Трудно е да приключиш връзка. Но още по-трудно е да осъзнаеш, че губиш човека до себе си. Да усещаш как малко по малко ти се изплъзва ръката му. Как е престанал да казва скъпоценните думи "обичам те" и колко му е тягостно да ги чува. Как мълчи в твое присъствие. Не усещаш дъха и сърцето му толкова б ...

Спомени - счупени шарени стомни.
Самотни щурци - годините.
Бели черници с черни корени.
Изсечени пъстри мигове.
Глуха камбана в забравена църква. ...

I.
За кой ли път, за кой ли път пак тръгваме
по релсите метални по инерция
и с празни обещания се залъгваме -
със обещания за хиляди сестерции? ...

В страната на салама от месо
да оцелееш си е цяло чудо,
но пък за нас това не е тегло,
не ми се смей, така си е, маймуно!
Тук всеки миг е пълен със живот, ...

Света на длъж и шир обходих,
изпитах радост и беди,
незнайни кътчета пребродих
под ярко слънце и звезди.
Във замъците с мрачна слава ...

Забранихте им да пушат... да тровят чужди дробове.
Забранихте им да пият и пияни да шофират те.
Забранихте им да стрелят... с пистолети... със патрони.
Забранихте им да се дрогират... губели разсъдък.
Забранихте им да мамят... всякакви финансови тарикатлъци. ...

И дяволът свири блус
Първа Прелюдия
Нежен китарен риф изпълваше претъпканата с книги и плочи стая с неподозирано присъствие. Освобождаваше материалните ми придобивки от тяхната плътност и някой би казал колекционерска стойност. Житейските ми главоблъсканици се изгубваха в солото на Гари Муур[1]. Да, ...

Бият отново църковни камбани!
Кръстът Христов засиява над нас!
Богородица на празника ни кани
и ни целува, дарява с любов!
Над иконите ний сме се свели. ...

Аритметика за тийнейджъри
Там, във края на една гора,
срещнали се две деца,
приказката стара пак се
разиграла - ...

Ръми в душата ми като напролет,
когато раснат новите треви...
Усещам как пониква нова воля
в недрата ù,
но... ...

Дъждът вали
и плаче заедно с душата ми...
Не, не, не! Това не са сълзи,
а късчета мъка, от сърцето прокапали.
Дъждът вали ...

Нижат се години, той е още жив.
Пред дома стои изправен, тих и горделив.
Вятър щом повее, капят му листа,
сякаш сълзи са горчиви, сливат се с пръстта.
В корени пропит е с кървави следи, ...

Напират в зениците есени.
И стягат челата ни тръни.
Наздравица вдигам, обеснице,
нека изпием живота до дъно!
До гуша ми дойде от лабиринти! ...

Есенната нощ бе тиха, пълнолунна,
щурците нежно свиреха навън,
тогаз девойка мила ме целуна,
като в магичен и вълшебен сън.
Аз също с целувка отговорих, ...

Когато слънцето залезе
и дойде тиха вечерта,
от тъмното все ми се плези
несбъднатата ми мечта!
Ако се правя, че не виждам, ...

Засвириха цигулки под звездите
и някак си притихнали ни завладяха.
Заслушаха се във нощта душите.
Сърцата със въздишка онемяха.
И по-добри и чисти станахме ...

От утроба на земни
страсти засмукан,
потопен си сред
алчност, секс и пари,
а край тебе ...

Раздира се душата ми от рани
и пътища със земни светове.
Пътечка няма, мъничка и стара,
до теб да води, не до върхове.
Заключих се със хиляди ключалки, ...

Държа те във ръцете си ранена,
разлистена, ала строшена светлина...
От хиляди бури пленена, сломена,
сред пръстите ми рониш сълза след сълза ...
Недей, не тъгувай, любима! ...

Утринна мъгла –
полепналапо клоните и по листата,притисналана птиците перцата,а те немеят,
крила не могат да разперят,за да полетят.
Лепнеща тишина…
Но тя не можена слънцето да устои –от усмивката му,мъглата се смалява,става лека,лека,лека…и изтлява.

Ъгълът мълчеше, потънал в тъмнина. Той беше специален, защото събираше в себе си всичко онова, което се свършваше със стените и пода. Ъгълът беше техният център, допирна точка и комуникация. По принцип той живееше на границата между песимизма и оптимизма – винаги беше малко затъмнен, но и винаги уст ...

Пред кръчмата…
Под стрехата…
На масичка…
Пред чашка …
Маркиза! ...

Видях ходещ труп,
беше там точно пред мен,
гледаше ме с лице, сковано от студ,
и поглед, с кръв напоен...
Видях жив мъртвец, ...

Ела сега, когато те желая,
когато имам нужда от искри,
когато не съзирам края
и нощите превръщат се във дни.
Ела, когато си ми нужен ...

Отегчен от всичката злоба, завист и лицемерие,
аз поемам път към райските предверия.
А до там се стига бързо –
за две или за три секунди,
толкова е разстоянието ...

***
На другия ден слънцето се появи от другата страна на реката с цялото си великолепие. Реката се беше поразхладила от нежната нощна хладина и сега с нетърпение очакваше ранните лъчи на нейното прекрасно слънце. По цялото си течение то я следваше всеки ден. За нея това слънце бе целият ѝ живот, бе ...

Приказка ли бе, или сън несбъднат,
в който живееха две сърца.
Две съдби да успеят, да пребъдат,
да вкусят глътка светлина.
Една история за осъдена любов, ...

Минутка само, с дъх на друг живот,
и в този миг прегръщам си мечтата!
И тръпна в ласките на теб, Любов,
опиянена от вкуса на свободата!
Минутка само, а толкова емоции събрала - ...

Не намерих убежище в себе си.
Тази нощ съм припламнал се кошер.
Вълци вият, край пълни луни,
със стъкленото си око ме гледа вещер.
Не намерих. ...

Тъжно на масата
тишината гостува.
Вятърът грубо
коси разпилява.
Дъждът тактува, ...

Завихриха се облаци в небето...
Навярно скоро ще вали.
Застенаха житата по полето.
Артритът ми започна да боли.
Засвятка се... и почнаха гърмежи... ...

Помниш ли? Помниш ли, когато за първи път се видяхме... стоях като улична лампа. Без думи, но светеща ярко в мрака. Гледаше ме странно и се усмихваше по онзи приятно-страшен начин, каращ ме да настръхна. Още не се бяхме разделили, а аз вече исках да те видя отново. Знаеш ли, има какво ли не навсякъд ...

За да си щастлив, не ти е нужно нищо,
нито слава и пари.
Щастието - то е в утрото лъчисто,
което никога не спира да блести.
За да видиш мечтите си във синьо ...

Ма шер Анет
Ани
Казваше се Ана и беше електроинженер. Работеше в завода за осветителна техника, колегите ù я наричаха „ма шер Анет”. Тогава беше сравнително млада – „когато се наливаха основите” и всички репетирахме оптимистичната трагедия на строящия се социализъм. Имаше стройно и тънко тяло, също ...

За миг да спра
За миг да спра аз искам,
покоя на вятъра да взема в мен.
Да тръгна, да се върна,
да забравя уморения ми ден. ...

“...да имаше един между женихите
да счупи стана и да ме открадне!”
Маргарита ПЕТКОВА, “Истината за Пенелопа”
Посрещна Пенелопа своя чакан,
обичан Одисей от път далечен, ...