи...
някога, някъде пламък гори...
Слънчеви дни не раждат дъга, ...

КАСТИНГ ЗА ПРИНЦЕСИ
Днес не търсим грахче под дюшека.
Смешен е сюжетът за принцеси.
Андерсен ли? Остаря човека.
Трудно е на журито. (Естествено.) ...

Изречено
Ще пиша -
с думи неизречени.
Ще чувствам със сърце от болка свито.
Ще моля тихо с глас едва дочут... ...

КОГАТО РАЗЛЮБЯ
Когато жената разлюбя.
Която още обичам до днес.
Не знам какво ще загубя,
ще скитам като уличен пес… ...

Смееш се високо, да те чуят всички.
Хвърляш към всеки любовни стрелички.
Правиш се на ангел, а после в гръб ги унищожаваш.
С демонския си огън, истината, демоне, не смей да поругаваш.
И сега, когато маската ти, приветлива и топла е на пода, ...

Малката знамепродавачка стоеше до фонтана пред президентството и промотираше усилено стоката си, а именно – стотици български трибагреници с различна големина и различен оттенък на червеното. Въпросното червено варираше, защото използваната китайска боя не бе особено качествена, но това не пречеше н ...

Бездомница ревнива си, любов,
влудяваща и в мислите – мръсница...
Не ми подхвърляй в устните си зов,
уж ангел си, а съща дяволица...
Не ми се мятай жадно на врата... ...

И аз понякога плача.
Тогава сълзите горчат.
Всичко преглъщам обаче
и следите от тях не личат.
И често съм неразбрана. ...

---
По момичешки свеж е светът!
Гъсти плитки разпуска асмата,
малки паяци сръчно плетат
нежни люлки с конците си златни. ...

Бзкрайна земна шир, огромна пелена зелена-
с незабравки, ситни, сини, с маргаритки…! Огнен мак
разтворил устни да целуне цялата вселена,
сред безброй синчец и лайка, доминира, няма как!
Жужи пчеличката, унесена от красотата. ...

След теб
Чуй! След теб вятърът пее
свойта последна, тъжна песен,
докато огънят в очите ми тлее
и бавно превръща лятото в есен. ...

ПИЛИГРИМИ*
Тук слънцето не грее, а изгаря,
и не залязва сигурно с години;
наоколо е само пясък парещ
и тлееща сред огъня пустиня. ...

Моногамия и полигамия
Тук ще се говори за „моногамия“ и „полигамия“ като два МОДЕЛА на социално устройство, устройството на СЕМЕЙСТВОТО – основна социална КЛЕТКА на обществения организъм. Дали има разлика в ПОСЛЕДСТВИЯТА на тези два различни модели – последствията за семейството и следователно за об ...

Идваме за кратко, мислиме за дълго.
Още от мънùчки яхваме мечтите.
Гоним се накъсо ,бягаме надълго.
Тоз живот изцежда, стяга ни душите.
Яздиме надежда, впрягаме труда си. ...

КОПНЕЖ
Кон, седло и вятър във косите,
чучулига да ме вика от небето,
да ухае на сено и пролет,
за това копнее ми сърцето. ...

Oтново си отива любовта.
Най-тъжната балада пак звучи. Плачи!
Сърцето щом го има – то скърби,
когато си жена, когато те боли!
Сълзите остави да потекат... ...

Мъжете, които обичат,
стоят в тъмните ъгли на всички събития.
Мъжете, които обичат, мълчат.
За тях думите са своего рода събличане
и нежно изгряват, прошепнати в тъмното, ...

Ти си слънцето в мен.
Всяка глътка живот.
Надеждата в сивия ден.
Капчица чиста любов.
Ти ми обръщаш света. ...

Зима
Бели пухкави снежинки
се гонят над гората,
танцуват като балеринки
и падат леко на земята. ...

Любовта ни приключи набързо,
хей така, както бързо... дойде.
Аз изпуснах сгъстения въздух,
а пък ти си направи сметчица, две.
И изсъхна букета от пламенни чувства, ...

Летен стих
Слънчевото лятно утро
на палавия юни
ухае салкъмено
понесло се по калдъръма. ...

Последнa любов
До този кът избирaм
зa вечния си отдих тукa aз,
където вечно теб ще обичaм
до последния си чaс. ...

Отекват стъпките ти тъжно,
врати стоманени затръшна,
зората отърсва се от мрака
и утрото в роса заплака.
Очите търсеха те жадно, ...

Не се притеснявай, момче. Ела, седни спокойно. Не гледай, че съм с тъмни очила, не съм сляп просяк, който ще ти иска пари. Сигурно чакаш някого. Приятелката си, нали? На лицето ти е изписано. Лицето на влюбения е толкова различно. Любовта винаги слага своя отпечатък.
Сигурно се чудиш, като ме гледаш ...

"Но не в това е днес проблема
и моят повод за развод.
Аз просто вече нямам време.
Остана ми половин живот"
Аз продължавам: ...

66.
Язовирът беше малък, но за неговите представи голям и дълбок, като живота, в който навлизаше и трябваше да се научи да плува, за да не потъне в първата дупка. Беше лято. Адски горещо. Слънцето беше прогонило всичко живо и щеше да бъде единствения свидетел на неговата победа или поражение в борба ...

Окапаха ми цъфналите рози.
Дъхът ми на ванилия, разнесе се.
Понесох го. Венецът невъзможен,
в страха си преждевременно облечена.
Останаха ми дръжки... и тревога. ...

По-разхвърлян и от хаос,
свят на скъсаната цялост,
свят на неотъпкана зелена пътека,
изгаряща бавно, капка утеха,
стичащи се кървави потоци, ...

Каквото ми дадеш - ще го приема,
а после - ще го облека във думи.
Ще го римувам в стих или поема,
за да остане вечно помежду ни.
Ще си записвам всичко най-прилежно, ...

И този път морето ще прегърне
и думите, и твоята тъга.
Вълните пък неволно ще ги върнат
и живи ще ги плиснат на брега.
По стъпките на гларуси и чайки ...

,,Ограбен живот,, - вулгарен роман - седма част
Понеделник сутрин. Бях спал като заклан, без да си спомням нищо от съня. Вечерта с родителите на Нора, беше много тягостна и тъжна. Майка и постоянно плачеше и ме молеше да я намеря, баща и само мълчеше, но погледа му ме викаше за помощ. Казах им да зв ...

трилър (+18)
***
Георги се взираше в черно-бялата снимка, правена преди четиридесет години. На пръв поглед в нея нямаше нищо странно - просто една фотография с изображение на четирима души - майка му, баща му, брат му и той. Всички бяха усмихнати, с изключение на братчето му Ники, коeто като че ли с ...

Безродници
премахват Ботев от букварите;
заменят го,
изриват мисълта,
изтриват гордостта ни да сме нация, ...

Нощем вървя по лунна пътека
през призрачна тъмна гора,
понесъл свойта човешка несрета
в раничка от любов и тъга.
Любовта е моята твърда постеля ...

Seul sur le sable les yeux dans l'eau
Mon rêve était trop beau
L'été qui s'achève tu partiras
A cent mille lieux de moi
Comment oublier ton sourire ...

Ако
Ако можеш разума си да запазиш,
когато всички полудяват и тебе за това винят;
Ако вярваш в себе си когато други се съмняват,
но за тяхното съмнение оставиш път; ...