Умира залезът в червена рокля.
А вечерта е като блудница.
И обещава пак да бъде моя,
разпуснала косите дълги.
Чакам я! ...

Кой съм аз? Какво съм и какво ще стана?
Повтаряйки безмълвно "аз съм във всичко и всичко е в мен",
дадох клетва пред света, че ще вървя ръка за ръка с всички,
защото знаех, бях изпратен с кодираната своя мисия
и трябваше просто да позволя на душата и тялото ми да полетят в едно... ...

Сън ме не хващаше. Въртях се в кревата и мислех глупости, мислех глупости и се въртях от една страна на друга, докато отведнъж скочих и навлякох анцуга. Неслучайно го бях натъпкал в раницата тръгвайки за село. Още от бабино време си знаех, че лете без дрешка не се ходи. Изведнъж реших, че трябва да ...

03:45
Понякога лежа между 4 стени и отворен прозорец и чакам. Чакам чудо... или приказка... по-скоро чудесна приказка... или приказно чуден край... на всичко. Кой знае, може би приказката е пред мен, малко преди да скоча в кладенеца да помагам в къщната работа на разни бабички от обикновенните небив ...

С блажени пламъци когато застраши
издъхващ Западът безбрежната савана,
когато щраусът да легне се реши
завит на две крила с юргана,
край баобабите поръсени със зной ...

най-нежните
акорди на пианото
разсипва утринта
върху лицето ми
уханна ...

Няма мъже и няма жени,
в тези игри на лъжи сме сами.
Ямайка, утайка от лайка,
светът не се движи без нашите мисли,
кълбета дим, непостоянен мим, ...

Ще те очаквам да се появиш отново,
да приласкаеш моето сърце,
което чака твоята любов и е готово
да те обича с порив на дете.
Незнайно как проникна ти във мене ...

Старият автобус, изморен от пътищата, спря бавно до чешмата в центъра на селото. Бай Дечо бе отворил книжарницата и даже вече пиеше първото си кафе, приседнал на дървената табуретка пред дюкяна. Децата като малки зайчета изскачаха от автобуса и тичаха към чакащите ги родители. Шофьорът, сложил ръце ...

Гейб затвори лаптопа си и въздъхна тежко. Огледа новия си апартамент – нанесе се преди два месеца, а беше буквално доникъде с подреждането. Мебелите не бяха разпределени, кашоните стояха неразопаковани, книгите бяха пръснати по всевъзможни места - най-вече на купчини по пода, а на прозорците имаше с ...

"Завинаги" е кратък миг -
понякога не трае и минута.
Стаената тъга в лиричен стих
поема в пътища трънливи да се лута.
Затуй "завинаги" недей ми обещава ...

Знам отлично правилата!
Ритнитопко и играч
съм от класа и играта
я разказвам всеки мач.
Футболните тайни зная, ...

Ей, човече щуроглаво!
Много болка претърпяло!
Погледа си повдигни,
свойто его преглътни!
Хващай молив – запиши ...

Не ми трябва много -
една луна и няколко звезди,
две чаши със искрящо вино
и огън - във сърцето да гори,
поглед нежен и добра усмивка, ...

Разхождам се в гората дива...
А всичко покрай мен цъфти!
О, нежен вятър мята грива
и слънцето за мен блести!
Душата ми е волнокрила, ...

Житие
Вземете ме, мои пътища познати,
ширнали се надалеко
по земята, що се рони
всичко свято и нелепо. ...

ВЕТРЕНСКИ ГРИЗАЙЛ*
На Румяна
Небето е драпирало стърнищата
с коприната на сивата си грива
и облаците, тежки и разнищени, ...

Молитва
Ако боже съществуваш
и добър си при това-
се надявам да ме чуваш
горе в свойта синева!.. ...

Музика и изпълнение: Иван Дракалиев
16.06.2012
Амстердам / Холандия

През фалшивата позлата на залязващото слънце,
като ленива котка се извива трамваят
в дъгата от релси и жици, само за него познати.
Клатушка се тромаво и бърза да провери...
Дали е само илюзия? ...

***
Дървото, което довчера
летя във висините,
сега е мост.
*** ...

Уловените мисли не чакат,
търсят пространство да литнат...
уловените мисли са влакът
и гарата, на която ще стигнат.
Пътуващи, търсещи, реещи ...

Прощавам ви за всичко, господа.
За хубавата просешка тояга.
За дрипавата просешка торба,
която някой сръчно ми надяна.
Прощавам ви за нощите без сън - ...

Градът спеше. Отдавна беше заспал. Уличните фенери рисуваха сенки върху белия сняг. Сивите къщички сякаш се бяха сгушили една в друга, предпазвайки се от студената тишина.
И само стъпките му чупеха тишината. Поредният пиянски запой, който го накара да замръкне в Дрезден. Красив град! – каза си той н ...

Не излизам често. Някои ми казват, че е странно, други ми се смеят, а останалите просто ме чакат да си подам носа навън, за да изкопчат някоя бира на аванта. Като се замисля, първите и последните май са едни и същи. Все пак е готино на някого да му пука, дори само в определени моменти. Това е единст ...

Аз те обичам
Бъди сигурна в това
Винаги съм гледал тебе
Госпожицата в моята душа
Давам ти сърцето ми ...

Реших да чакам
изгрева на слънцето
в душевен залез.

Аз мога да съм сън. Но и небе.
И всеки ден да бъда малко време,
в което тишината е съвсем
внезапен звук от бялото без тебе.
Аз мога да съм дъжд. И без море ...

1
Со днями грустно слова поползают
в губами сжатыми наперсником,
а вдруг - катрены сами успевают
прольется, как дождливый звон. ...

От тук до там
е само пламък
който изгасям
с обратното на ръцете си…
и всяка постеля е все по-далечна ...

Гори по всички параграфи
в буквален и преносен смисъл.
Кой каквото и да прави,
е все със риск и все без мисъл.
Тя съхне от кошмарна жега ...

Пролет
... и пак се влюбих... Не разбра ли?..
В Живота ми за кой ли път,
но вишните са нацъфтяли
и птиците по две летят!.. ...

† Раба Божия Десислава †
2012 година в разгара на летния сезон, точно тогава аз бях в Испания, изготвяйки дипломната си работа си в University of Santiago de Compostela, град Сантияго де Компостела, Испания. А времето тук нетипично за сезона беше студено, дъждовно и напомнящо за късна есен. Докато в ...

Още малък ти повярва,
колко малко можеш ти!
От тогава ти си станал
смях в чуждите очи!
Все повтарят ти - "Не ставаш". ...

Толкова несъвършено пиша,
а с такава страст държа молива,
чувствам как в ръцете смело диша,
драскайки по листа с всичка сила!
Дъх поемам, той го отразява ...

Прохладният вятър разпиляваше косите ми. Тялото ми, опиянено от двете погълнати чаши вино и ритъма на Шаде, тръпнеше в лятната нощ.
Свободата и безгрижието пълнеха сърцето ми с живот.
Не знаех какво е любов, болка и отчаяние.
Празнувах своето пълнолетие. Напълно сама.
Приятелите в живота ми присъств ...

Неделята пристигна босонога.
Задъхана, с буйнали коси.
Прогони сънената ми умора.
Усмихна се с грейнали очи.
И моят град бе вече по-различен. ...

Делфините, луната и морето...
Понякога си мисля, че ме чакат.
Достатъчно е само да пристъпя - ето
да ходя мога по водата!
А слънцето навярно ще се чуди - ...