Не ми харесва кабинетът ти. Тъмен е и мирише на мухъл.
Знам, че го избрахте, защото е на пъпа на София, ама човек като влезе в него, и му става мрачно и неуютно. Сигурно от надвисналия балкон от горния етаж. Или от буйната растителност пред прозореца. Само един от трима ви пуши, а въздуха - с нож да ...

Народе, не покланяй се на идоли!
Не се озъртай - нов месия иде ли...
Оглозгаха ни дружно всички партии -
слуги на властострастни плутократи...
Дойдоха "извънземни" - мутроиди. - ...

- Защо си се втренчил така в Слънцето?! Ще те изгори, ще те състари... – попитал Плевелът един Слънчоглед. – Твоите приятели също са го зяпнали, сякаш никога не са го виждали! – продължавал да мърмори Плевелът. – Светът се е побъркал! Вместо да се свреш на сенчица, да се отпуснеш, тук в ниското, къд ...

Нескършен клон съм от дървото на живота
и всяко утро съм отрупана със цвят.
Мечтите ми лекуват на деня ми сивотата
със сънища, които във зениците ми греят.
Препъна ли се, падна ли, пак ставам ...

Смисълът да вярваш е
в смисъла да живееш
и когато се събудиш,
ще откриеш само себе си.

НОСТАЛГИЯ
Спомням си улицата, къщата и двора.
Как слънцето пече навън.
Спомням си квартала и лица на хора.
Споменът превръща се във сън. ...

И тук огромно слънцето залязва
в рубинените небеса.
И сгушено в космическите пазви,
остава там до утринта.
А стъпи ли в рубините на планината, ...

Прииска ми се ярко слънце!
Тучна, зелена трева!
Да чуя, исках, птичи песни!
Да видя кацнала пчела!
Поиска ми се поле с макове ...

Нека в този ден чудесен
ти докарам любовта,
да се чувстваш ти прекрасно
с всички хора на света.
Нека слънцето те грее ...

Тихо нощта постави на мечта кораба
и леко, мило, нежно тя прошепна!!
Хайде, хайде, влюбени сърца, души,
през лунни лъчи и море от звезди
да плуваме във сънищата на свои обичани. ...

сигурност,
спокойствие
и топлина,
и твоята блага усмивка,
на която отвръщам, ...

Ох, да ви кажа съвсем честно,
не ми е вече никак лесно!
Когато безработна бях,
си спомням, че спокойно спях.
Но ей го - появи се Той, ...

И тази пролет ме настигна
на неизвестен кръстопът.
Южнякът тайно ми намигна -
към тебе ми посочи път.
Сега се пълня като пита, ...

Снощи се прибрах у нас
и какво да видя аз -
мойта скъпа във кревата
с черен негър се подмята.
Бързо падна ми пердето, ...

Не ме интересува, че боли.
Любовта ти нек′ ме разтопи!
Душата ми с твоята да изгори
сред море от мечти.
Заедно да растем и остареем. ...

Като приятел стар ме среща вечерта.
Една луна,
добра и нежна,
до моите колене
с вързоп от детски спомени присяда. ...

Не писах за тебе веднъж...
Oстави ме цяла в бездумие,
с усмивка в поройния дъжд
за сбогом, във пълно безумие.
Не пиша за теб и сега. ...

Късче надежда в мен се роди,
светлина пред мен блесна.
Късче надежда пътя ми озари,
като ангел или фея небесна.
Трудно е сам на този свят да се бориш, ...

Писмо в бутилка изпращам ти,майко,
и моля се да го получиш ти.
С него обичта си да изкажа
и живота свой да разкажа.
Беше права, майко. ...

Нямам време! Покрай мен то мина и отмина.
Достатъчно те чаках, достатъчно изстрадах,
достатъчно копнежи в себе си таих.
Нямам спомени, с които да се утешавам.
Нямам нищо... Само мисли и надежди. ...

В манастира
Тишината в ушите пулсира,
а напевния звън от клепалото
на дървото насред манастира,
днес ни връща измамно в Началото... ...

Самотна скитам със мечтите,
а в сърцето гнездо е свил
Белият гълъб.
Очаквам спасението,
но от есенното дърво капят тъжните листа. ...

Б.Калинов- "Камината" - комп. графика
Вече сме на маса.Към мезетата, които нося от града, се добавя традиционната нашенска туршия, приготвена по обичай от не знам кога си, един цял голям бабек, донесен така, както е си е - с чатала, на който е бил окачен на тавана. Стара оплетена дамаджана с вино… „ ...

Ключалки щракат от къщите студени,
вдигнали се като избледняла сянка
над улиците, така безкрайно опустели,
докато във тях изстива немощна осанка.
Лампи, като светулки, мрака осветяват, ...

Нямах време за Теб, но не съжалявам!
Мога и без Теб – щом се замисля за Него. Дори не се сещах за Теб, защото Той беше до мен. Никога не бих избрала Теб, въпреки че имах нужда и от... Теб. Ако ти се отдам, Той ще страда много...
Не бих се замислила и за миг, ако трябва да Го последвам, защото само с ...

О-о-о-о-о-о, толкова се радвам да ви видя! Коя съм аз ли?! Не, не съм баба Яга! Не съм! И Кикимора не съм! Сега пък баба Цоцолана! И баба Цоцолана не съм! Не съм и Вила-самовила... Хайде, спрете се! Не напрягайте повече мозъчета, по-лъскави и от чепиците на Евгени Минчев. Ще ви кажа направо. Аз съм ...

Понякога, само понякога сълзите падат горещи,
понякога само се сещам за нашите бъдещи и минали срещи.
Понякога, само понякога си спомням лъжите красиви,
понякога само губя себе си в сенките сиви.
Понякога, само понякога вечер се разхождам в парка сама, ...

От месеци не съм писала. Сякаш вместо думи на
белият лист щях да излея душата си, написаното
щеше да стане действителност и нямаше да остане
нищо, в което да вярвам. Страхувах се, че любимият
ми щеше да остане заключен в тези страници и никога ...

Познавам те -
във дланите ти пеят
сто хиляди щурчета полудели.
От песента им
като звън на струна зрея, ...

Беше поредният горещ юлски ден. Слънчевите лъчи безжалостно сипеха своята жар. Правеха въздуха тежък, караха всичко живо да се изпокрие по домовете си. Дори птичките, чиито песни обикновено се чуваха от околните дървета, бяха замлъкнали. Внезапно на улица „Привит Драйв” се появиха двама души. Със си ...

- 911 спешна служба. Какъв е случаят?
- Трябва ми линейка.
- Намираме Ви на…
Първа глава
Историята е за жена, незнаеща пътя по който да поеме, но въпреки всичко се опитва да помогне на всички в живота си… ...

А аз трева си нямам
във градската квартира
и в София голяма
все търся – не намирам.
„Ела със мен на село – ...