Отново есен е, и зейват пак посоките
за полети на сбрани птици,
като клавирни ноти пак по жиците
накацват черно-бели лястовици...
Под тънкото крило на пролет бяла ...

Бавно прокрадва се залез над нивите,
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...

Спомени в теб ще живеят,
образи мили за мен ще помниш.
В битки заедно ще победим и в радост и тъга,
един за друг ще бъдем аз и ти.
Сила неуморима нейде в сърцата ни се крие, ...

Понякога, когато няма какво да правя, мисля. Вярно, рядко се случва, но все пак се случва. Мисля си за всякакви глупости – все философски работи. Понякога чак се възхищавам дори на собствените си мисли и като един модерен „философ“ реших да споделя с вас моите размишления:
Винаги съм се чудел дали и ...

Птиченцето на късмета кацна на моето рамо.
Това беше ти.
Но то кацна веднъж само,
преди безвъзвратно да отлети.
Дните, прекарани с теб са награда ...

на Краси Автанска
Как хубаво седиш и ми говориш,
без думичка дори да ми отрониш...
Разкриваш ми прекрасни светове
вселили се във теб от векове... ...

Написано е в нечий град.
На крачка от живота.
И пише: минах непознат,
не викнах, не похлопах.
И пише: чувах гласове, ...

Жената,
която все нагоре гледа,
в очите на птиците
която се взира
и мечтае ...

Днес трудно се живее,
днес трудно всеки диша.
Човекът не спира да копнее,
но дълбоко е затънал в киша.
Хората приличат повече на своето време, ...

Свърши лятото – някак внезапно и просто.
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.
За броени минути изстина морето – ...

НЕПЛАЧЕЩА МЪКА
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита. ...

Във търсене на бряг
се погледът простира.
Но неизвестно как,
небето плавно слива
се с падащия мрак. ...

Мълчанието на бедността
И пак край смълчаните къщи
вървя в непрогледна мъгла,
зад завеса старица се мръщи,
загледана... в мене с тъга. ...

Душата ми крещи,
но никой не я чува!
Защото всички останали души
също крещят вътре в себе си
и собствените им вопли ...

Потърсих у себе си тръпка,
останала нейде към теб.
Не открих дори една пеперуда
да пърха с красиви криле.
Уби всички мои копнежи. ...

През своботното ми време
за нищо не ми дреме.
Брат ми на леглото се е изтегнал
и за лаптопа ръце е протегнал.
Аз гледам за училище да понауча ...

На времето почувствах аз, че изоставам,
че моят пулс е бавен - не горя!
И тъй на мойте врагове предимство давах,
в борбата бях със вързани ръце...
Това бездействие за мене бе позорно. ...

Идеята възникна от
Благодаря!
Да пуснем Есента при себе си
и някак си да се смирим.
От сложните житейски ребуси ...

Аз знам, че ти си ме родила!
И знам, че твоят син съм аз!
Живота ти си ми дарила!
От теб започва моят глас!
Как искам днес да те прегърна... ...

Открих те, открих те!!!
Приятелко, мила и вярна.
Ти винаги беше до мен
и чувствах аз твойта подкрепа.
Ти птица си волна в небето, ...

Късно е за обич
Късно е вече за обич,
тя в сърцето не гори.
Чувствата са вече различни,
просто останаха сами. ...

Софийска сага 31
Глава двадесет и осма
Слънцето обливаше цялата градина с топлината на римския май. Край басейна, на зелената морава, беше заредена огромна маса с най-апетитни закуски. Кръглите ù форми бяха покрити с блестяща колосана бяла покривка, която отразяваше слънчевите лъчи и заслепяваше зак ...

Открадвам от миговете,
открадвам от минутите,
открадвам от пестеливото ти време,
открадвам от себе си,
за да се разпилея - ...

От тесните гърла на бутилките стъклени
изскачат забравени духове...
Душите са кухи –
из шахтите са плъзнали плъхове,
прегризват волята и последните букви. ...

Небето днес е без звезди, прекрасно е!
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...

ОТКРОВЕНИЕ (На един алпийски пейзаж)
В миг вятърът приклекна и замря
оттатък, някъде зад склона.
В окото ми – унесена сълза,
горчиво-сладка, непрогонена. ...

Чувствителна и ранима като сърна,
с големи очи, често разбираща света,
разбираща и теб...
просто пореден ловец, търсещ собствена спогода,
но не и добрина... ...

Истински щастлив си, когато не мислиш за нищо. Пълна свобода над себе си имаш тогава, когато в главата ти няма дори и една мисъл, един проблем, една нотка. Тогава си свободен да мислиш за каквото и да е. Когато освободиш тялото си от нуждата да мисли и да живее в постоянен страх, тогава ще постигнеш ...

1.
Пол изпращаше както винаги деня от обичайното си място – ъгъла на парка, седнал на малкият каменен блок, под дървото, на което не знаеше вида. Пред него бе статива и бялото платно. Отново не бе използвал боите си да рисува. Тубичките си стояха непокътнати в дървената кутия, също и снопа от четки. ...

Безстрашните заляли са света.
И скачат от високо,
и влизат на дълбоко.
Със затворени очи назад вървят.
Безстрашните ни носят самота. ...

Обичам, когато се смееш,
обичам, когато се вбесяваш,
обичам, когато не можеш да пееш,
обичам, когато ме развеселяваш.
Обичам, когато искаш да си говорим, ...

Отиде си лятото толкова морно,
подписа се леко на жълти листа,
сред спомени ярки, дъхави, знойни,
изпрати с жарта си стотици ята.
Накрая венеца си златен положи ...

На Д.С.У., благодаря за разбирането!
Това, скъпо мое дете, е описание на нещата, които трябваше да ти кажа преди години. Които трябва да ти кажа и сега, но нямам смелост да го направя. Любов моя, веднъж ме попита защо си толкова различна от братята и сестрите си – защото те са ти само наполовина бра ...

Есента си дойде. И отвори чадърите –
звънна тиха мелодия в ранния здрач.
Барабанно затропаха почернели смокини,
повалени от хладния дъх на дъжда.
И липата трепери от зелени въздишки ...

Знам мислите ти, преди да се явят в теб
и отговорите на всички твои въпроси.
Любов съм във всеки един миг и ред –
такава, която ти давам, но не се проси.
Понякога небето от гръм се раздира, ...

Заключваш самотата -
в ъгъла.
Песен на капчук!
Зашеметяващо безвремие,
безмълвен стон – ...