Глава четиридесет и осма
Зора му подаде свещника и бавно развърза колана на кимоното, което се свлече от раменете ù и падна върху килима като копринена купчинка. Под кимоното Зора блестеше със седефената белота на кадифената си кожа, а свещите хвърляха трептящи червени отблясъци върху изваяната ù го ...

Раждане.
Писък.
Родителска нежност.
Пътеки утъпкани.
Вяра. ...

Видрар, Видрар!
На Краище ти бисерен си дар
от Бога! – кацнало в горите,
разпръснато по махалите
с къщурките от слама, кал и вар. ...

Добро начало
Бих искала пътека да направя -
да мине всеки пожелал по ней.
Да види своето добро начало,
да има смисъл и да бъде ден. ...

Вечер на надеждата - свещичка гори.
Огнището стопля нашите души.
Пълна е трапезата сега.
Усмивки огряват нашите лица.
Доброта гори в нашите сърца. ...

Смених косата си,
свалих кожата си,
поднових сетивата си.
Всичко старо назад оставих,
нова за тебе се приготвих - ...

Преди да подредим Света...
Прочут изследовател – учен,
отдаден в своята мечта,
работил над въпроса труден!...
Да бъде подреден Света! ...

Грее пак запалената коледна елха,
навън земята е бяла и красива.
В сърцата тлее ярка светлина,
любов и нежност от всякъде прелива.
Две сърца, разделени от съдбата, ...

аз. аз нямам нужда от обичане
самичка ми е най-добре
не даваш да те опозная?
недей, нямам и желание
отминаха онзи дни ...

КОЛЕДНО АНГЕЛЧЕ
На Ангела
Тиха нощ е... При мен долетя
от далечните чужди градини
ангел бял. И по тебе, врата, ...

Стоят и вечно празнословят!
И искат все да се вредят...
За кацата със мед се борят
и няма да се предадат!
Погледниш ли ги, все юнаци, ...

ПРАЗНИЦИ
Далеч под нас в мъглите мръзне Дунав,
откраднал от простора на небето
на облаците дрипавото руно,
за да наметне с него раменете си. ...

“...Пристъпи и оня, който бе взел единия талант, и рече: господарю, аз те знаех, че си жесток човек: жънеш, дето не си сеял, и събираш, дето не си пръскал; и като се уплаших, отидох, та скрих таланта ти в земята; ето ти твоето. А господарят му отговори и рече: лукави и лениви рабе! Ти знаеше, че жън ...

Гори, гори,
мое малко пламъче…
Аз ще бъда огънят,
а ти кибрита.
Подпали ме, запали ме, ...

В празничната нощ седим сами,
в чашите шампанското прелива,
аз виждам в твоите очи
една тъга горчива.
Усещам как в очите ми събира се сълза, ...

Истината, от която ще те заболи,
е истината, която ще те направи по-силен,
обидите, които ще те наранят,
са тези, които ще те накарат
да поискаш да промениш нещо, ...

Любовта не е игра
Една ръка протяга се към мене
и още една, но от другата страна,
какво е това, сега не е време
да бъда изправена на този кръстопът... ...

Вятър хладен вее страшно вън,
свършва вече тоя празен сън.
Нощем мраз, студ и празнота са моите другари,
денем листопад от спомени остава да ме гали.
Изчезваш ти тъй както ме намери ...

Прегърни ме силно,
много силно...
Прегърни ме страстно,
много страстно...
Нека да забравя за света, ...

И думите си искам да забравя,
в мълчанието си искам да остана.
Отдавам се на скрит копнеж.
Забравена. Объркана. Без думи.
Душата ми, разголена в уют, ...

ЖИВ СПОМЕН
Допуснах те в живота си и сгреших.
Далеч си от мен, а пак те искам.
Мислех си, че в сърцето си те убих,
ала истината само потисках. ...

Живота е пътечка между вещите,
останали след тежък махмурлук,
причината, за който се присещам,
в тъй липсваща е Коледа... и дух,
във мършавото тяло на годината, ...

Всеки, който ме познава, ще потвърди, че по-голям фен на "Хари Потър" от мен не може да се намери по света. Обичам ярките запомнящи се персонажи на Роулинг и странния, леко откачен свят на магьосниците. Затова и съм написал доста фенфикшъни, предимно пародии, малка част от които съм качил и на този ...

и съм
перце от глухарче
от топъл вятър понесено
в тихото, слънчево…
и рисува следата му фина ...

И зимата със сняг затрупа
земя, поля и дървеса.
И под краката сняг захрупа.
Студуват мъжки телеса.
А в моята душа - уютно! ...

Аз навярно бях различен.
Може би ти бе добра.
Тих и страшно идиличен
двор случайно ни събра.
Аз навярно се смущавах. ...

КРАЯТ
Краят е щом свърши добрината
и злобата във своя апогей
крилете ще прекърши на душата
и слънцето ще спре да грей ...

Принадлежност
Той не би вдигнал обсадата, Господи!
Крепостта друг да превземе.
(Да спре след най-дългия Поход.)
И да оскубе сам посятото семе. ...

Пусни ме на свобода
да дишам, колкото мога;
да летя, както искам;
да разбирам, докъдето стигам;
да бъда изкушена, съблазнена, погубена, ...

За ден да бе разпрегнал битието,
аз нямаше от слабост да се скърша.
От тебе как се жънат ветровете
научих се. И сълзи как се бършат.
Направи ме жена, но не тогава, ...

Далеч отнякъде прозина се прибоят.
Вълна със синкав писък се разби,
зачена в грях и в морските покои
стихна. В раковина да се прероди.
Един делфин видя я и се влюби. ...

Сред дим осъмва тихото селце.
Настръхнали, умуват ято врани
под матовото коледно небе,
прихлупили го с нежните си длани.
По мъжки точи ножа си на бруса ...

Дядо Коледа, аз бях много послушна,
чаках те, не искам подарък скъп и нов,
искам само да те гушна,
да ми подариш усмивка и любов.
На всички да подариш здраве и късмет, ...

Недейте повече да лаете,
че сбъркали са нещо маите!
Отколе те са го прозрели:
при вой с такива децибели
и ръфания, май на пес ...

На Монмартър подсвирна игривият вятър.
Докосна картини, треви и цветя.
Послуша, подскoчи и на различни езици запя.
Нахално се шмугна в тьлпата от хора.
Разроши косите, немирникът-вятър ...

ПЛЕТКА
На лице, на опако, пак на лице,
бримка след бримка весело тича.
Хубаво, младо, работно момиче
плетка плете, за любим нарича. ...

Страхливци сте, мъже!
Страхливци сте, да знаете.
И щете или не,
ще трябва да признаете
позорната си слабост, ...

Човек без сянка,
дърво без корен,
дума без букви,
песен без глас,
пролет без цвете, ...