Пролет
Мина зимата сурова, а пролетта е нова!
Разцъфнаха цветята и пак зелени са полята!
Ето ги птичките песнопойки, които летяха войни!
Радостни са всичките деца, тичат те на двора, за да видят хора! ...

Намирам начин да заспивам, без в тебе да се взирам. Не бе той никак лесен, не бе и безболезнен, но определено за двама ни най-полезен. Онази енергия, която споделяме, трудно ми е да я компенсирам, когато се разделяме. Моите слова не са напразни. Знам. Колкото и това да ме дразни. А онова, което се о ...

Животе мой, до дупка ще те гоня!
Sisidara
Аз бях му обещала на живота,
че хукне ли, до дупка ще го гоня.
А той ме тества, спря ми тока, ...

Вървя самотна под дъжда,
сърцето ми се свива!
Казвам си наум:
"Ех, да си до мен!
Сърце мое! Обичам те дори в дъжда!" ...

Когато истината чука
по стъклото,
отварям го безкрай
широко.
Тя винаги ми носи ...

Налях снага.... Проблеми и неволи.
Страстта, която пазих, се стопи,
не чувам, ако някой ме помоли,
и усета във мен се притъпи...
Лицето без - усмивка все по-често, ...

Защо ли оставих се на течението?
Отново и отново да ме бутат в калта.
Безмълвно да гледам как плюят отгоре ми,
без право на избор да се защитя.
Ще кажете всички: ...

Разкъсано отражение,
изгубено във мрака.
Време, поражение,
разяждащо плътта ми,
чака. ...

В мен няма Аполон да припознаеш.
Сократ от мойте мисли не наднича.
Дори с длето и чук да ме дълбаеш,
пак няма на Давид да заприличам.
Със мъдрости не ме надви живота. ...

Магазинче за прекрасности
Магазинче за прекрасности,
криещо в себе си много изненади,
за него няма естетически прегради,
предлага на посетителите си всякакви наслади, ...

Молба
Как след толкова раздели
под натежалото
от скръб небе
сърцето не стихва помъдряло, ...

Ръка на Съдбата
Бях отчаян и самотен,
потънал в мрака на съдбата,
бях забравил за живота,
бях останал неграмотен. ...

Обичам го
Той ме обича повече от всичко,
държи ме за ръка и в очите ми наднича,
липсва ми всеки един ден.
"Обичам те" - крещя на ум, ...

Още малко ще се съмне,
трети петли са пропели.
На подскоци послед тъмно
... ще се появят, повели
пред пастирите стадата, ...

Завръщането на Вотан (или - Как Вотан е станал бог)
(Художествена легенда)
Вотан беше най-малкият син на Велме, а големият му син се казваше Вили, средният – Ве. Те живееха в красива просторна дървена къща, разположена в древен дъбов лес. В тази дъбова гора излязоха сега тримата сина на Велме да изв ...

Перипетия анима
Понесох бягството ти
с безсъния
няколко дни главоболия
и натрапени образи. ...

Двоумих се и то не малко…
Да ида ли, да не ида ли?
И ми се искаше и ми беше обидно…
Но тръгнах…
Чакаше ме път. ...

Столетница си търси младо гадже!
Сватовници я готвят за конгрес!
О, кой ли късметлия ще намаже?!
Въпросът предизвиква интерес!
Столетницата пищна е, кръвена! ...

„Понякога съм бяла и добра.
Как рядко ми се случва да съм бяла!”
П. Дубарова
Добрата ли? Отдавна се предаде.
А бялата? ...

Накъде нашият народ отива
и защо пак и пак заспива?
Лъжци пак го унасят в сън -
точно сега, когато пролет е навън.
Вместо той да се събуди ...

Отново спомените при мен спират,
незабелязано в ума ми се въртят,
отново да ме мъчат те избират –
докато другите спокойно спят.
Отново мислите ми открадна ...

Небето, притъмняло от желание,
се спуска върху топлите ми устни,
ела, нощта е млада и вали,
индиго по ресниците ми тежки.
Ела, аз знам, останала сама, ...

Отново дъжд... И в тъмното възкръсва
усещане за друг такъв порой.
Да се завърнем в онзи ден е късно -
след толкова години на застой.
След толкова години равнодушни, ...

Не е време за поезия, приятелко, не е!
И за родственост със птиците не е!
Ала на ветровете тесни са им небесата,
обичат духът им да живее във крилата.
Сигурна съм, приятелко, че не е лудост ...

За генеалогията на Адам и Ева
(резюме от един симпозиум)
Симпозиумът бил на тема
да изясни пред обществото-
какъв е на Адам и Ева ...

Еслиб знала ты как хочу я тебя
Думал на уроке один парень про себя, про себя
На училку химии смотря
Молодая девушка ещё она была
Сразу после института в школу к нам работать пришла ...