Път без изход...
накъде да тръгнем сега,
като никое решение
не обещава чудеса,
като всяко съмнение ...

Легендата за плачещата върба – Абла и арабския музикален инструмент – Уд.
1.
Някога в пустинята между Наджит и Петра живеело племе от рода Бану. Номади с шоколадова кожа, стройни снаги и буен нрав. Заради свирепият си характер постоянно нахлували в сърцето на Арабската пустиня, нападали кервани и по ...

Родна Стряха
Стоя смълчан пред родната ми стряха,
с изгарящо сърце, със сведена глава,
в невидим пристан спомени изгряха
и мека топлота сърцето ми обля... ...

Топла примка - шал намята,конче мое, врани ми Април.Пръхне, чака днес земятадъждец, свежи снегове стопил. В чар и грижа меко дудне,конче мое, врани ми Април,вятър в нови листи чудни,вятър клонки пролетни извил. А капчуци звънко, ясно,конче мое, врани ми Април,се бунтуват дълго, бяснои ме питат тука ...

Много се радвам, че докато растях, често съм ходил на двете си села и въобще за това, че имам село. Мисля си, че ако нямах, щях да пропусна много.
Обичам да си припомням горещите дни на село. Не зная защо. Някак свързвам селото с картината на обедно горещо слънце.
За едното си село си спомням дни, в ...

Бяхме деца... излизахме, скачахме, играехме, пеехме, викахме, забавлявахме се
да бъдем каквито бяхме - безгрижни деца. Сега вече пораснахме, повечето младежи на нашата възраст са намерили своите половинки. Започнахме да обръщаме внимание кой колко пари има в джоба си, кой как се облича и същевременн ...

Аз съм вятърът в косите ти.
Аз съм слънцето над теб.
Аз съм искрата в очите ти.
Аз съм и огън, и лед...
Издигам те и те газя. ...

Броя звездите -
тази нощ са малко,
откраднал ги е
нечий влюбен поглед
и в сърцето ми ...

Това е упражнение за описване на важна сцена, което скоро може да включа в някой разказ. Ще се радвам да разбера мнението ви.
Убийството на Мартин
Спрях на около двайсет метра от входа на блока на Мартин. Навън вече се беше стъмнило. Уличните лампи не хвърляха достатъчно светлина, за да бъда забеляз ...

По моя калдъръм -
забравен от любови,
ти влезе като гръм
и в мене се зарови.
Ти влезе в моя дом ...

* * *
Затворени са всичките прозорци
и всички пътища навред – отрязани.
А слънцето в небесните простори
рисува пак пейзажите размазани. ...

Не успях да издържа и ден
без твоето име на устните ми.
Не успях да задържа сърцето си
да не чувства само теб.
Не успях да задържа мислите си ...

Животът е едно прозрение!...
Всемирът в хаоса трепти.
Кипи морето от вълнение,
от трепети преливаш ти.
Летят невидими фотони, ...

- Абе, тате бе, слез от там, бе сине, ще паднеш! – ядосваше се Филип на сина си и не спря да му се кара, докато малкият не скочи от столчето на земята.
- Няма да падна, исках само да взема тая книга от там! – още по-ядосано отговаряше малкият, скръстил като възрастен ръце на скута си, решително заяв ...

Започнала съм бързо да разлюбвам
и все по-трудно грешки да прощавам,
ума си все по-рядко да загубвам,
от себе си по-мъничко да давам.
Затварям във сърцето си вселени ...

Тази нощ сънувах лято...
Защо ли? Не мога да си обясня.
Знам само, че ми бе приятно
и виждах как наистина душата ми сия.
Из небитието си се носех плавно, леко - ...

Замръзваш ти самотна там,
в светлината на снежния поет...
в прегръдката на бяла тишина -
момиче в лилава рокля,
рискувам да те стопля, ...

КЪСНА ЕСЕН - РАННА ЗИМА
Във парка тъжно е сега,
вятърът листа събира.
Всичко днес навява ми тъга,
зимата ли? - ето я напира. ...

Apokrifos
Чета си книгите по няколко: по пет, по шест
и чуждите съдби на кон нахлуват в моята.
А моят пък сюжет сконфузено мълчи
и излинява повестта му несговорена. ...

