Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
388.8K резултата
Защо си тъй послушно ти, сърце?
Защо си тъй послушно ти, сърце?
И не преставаш все така да биеш...
Държиш живота в своите ръце
и ненаситно, ненаситно пиеш...
Защо така ми служиш и до днес, ...
Слушам НИРВАНА, имам да оправям... Толкова е... Знаеш ли как да го опишеш? АЗ НЕ! Пиша грозно... химикалът се счупи... мастилото се разтече по листа... странното е, че е червено точно като... като кръв!
Толкова е безразлично, чувствам се като призрак, сякаш съм невидима за самата себе си... толкова ...
Разбрах какво е да пишеш, когато разполагаш с голям емоционален заряд. Получава се много добре. Ето резултатът:
Какво ми е в момента
Как да мисля за крале, когато
вкъщи баба ми се мъчи.
Все лежи и с памперс е, откакто ...
2012 - краят на света или начало на нов начин за живот
Събуждам се. Поглеждам календара на стената - 21.12.2012 г – ужас! Утро е, а вън е мрачно като предсказанията за този ден. Наистина ли днес ще настъпи краят на света и това ще е последният ден от живота ми? Дали колите ще продължат да се движат, а светофарите – да менят цветовете си след днешния ден ...
Късна нощ – една целувка!
Дива и страстна – от никого неочаквана!
Една жена, една усмивка – толкова много в моите очи!
Погълнати от себе си – игнорирали другите!
Изцапани с думи – коварни и подли! ...
АХ, ТАЗИ ЛЮБОВ
Не позволявай на сърцето да обича,
не му позволявай да се привързва към някого с любов.
Ах, от тази любов как боли,
но не пак обичаме, нали. ...
Защо не искат да си идат
онези пеперуди, които пърхат в мен,
изгубих цялата си гордост за едно "здравей",
а дори не получих отговор...
Силна съм, защото зная слабостите си, ...
С безстрашния герой Левски се гаврят роми.
Явно забравиха те за катунишките погроми.
Нямаме нищо против етническата толерантност,
но отстояваме твърдо нашата националност.
Обичаме правдата, светлината, човещината, ...
Linkin Park - In The End
(It starts with one)
One thing I don't know why
It doesn’t even matter how hard you try
Keep that in mind, I designed this rhyme ...
Съвършената любов, преодолява всичко,
преминава през високи върхове,
пропада в най-ниските дълбини, пак изправя се, минала през всичко.
Любовта ни силна преодолява и смъртта, разбива с глава стени,
тя няма никога да умре, щом сърцата ни държи в своите ръце.
И в мига, в който чуеш Китара
сред шума на безбрежно море,
ще си спомниш стотиците гари,
през които - си минал... Момче,
а смехът ще те кани - на гости, ...
Хората имат самолети, яхти, вили,
а ние живеем в тези сивите „могили”.
Бащите на някои вече са инженери,
а моят само знае да ми се звери.
Не искаме от вас нищо да научим, ...
Ако съм малка част от нечии надежди,
ако съм слънце в нечий мрачен ден,
ако присъствам тайно в нечии копнежи,
ако в момента някой мисли си за мен,
ако била съм хубав край на нечий разказ, ...
Господи! Как за миг се търкулна животът –
сочна ябълка, изтървана от тичащ хлапак.
И преглъщам тъга, и броя невървени посоки,
и протягам ръце да го вкуся отново. Но как?
До върха как се връща отвързана бяла лавина, ...
Сбор се свиква пак сега,
ще ходим ние отново на война,
без страх и колебание в нашите сърца
ще водим люта битка със врага.
И тръгваме на път за таз война ...
В очите на чайките се белее тъга
като спомен за отминало лято.
Прегракнали до безумие, те обикалят сега
и изпращат последното щърково ято.
Техен остава безлюдният бряг, ...
Без вина виновен бродя по земята,
скитам се бездомен вътре в тъмнината.
Без душа останах, без сърце и тяло,
мъката оставих, не би ме заболяло.
В безтегловност нося се, летя в небето - ...
„И ето ме сега. Преследвам една есен из цяла Европа.”
Георги Господинов ”Физика на тъгата”
Дали навсякъде една и съща есента
запалва своите добри пожари?
Танцуват ли все същите листа ...
Аз спомням си, когато бях дете,
задавах си един въпрос без спир -
"Аз съществувам ли въобще
във този свят на необятна шир?"
Баща ми смееше се много ...
Посърналият парк пò иначе шуми.
Липата среща с мир поредната си есен.
Макар оставил я без цвят и миризми,
към други дворове и може би земи
плода ѝ вятърът понесе. ...