Гълъбът
В началото беше песен.
Пееше Серджо Ендриго.
Беше есен.
Листопадно валеше ...

След първата раздяла
Сега съм сам в нощ тревожна,
а ти си толкова далече
и мисълта за теб тежи,
че ти не си до мене вече. ...

А вън не спира да вали.
Небето плаче и душата ми.
Тихо е. И тъмно.
Запалих малка свещ,
разговарям с тебе тази ...

МАРИЯ
Имам колежка – жена барут.
Аз я заглеждам, тя гледа друг.
Та се чудя що да сторя,
как аз оня да съборя ...

Вечността ни е днес. Тук,
сега, на момента.
Страда от махмурлук
след мастика със мента.
Нечовешки капризна - ...

Сън за обич
Това си Ти. А аз не съм на себе си.
Рисувам те с усмивка в тъмнината
и скришом търся стихналите белези
и раните, кървили по душата. ...

Изплашен, днес потърсих си утеха.
Без милост пак и нея ми отнеха.
Разбиране потърсих - хем за малко.
Останах неразбран и колко жалко!
Реших добро - по навик - да направя, ...

В душата студено, отчайващ мраз.
Какво пак виждам аз?
Спи народът летаргичен сън.
Не може да се събуди, зима е навън.
Народе, събуди се от тая мрачна тишина. ...

Молитва в лунна нощ...
на Теб
Като топка от сребърна лава
във морета от облаци сиви
виж, Луната замислено плава ...

Падна метеор върху Луната.
Вдигна ѝ цицина на главата.
И Луната беше безутешна!
Мислеше си,
че изглежда смешна! ...

Когато се разхождам боса в дните -
нозете ми усещат пулса на Земята.
Поискам ли да имат цветове косите -
рисувам в падащия дъжд сред капките дъгата.
Когато тишината искам да открия - ...

Чудя си се и се мая
с този виртуален Муз,
де ще му излезе краят,
да не стане в нас кутсуз.
Много странна съм му бùла, ...

Силна съм, Господи, с твоята помощ.
С малка надежда в големи мечти.
С вярата в утре. С любов, даже във немощ,
дето извира в сърцето и ме крепи.
Въжета корабни станаха дланите, ...

Когато тя влезе в поредния час,
дъхът ù застина. Настръхна.
Остана безмълвна, остана без глас.
Товар от гърба ù се смъкна...
Децата мълчаха, защото един ...

Неузнаваема съм! Даже и за себе си...
И аз съм друга и светът край мене друг е...
Събудена... се търся и намирам се.
Различна съм! Свободна и безумна...
Неузнаваема, греховно дръзка, ...

Под телата ни
нощта медитира,
облаците се протягат
да достигнат изгревната риза,
а Слънцето, голо и разрошено ...

И този сняг до утре ще се вдигне,
но днес се сипе от зори до мрак.
А слънцето зад облаци намига -
на къщите, нахлупили калпак.
Пързалките надолу ще затичат, ...

ЗАКЛИНАНИЕ
На приятелите, които изпратих…
Да не изсъхва дъното на чашите ви с вино!
Да не заглъхват струните на вашите китари!
Да не тежат над спомена проклетите години! ...

(на П.)
На Кармата гласа ни забрани да се обичаме!
Нямаме право даже с думи да го изричаме.
Душата ми с кръв по белия лист го пише:
"С теб няма да сме любовници свише..." ...

1 Не от капризи и за слава
Не от капризи,
не за слава
създават хората държава...
И не в интриги ...

Да пиша стихове с теб
е като да правим любов,
а аз да ти бягам от ритъм.
И
да ...

очакването трая дълго,
отговора все един и същ
сърцето ранено
и все по-ранено,
а времето за спасение ...

Настръхнали от студа, хора влизаха забързано в неголямото кафене, отупваха палтата си, навлажнени от слабия сняг. Заставаха на опашка пред бар-плота, настаняваха се по масите, приказваха, говореха по телефоните си или просто гледаха през големите прозорци автомобилите по препълнения паркинг и мокрит ...

Не зная дали все още те обичам,
разделихме се преди много години,
но зная, че искам пак да те имам,
за да разбера защо, позволи ми.
Не те ревнувам от жена ти, ...

Снощи те сънувах и миналата вечер даже.
Кошмар ли бе... вече май забравих,
но усещането аз, добре си спомням.
Беше някак мъчно и зловещо,
разхождайки се волно и неканено в сърце ми горещо. ...

Поезията – тази, днешна –
не я разбирам аз, не я.
Върху главата своя грешна
с това докарвам си беля.
Стихът свободен бил на мода, ...

Ако има нещо на света, което не може да бъде разбрано,
то това е Любовта...
Идва като неканена гостенка, забулена в бял воал,
а ти просто я отпращаш, мислейки си "Не е точно тя"!
Не се замисляме когато нараняваме , ...

Имам още сили за сладки безумия,
сухи устни – за най-младото вино,
вяра корава – за лъжливите думи,
топъл спомен за дните отминали,
немирясала лава във вените – алена, ...

Една дъга
Прибирах се. Беше от онези тъжни и мудни следобеди, в които ти се иска просто да легнеш в леглото и да спиш. Слънцето се беше покатерило едвам-едвам върху един тъмен облак и огряваше вяло полята около магистралата, върху която шофирах. Изсъхналата трева, унило накланяща глава, придобиваше ...