Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Оня кръст
синила от бича, следи от теглото...
„Опълченците на Шипка”
Иван Вазов
По разкъсани устни пробягва плачът, ...
Смъртта на една душа
в душата умира последна мечта,
в сърцето догаря на пепел любов,
един свят изгубва отново живот.
Сълзите тъжни падат в нощта, ...
За едното нищо
Колко много искам да обичам всичките хора!
Без изключение на нито един.
Да мога да ги гушна, и прегърна, и да ги утеша
- ей тъй, по човешки... ...
Софийска сага 30
Глава двадесет и седма
Графиня Мари-Клeр де Монморанси роди първородния си син
Марк-Филип през първата седмица след Великденските пости. Дойка нормандка и гувернантка веднага поеха детето и го заобиколиха с грижи, достойни за наследник на кралски престол. Беше гледан почти в стерилна ...
Извън клиничната пътека
омекналите сухожилия,
а злата болест да отхапе
без зъби сетните му сили...
Преди да сети задух страшен ...
Моята опора
От теб започва моят ден.
Сърцето твое ме насочва -
нали от тебе съм роден?
В гръдта ти топла аз заспивах... ...
Трохи
Търся те - в тъмното път.
Гълъби храниш - с надежда.
Чувства камбанно звънят.
С птиците се нареждам. ...
Сила за слабостта
ще повярвам в думите
и ще опитам с раменете си да вдигна
свършека на любовта.
Когато тежестта започне да ме смазва, ...
Автогол
На длъжност важна те избраха -
някакъв със страшен ген.
После изведнъж разбраха
колко некадърен бил. Кретен! ...
Какво забрави лятото
прозрачна морска сол и още
нашарено като дъга хвърчило,
блус на щурци във сенокосни нощи.
Забрави купища цветя и пеперуди, ...
Равносметка отново
но сигурно е, че не съм глупак!
Не съм и някой хвалипръцко шумен,
дори не мисля, че съм гений, чак...
Аз все съм бил пред другите"отличник", ...
Отсреща
Бездната ни прави по-големи.
Огледалото показва смърт. На грешници.
Отсреща няма никой.
Всички сме от Слънцето огрени. ...
Кръстовденски панаир
Септември плиска злато
по улици, лица, дървета, сгради.
Прииждат хората, шуми тълпата –
върти се панаирът на площада. ...
Пропуснат миг
Пропуснат миг не ще догоня
в търкулнатия ден.
Мига щастлив
ще побера в мен. ...
Какво помни вятърът
Нашата любов в няколко реда
Пясъчното момиче
... Живели някога край брега на морето мъж и жена. Един ден им се родила чудно хубава дъщеричка. Малкото момиченце било толкова обаятелно, че зла орисница му завидяла и го омагьосала. Проклятието гласяло, че когато порасне, целуне ли някого по устните, той на мига ще се п ...
Бягащи стъпки
една сълза римува тишината…
Отново в твойте мисли съм сама,
отново съм различната…Жената,
която до безкрайност те боли ...