ДРУГА ОБИЧ
Разпнете ме,
о, мрачни стожери на хаотичен ред!
С прокуда във изгнание ме пропъдете...
С мойта обич ще горя вас най-напред ...

Всяко нещо ли има своя край?
Всяка радост ли свършва с болка?
Миг между две вечности
или вечности и просто миг,
в който една протегната ръка, ...

Не искам сама в моята стая,
във нощи безсънни,
да слушам последния звън на трамвая
и чакам да съмне.
Не искам да имам псевдо-приятели, ...

Уютът
на дъжда
зпалва мойте сетива.
Аз тръгвам
на пътешествието ...

Животът си върви, а Бог си дреме
и все не стигат пустите пари -
реших аз риска храбро да поема
и спретнах магазинче за мечти.
Продавам всякакви, според клиента, ...

Пролет наметна зелената дреха,
вятърът розови клони подгони.
Птиците полет на север поеха.
Цветя се усмихват пак от балкони.
Ето, и ручеят снежен се кипри. ...

Може би, когато отворим очи,
светът ще станал е по-прекрасен.
Светъл, изящен, красив,
или казано кратко, на изкусни маниери подвластен.
Може би, когато отворим очи, ...

С насилие
С насилие
светът е до стената,
във него стрелят
грозните дула. ...

Усмивката, зная, е много чаровна,
нищо че на живо не съм я видяла.
Прекрасно го зная, друго е невъзможно,
щом се разтапям дори от емотиконка за „чао”.
Ръцете му, зная, докосват тъй точно, ...

Светиня е Словото!
Дар е от Бога!
Древна история!
Бъдна мечта!
Магия е Словото! ...

Не си отивай,
недей да замръзваш,
очи не затваряй.
Дишай, живей, надявай се…
Спреш ли - какво ми остава на мене? ...

В политиката все един курс -
да се съсипва природният ресурс.
Ще се изсича на България гората -
последното богатство на страната.
Обръчи от фирми ще богатеят, ...

ДА, ТОВА Е ЛЮБОВТА!
Ти вечно търсиш да намериш
спасителния лек на младостта
и бродиш, губиш, падаш, ставаш,
само да намериш любовта. ...

На мен не тия колко си различен!
Желая ти течение попътно!
Така се уморих да те обичам...
(По дяволите! Все ще те преглътна...)
Така се уморих да ти прощавам... ...

Повиках те отново в есенния топъл ден,
щом дойдеш, докосни се ти до мен,
сърцето ти пламтящо ще разкрия с дъх свещен,
за да се откриеш чиста днес пред мен.
В душата ти открих свещица да гори, ...

Откога не си сядал на пейка?! В зеленото на тревите, в бриза на полъха. Отпуснати сетива, някоя приказка, в детска страна? Вестник, пъстра новина. В града на стария площад. Под сенки на вековни дървеса. Забъбрил лудо смисъл, миг споделени вълнения и любовно докосване…
В отчуждените скорости и нищожн ...

Давам ти моето сърце,
а ти го вземи с двете си ръце
и чуй как то тупти.
Виждал ли си ти, ми кажи,
на бавен кадър как розата цъфти?! ...

Няма ли най-сетне да отмине
тази болка нетърпима?
Колко ли време ще отнеме?
Колко ли рани още ще има?
Колко още нощи ще плача до сутринта ...

"Няма ненаказано добро." Оскар Уайлд
Платих си всичко.
Всичко си платих.
И вярата,
и сълзите, ...

Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него; когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват. Три улични кучета, жълто, черно и мръсно бяло, са се п ...

Под сянката
на широколистното очакване
като змия пълзи
и се извива липсата.
И все по-гладно ...

Понякога сама ще си говоря-
ще си представям, че съм с теб в диалог,
понякога със трима ни ще споря -
със себе си, със тебе и със Бог.

Живяла веднъж майка-омайница, чието дете се разболяло тежко. Щяло да си отиде без време, проклела го била друга една човешка жена. Затова омайницата всяка вечер ходила на бистър извор и пеела да примами месеца, да слезе при нея и да излекува детенцето й. Ала месецът не слизал и не слизал. Стоял безм ...

роман на ужасите
Крофщайн учеше усърдно и ставаше все по-добър. Умът му бе невероятен, a със знанията си отново смайваше професорите. Практическите задачи ги извършваше със завидна лекота, характерна за гениалните личности. "Орденът на ренесансовите сатанисти" даваше всичко за обучението и развитиет ...

Бавно нижат се нощи, дни!
Изнизват се, трупат години!
Тъжни - мрачни, бели и черни!
Утрини - слънчеви по детски игриви!
Вечери лунни и звездно-палещи! ...

Камъни
Ние сме камъни. По нас се разхождат различни хора. Сега е пусто. Идва момиче. Върви бавно и спокойно. Сякаш за нищо не мисли. Почива си. Вглъбява се. Докъде ли ще стигне? Когато се уплаши, ще спре. Всички така правят. Е, има и луди, които продължават. Точно това ни трябва. Малко дух. Ние сме ...

По дяволите,
никой не разбира поетесите...
Ана Петрова
Не бил разбирал Никой поетесите...
По дяволите!... Аз нима съм... Никой?... ...

Излъжи! Излъжи ме красиво!
Излъжи, ще затворя очи.
По прекрасни пътеки води ме.
Залюлей ме във морски коси.
Излъжи! Замажи сивотата ...

Проклятието на сърната
Сърна, от вълк заченала,
трябва за любовта си да умре,
а аз, в ръцете ти простенала,
до ада стигнах, накъде? ...

Понякога искам просто да ми кажеш, че не искаш да си тръгна, че имаш нужда от мен, че ще ти липсвам...
Понякога искам просто да спреш да мислиш за това, какво ще направя, за плановете ми, за останалите...
Понякога искам да усетя ревност, която да ме накара да се влюбя още повече...
Понякога искам да ...

нойз

Осъзнаване
Не те виня. И ти не ме вини.
Или какво пък…Както си решила.
Ако грехът е болка за едни,
за други е като омайно биле. ...

Софийска сага 12
Глава девета
Другарят Кирчо Стамов беше бесен. Викаше, псуваше, беше вече споменал цялата женска част от рода на нещастните си сътрудници. Майки, сестри, лели и баби, всички бяха минали под ножа. Миналата нощ бяха изпуснали турския дипломат. Не бяха забелязали кога беше напуснал дом ...

Бързъм дъ ти съ пуфаля,
мязам на вищогер.
Кът магари със съмар съм
и кът лумнъл огън.
Бачкам яку, кът Жигули, ...

"Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от тоя хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която Аз ще дам за живота на света.'' Евангелието от Йоан 6:51
... и ще разкъсвам по част
от своето тяло.
За всеки от вас,
който зло е посял. ...

Тишината на вчерашните дни отекваше в глухотата на пустините.
* * *
приличаш на бучка захар в чаша
някой разказвал ли ти е как от оранжеви въздишки са изтъкани струните на дните
как малки човечета градят мечтите ...

Защо да пеем за тъгата?
Защо да слушаме скръбта?
Защо да мислим над лъжата,
инжектирана в нашите сърца?
Знаем се, бяхме чист кристал. ...