На онова кухо място имах сърце,
но ти безмилостно го изтръгна,
грубо и грозно - със голи ръце,
а после без да ти пука си тръгна!
Никога не ще забравя онзи ден, ...

Стоя сама в мрачната стая,
пълна със спомени и мечти.
Разбитите детски мечти,
навяващи само тъга,
за отминалото „утре“, за изгубения шанс. ...

Към Теб пристъпвам като в Храм,
Олтар е нашата Любов,
Иконите са Твоят образ съкровен,
Свещите - ласки светещи.
А Вярата неугасима в Теб ...

Късно е и много студено. Седя на терасата и слушам как вятърът бучи. Клоните на дърветата се огъват, а сенките им се отразяват зловещо по едва осветените къщи. Тихо е... всички спят. Небето е почерняло от облаци - няма луна, няма звезди. Единствено Вятърът говори. Той разказва приказки... Гласът му ...

Съвършената любов за мен си ти,
могъща сила, буйна страст,
вземи ме и в миг огъня запали
и нека светът бъде само за нас.
Танцуваш с мене ти танго, ...

За свободата.
Хората искат свобода на словото, за да компенсират за свободата на мисълта, която те отбягват.
- Сьорен Киркегор
Вече беше закъснял, ама нищо... и без това е закъснял, поне едно кафе да си вземе. Джони беше учител по философия, тоест твърде странен човек, за да бъде разбран, и сега бър ...

РОДЪТ (Кратка хроника на един тракийски род) - осма част
Дядо Костадин, Христакиевият син, беше последен представител в рода на колоритния образ на българския селянин - хубавият, мъдрият, спокоен и чист селянин. Отрано свикнал със земеделския труд, този труд като че ли не му тежеше. Каквато и работа ...

Ще ме обичаш ли,
щом посивеят ми косите,
когато на вратата ми
почука старостта?
Ще ме обичаш ли, ...

Блясъкът избяга.
Пламъкът умря.
Луна се изтяга
сред звездната заря.
Фойерверк бездушен ...

Моята нафора
Вървя по пътека тиха,
отрупана с нежни листенца от цвят.
Вчера отронени от дъжда, а сега вятърът ги духа
тънко и тъжно те звънят, ...

Бих могъл душата си да покажа
под музиката нежна как танцува,
но Вие очаквате да Ви излъжа -
истината въобще не Ви вълнува.
Очите ми обичат светлина ...

Според мен тази тема има не само личен, но и обществено-национален характер. Погледнато от тематичен аспект, свободата е полифонична, но независимо от това е ограничена.
В библията са заложени общовалидни принципи относно най-добрата употреба на нашето време. С една дума, „Всичко е позволено, но не ...

Няма как да спра да те ревнувам!
Болен съм от твърде тежка болест.
Ден и нощ все гласове дочувам,
чужди ласки виждам как те топлят.
Смъртно съм ранен, от болка стена ...

Andrew Belle - Sky's Still Blue
Your heart is a city
Your eyes are a fixture
The mind tells a story
With ten thousand pictures ...

Everybody hurts Всички нараняват
Avril Lavigne Аврил Лавин
Dont know, Не знам,
dont know if I can do this on my own. не знам дали мога да направя това сама.
Why do Защо ...

Не зная за какво да продължавам,
да късам тишината с тежки думи.
А те, сгъстили шепота си, нямо
да се забиват в мен като куршуми.
Не можех и не исках да съборя, ...

Такаа... стих № 150 - леле, ама чак толкова много ли са станали...
А на 06.09.2009 г. все още не се беше родил нито един...
:)
Значи - по-леко да я караме - Рим не е бил построен за един ден...
Аз - надали съм някакво си Чудо, ...

Пустинна буря,
прах в очите.
Аз виждам ги... там стоят и трите:
и животът, и смъртта, и най-дългото -
преходността... ...

Тя сутрин се къпе в росата,
а вечер - чезне в позлата.
С мехлеми лекува си раните,
простила на враг и приятел.
Безброй добрини тя е сторила ...

ВЪРТИШ СЕ...
Въртиш се като кон, впрегнат в долап,
стъпка във стъпка, в окръжност без край.
Тъпчеш земята, вървиш като сляп...
Изход все няма - кой иска да знай!? ...

все по-често
разхожда
гласовете си
сякаш са кучета
оставя ги да лаят ...

Импресия
Бавно вървя по калдъръмения път. Отпивам на глътки от чистия въздух и сякаш литвам там - горе. Тук е Тя - пирамидата на Светлината. Върхът ù сияе, огрян от слънчевата светлина и ме приветства с "Добре дошла в града на бъдещето!" В Новия Йерусалим. Виждам го, огрян от онази сияйна светлина, ...

Вземи очите ми и погледни през тях -
две влюбени във теб морета!
Почувствай - щом вземеш и сърцето,
бурята създадена от теб!
Вземи ръцете ми и усети - ...

Вечно те преследват страховете,
лумнали в ранимата душа.
С погледа си син като със цвете
мога да те грея и теша.
Пак пропадаш в страшни, тъмни ями ...

Сред късен час, в потайна доба,
магичен свят - на миг утроба -
една след друга се явили
дванайсет феи-самовили.
Детето в люлката съзрели ...

Любов, ти цял живот
тъй чакан гост, за мене винаги неканен.
И как веднъж не ме предупреди за твойто намерение?
Нима съм длъжна да те посрещам в моя дом,
по твое усмотрение. ...

Софийска сага 22
Глава деветнадесета
От няколко месеца, Зора се беше настанила в нов апартамент. Кооперацията беше строена в началото петдесетте години за известни комунистически величия и в първите години пред входа имаше милиционерски пост. Сега вече милиционерът го нямаше, някои от величията бяха ...