Примирена, избеляла като сутрешна луна,
в деня ми се завръщаш непоканена…
Гръб опряла в бузата небръсната на камъка
пред дома ми есента приготвя зимнина…
Пет спомена от изгреви божествени на август. ...

Ти не ме позна.
Роклята ми е свещено бяла.
В окото ми се стели тишина.
Пепел любовта ми е довяла.
Ти не ме позна. ...

Зеленият слънчев дъжд
от небесните морави
една жена и мъж
на пътя си завари.
И всичко между тях направи ...

---
Знаеш ли, липсва ти опит за гмуркане в залези.
Опитът идва след дълги години обичане,
болки, раздели внезапни... с добро ти го казвам!
Трябва на себе си само, докрай да приличаш. ...

Огледалото на Дявола
Ти си Дявола в мен притаен,
похотлива, без всякакви граници,
имаш тайни, скрити във плен,
на безкрайно написани страници... ...

Аз съм бяла скала,
сам-сама на брега,
аз съм гара за бързащи влакове.
Аз съм вик в тишина
и маяк сред тъма, ...

В Пустинята...
на Марина
Тази вечер си тъжна...
Боже мой и защо?...
Разпиляната Същност ...

На фокус
И когато наметна, отново, на пътя си дългия шал,
ще си спомням, на куц крак, как съм се смял.
Как съм сдържал, прилежно, дъха си на фокус.
Как подскачаше радостта и преливаше от живота ми. ...

Когато Д. разбра, че ще ходи в казармата, той извърши подвиг, достоен за Омирова поема.
Събра всички остатъци от пенсии и заплати на домочадието и верен на поговорката "сговорна дружина планина повдига", повдигна няколко каси бира, следвани от бутилки ром и мастика, строени (както сам щеше да разбер ...

Ти чу ли как вятърът бие
по всяко зелено листо?
Гората от удари вие
и става шума на тесто.
Ти чу ли - под стряхата - капки ...

Обичам ли още така,
както някога -
пречистено, свято. Безбожно.
Със крехката яркост
на нива от макове ...

Хомота си влачиме, борим се, тичаме.
И трупаме опит. Живот го наричаме.
Съдбата обаче със нас си играе –
стои отстрани, но гледа и трае.
Въпроси поставя – ний отговор търсим. ...

Приседнах тук под тази сянка
На бащината ми липа
И от умора в нежна дрямка
Там ароматът ме приспа...
И чуден сън аз засънувах ...

Не бях погледнал по-далече,
единствено в града стоях,
а доста време бяхме вече,
но истината днес съзрях...
Видях високо планините, ...

Недей да ме каниш на среща
във някакъв скъп ресторант.
Не искам вечеря на свещи.
Не искам стени и таван,
които във нас да се взират ...

Hi, my name is untitled motion, I was born on 16.04.13 and I am an improvisation

Горчив мед
От лявата страна на болката
дълбая мъничко сърце.
Дарявам му душа и толкова.
А то не спира да расте… ...

Морето разтърси къдрици
и ги пръсна по брега.
А там, на пясъка, два чифта стъпки
оставяха обща следа.
Морето погледна следата ...

С ЕДНО ОКО
“Живял съм достатъчно, за да видя,
че различието ражда омразата”
Стендал, “Червено и черно”
Отново се препънах сам. ...

Тихо е в стаята, където аз живея.
Тихо е и в душата ми, която беше наранена.
Не смея да се радвам, не мога да повярвам, толкова ми е добре.
Живея в центъра на град, град, който аз обичам,
но не толкова, колкото жените. ...

Аз нищо нямам във замяна.
Какво ли мога да ти дам?
Отколешна е тази драма -
омъжена съм, ти си млад...
Ни нощ, ни ден, най-много час ...

Какво би бил денят без светлина?
Каква би била нощта без звезди?
Какъв би бил животът ми без теб?
Какво би направил ти за мен?
Денят без светлина би бил мрак, ...

Аз съм част от прашния под на килера.
До мен не достигат ни кръв, ни дъжд и цветя.
Няма и голи актриси, които да вдишат от мене.
Няма кани със вино, зовящи за плът.
В страх от ръка, която ще открехне вратата, ...

нещо счупено, нещо нездраво, нецяло,
нещо, в което сме вярвали,
нещо ми прощаваш,
нещо искам
да ти простя, ...

Сега си тук, а... после отлиташ,
и галиш ме ти, а... после ми липсваш,
целваш ме ти, а... после отказваш,
и любиш ме страстно, а... после забравяш!
Леглото не искам, защото те няма, ...

Щастливке, аз не те познавам.
Не съм те виждала дори..
Щастливке, за едно те умолявам...
момчето ми от болката пази.
Щастливке, аз не знам коя си. ...

ПОЕЗИЯТА С НОВО ИМЕ
На Мария Донева
Навярно в мен любовна мъка
по чистотата на стиха
доведоха ме. Ти забърка ...

Орцево
Моето село е на най-високо
в Родопите и в България дори!
Поглед простирам нашироко -
гледам океан от зелени гори! ...

Толкова вдъхновение и поезия
има в тази замислена юлска вечер!
Държа ръцете ти в моите ръце.
Устата ми допира с ласка твоите коси,
в които капки от вечерната роса се стичат ...

А цветето растеше като любовта към теб:
ту боледуваше, когато те разлюбвах,
ту грейваше, когато те целувах,
ту се окичваше със цветове,
когато си прощавахме взаимно. ...

Тя
Всичко случило се, е оставило своя отпечатък върху двама ни. Но ако има желание за заедност, всичко се преодолява. Това, че научи много неща за мен, го използвай в наша полза, а не против нас.Ти също си се променил, за което поемам изцяло вината. Чувствата ти са най-силен коз. Изрази ги, за да ра ...

Първата глътка кафе
трябва бързо да се отпие,
иначе ще умре
дългоочакваната магия...
Иначе ще прелее, ...

Петнайсет сантиметра от смъртта.
Ръбът изглежда като магистрала.
Педята е крачка в пропастта,
а бялото понякога е падане.
Петнайсет сантиметра още жив. ...