Миг
Колко кратък е човешкият живот,
мъдрост оставя душата.
Като река, отишла толкоз далеч,
като любов пролетен вятър. ...

СОФИЙСКА САГА 32
Глава двадесет и девета
Нощта беше хвърлила виолетовия си воал върху планината. Витоша изглеждаше като забулена монахиня, скрила в пазвата си своите интимни тайни. Току-що падналият здрач омекотяваше формите и притъпяваше контурите на предмети и хора. Въздухът беше напоен с планинск ...

SPLEEN
Гори над мен на залеза пожара
– и в прекия му смисъл, и в преносния –
и в този огън моят ден изгаря
и слизат облаците буреносни. ...

От любов
понякога трябва да тръгнеш,
от любов понякога трябва да вървиш
и да гледаш напред, преди да погледнеш
във себе си, ...

Животът труден е. Това го зная.
Ала защо ли често си мечтая...
щастието лесно да достигна.
С едничка дума, жест или усмивка да постигна.
Сърцето ми да трепка пълно със любов, ...

Чудя се как ли хората не се побъркват, когато си мислят за смъртта. Може би защото и те, точно като мен преди, я възприемат като нещо неизбежно. Нещо, което стои в края на живота им. Колко успокояващо е да се мисли по този начин.
И колко неправилно…
Бях малък, когато осъзнах, че ще умра.
Не че ми се ...

В мъничка, сребърна кутийка,
аз скрих моето ранено сърце.
То е толкоз натъжено ,
че затупка кат медено звънче.
От поредната твоя измама, ...

"душата-номад" (Ангел Колев)
Бездомно се скитам по свят изтъркулен,
забързано-потен и втръснал.
Кръстосвайки, колко ли чифта цървули
в магарешки тръни съм скъсала... ...

Спомняш ли си какви бяхме,
леле. какви бяхме преди,
спяхме на пода в мъничката стая,
а царете на нашата любов завиждаха дори!
Гладни и влюбени, помниш ли ти? ...

Прелиствам емоции...
Строя светове...
Издигам небе...
Ушивам криле...
Тичам с ветрове... ...

Не можеш да ме видиш между редовете,
но можеш да усетиш част от мен.
А запитваш ли се, може би за кратко,
трудно ли е минал моят ден?
Ти даде ли си сметка, като тръгна, ...

В Бермудския триъгълник...
... И ето ме, най- после съм във теб-
Триъгълник мистичен на Бермуда,
край мене са рогатите навред
танцувайки до острова на Куба!.. ...

От среднощна песен на щурци
си нарекох тайно заклинание.
Почне ли нощта ми да боли
и да ражда спомен от предания,
и луната висне ли сама ...

Светкавицата на фотоапарата ме събуди. Отворих едното си око и я видях, ухилена до уши като четири годишно хлапе, което е направило беля. Разсмях се при вида ù.
- Мило, съжалявам, че те събудих. - нацупи розовите си перфектни устни, опита се да скрие усмивката си, но не можа.- Ще компенсирам ето так ...

Така те пих до дъно и несвяст,
че бързеят ми завидя за тази дързост.
Разплиска ме по брегове от листопад,
за да потъна в мъжката ти гордост.
Удавена от непокорната си нежност ...

Стара къща с прозорци разплакани.
Овдовяли и пусти гнезда.
Натежала от спомени стряха.
Недолюбена, тъжна чешма...
Плевня срутена - рана отворена. ...

Само веднъж си оставих сърцето
гладно и босо да скита.
Дирило щастие чак до небето,
само за теб ме попита.
Само един път заключих вратата – ...

малко бели лебеди
малко крокодилски сълзи
малко безмълвие безсъние
малки корабчета
малка ексцентрична шапка ...

Музика
В страната Музика безплътните образи на звукове всеобхват. Нежни и ефирни, натрупвания на всички хармонии на нашия свят, шум, вятър, прибой.
Всички гласове на минали митове, настоящо стълпотворение, бъдещи въздишки. Онези мислени и творени построения човешки, възпроизведени от други магьосниц ...

Той
Той е толкова секси,
хлътвам по него без никакви комплекси,
наистина е мъжкар,
пръска като комета своя чар, ...

Със дявола се срещнах случайно
Зърнах го в среднощен локал
В ъгъла тъмен потайно
Пиеше вино от златен бокал
С поглед надменен ми каза „здравей” ...

Те тръгнаха с боен вик,
с вяра, храброст, смелост, сила,
живота си загубиха за миг,
героите на нашата родина.
Срещу врага не трепнаха от страх, ...

ТИ СИ ГЕРОЙ!!!
Мамо, ти си най-добрата!
Труд полагаш всеки ден
и не знам какво ще правя,
АКО ТИ НЕ СИ ДО МЕН! ...

Обещах на себе си да те обичам,
подарих ти дългата си нощ,
радостта, милувката и всичко
подслонихме ний под покрив общ.
Обещах да стана слънце лятно, ...

Кое е най-хубавото нещо:
целувката.
Кое е най-нежното докосване:
на любимата жена ласката и милувката.
Кое е най-вкусното нещо на света: ...

“Animula vadula blandula -
hospes comensque corporis”*
P. Aelius Hadrianus imp.
Накрая болката ще стихне.
Едва ли всяка болка е безкрай. ...

Не искам!
Не искам пари от тези думи,
не искам да харесаш тези букви,
не искам да издам тези стихове,
не искам очите ти да попаднат на тези стихотворения, ...

ШЕГИТЕ НА "ВРЕМЕТО"
(животоописание)
ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1
Юни 1959 год.
Петьо защитава дипломната си работа, оценена с "Отличен". Защитата е оценена с "много добър". Съгласно влязлата в сила нова разпоредба за задължително разпределение на работа, постъпва във "Водпроект" София. С възможност да получи мечт ...

- с цялата ми обич
защото винаги ще бъдеш част от мен
качи ме на влака
настани ме във купе
за двама ...

Тя дойде. Грациозно кацна. После се усмихна, докато погледите ни се срещаха. Вълшебно нежна. Цветна, слънчева. Не можех да откъсна погледа си от нея, толкова много неща усещах. Потопих се в нея, както в море... Дълбока тъга, умора и същевременно музика в душата и. Цветове, наситени с женственост. Ко ...

Това си ти
Усетих те, Любов, това си ти,
да се заблудя няма как,
щом караш ме да си подскачам
като дете от крак на крак. ...

Това не е мъртвата пустиня,
пустинята е топла и златна...
Не и вечната зима,
зимата е бяла и хладна...
Това не е гора непристъпна, ...