Как да те обичам с останки от сърце?...
Сълзите си събрала в ръце от безсилие,
тръгвам бавно, незнайно накъде...
а ти следиш всяка моя стъпка...
Като нежен допир, като сянка над мен ...

Цял живот живях във чужди къщи - домове,
но всички те приличаха на клетки,
в които все някой ме дебнеше, жива да ме одере,
но не си направи точните си сметки.
Защото аз нямам нищо, освен биещото ми сърце, ...

И вятърът шепти в листата,
предвещава зима в бяло,
не носи само меланхолия мъглата,
а приказно-тържествено начало.
И Коледа не е единствена причина ...

Днес вали и слънце няма.
Днес студено е и съм сама.
Но утре ще изчезне болката голяма.
Утре ще е по-хубав света.
Значи днес ще плача много, ...

Докосна есентта короните небесни
със багрите на многоцветната дъга
и заприличаха дърветата на бабините черги,
нашарени с природната боя.
Със нежелание си взехме сбогом ...

Митко крачеше на едри крачки и звукът от празното ехо на стъпките му отекваше в безлюдния коридор на завода.
- Митев! – спря го гласът на зам.-директора. – Какво правиш, Митев? Защо не обядваш? Духом ясно, че вече сме те загубили, ама ако не ядеш, и тялом ще се затриеш. – Беше вече стигнал до Митко ...

Несподелена ли е любовта,
ни кара да се чувстваме така,
сякаш вътре нещо ни гори
и убива бавно нашите мечти!
Но трябва все пак да разберем ...

Allegro vivace
Здравей Цвети,
китарата е едно пaрче дърво както искаш така го гледай, струните ѝ са мазни и миришат на пот и са зеленясали...вътре има прах колкото щеш ....и освен това е един много сложен апарат ...представяш ли си какво ми е отношението към моето оръдие на труда...хахаха
Валентин
З ...

---
По котешки пристигна любовта.
Надъхана със страст. По гръб не падна.
Остана цяла рижата тафта.
Запомних я — за мойта слабост гладна. ...

Лъжа и Истина във "брачно ложе".
За пари в любов се вричат.
Къде си, всемогъщи Боже?
Живота ни на ад обричат.
Къде е? Твоето правосъдие. ...

Кой съм аз?
Кой е той?
Коя е тя?
Кои са те?
Кои сме ние? ...

О, ти не ме упреквай,
че аз не се разкайвам,
и в своята пътека
най-често се спотайвам!
Живея си живота ...

ЕТЕМЕНАНКИ*
Всяка прилика с каквото и да е е случайна
О, този тежък зной над Кадингира*,
над стихналия в изнемога град...
В небето огнетечно слънце спира ...

както и да го погледнем,
все не можем да го избегнем...
както и да си го мислим,
все излиза същото...
дебнем се, ...

Пренебрегваш ме, ноктите ми рисуват по стената,
но не се отказвам,
обиждаш ме, ръката ми трепери, кълбо от нерви,
не се отказвам от теб,
удряш ме, душата ми се излива като водопад, ...

Луничава есен
дълбае небесни щори.
Реша слънце.
***
Капят салкъми. ...

Не е тъй трудно стихове да пишеш,
когато сто години бил си в самота.
За сто години много думи се събират,
подреждат се, превръщат се в слова!
Аз нова съм. Едва ли ще остана в занята! ...

Сине, сине
Две старчески ръце отвън на прага
изсъхнаха от чакане по тебе.
За майчината мъка не помагат
нито думи, нито спомен, нито време. ...

ù
Природата се побеждава само когато ù се подчиняваме
(есе)
Всичко онова, което ни заобикаля, от мъничкото стръгче трева, есенните листенца, покриващи градските пътища, омайният аромат на цветята, всяко едно дръвче, различаващо се от съседното, та чак до Ниагара и Амазонка, Северното сияние и Белогр ...

В мен (като крадец) влезе,
с взлом през тъгата, с която дишам.
Помръквам. С всяко действие.
Гълтам куршуми...
На всичко вярвам. ...

Запушено, небето тези дни
не пуска огнени конете на талази
през сините полета от мъгли
и през кълбета позлатени залези.
Огромен камък, цяла канара; ...