Ключът към неизвестното е скрит
в представите да бъдеш без окови.
С това, което имам аз, съм сит.
Сърцето ми жадува нещо ново.
Наситих се на всеки нов сезон ...

Препънах се в последната си ярост –
Живях ли? Как? Дали добре живях?
Кажи, красива ли е тази старост –
или съвсем безлично остарях?
Превърнат в непотребна сянка, ...

Когато с тежки думи ме изпрати,
прекрачих прага ти с горчивина...
При дяволите черни ме запрати -
изтласкана от приливна вълна...
Обиди ме, снижи ме, порица ме... ...

Минзухарче се разпукна,
разцъфтяха се цветя.
Ручейче в гората рукна.
Дошла е Пролетта.
Последно сбогом - казва Снежко - ...

Тя - магия, жадуваща май -
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.
На човека много ли трябва? ...

Като Сизиф нагоре тласкам камъка,
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...

Има на света една
чудно хубава страна,
зиме с бели снегове
и студени ветрове.
Пролет, цялата зелена, ...

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
Болестите си мълчаливо понесла,
вървиш си по своята трънлива Голгота.
Безропотно крачиш и вече не питаш
какви радости още носи живота. ...

към майка ми
Започна да се съмва...
Погледни!
От мрака нищо няма да остане.
Ще видиш Смисъл! ...

УЖ...
“И свечерява. И не свечерява.”
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
И пада мрак.
А всъщност просветлява. ...

Спя в очите му. Капки назъбена нощ
се разтапят по тъмните ъгли.
Драсвам мрака му тих като пламък на свещ,
в който парят звезди като въглени.
А е пусто небето му. Няма луна. ...

Оставете го.
Той сам си избра
онзи пристан
със люлка във него.
Разлюляната моя земя ...

Очите ми вземете.
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.
Езика ми вземете. ...

Въпрос
В последно време се боря със въпрос
и ми е трудно да си отговоря.
Защо ли на лицето само имам нос
и защо очите ми са по-нагоре? ...

Цвете
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна. ...

Във живота често се случва
съдбата така да налучква,
когато весел си ти,
до тебе да има сълзи.
Ще кажеш с тъга: ...

Раждаш се,
здраво сграбчил
пъпната връв на света,
дето ще те изведе
чак до гроба, ...

Щом мракът позвъни на твоята врата -
излез, дори заспал, и отвори!
Пред прага ти отритнатата истина
бездомно търси да се приюти.
Дори невярващ в нищо свято, ...

Денят
Денят на хората е
срещи и раздели,
с надеждата
за нещо по-добро... ...

Eй сега
питам сърцето си
ще има ли сила да издържи
глухотата - в пълната ù зрялост...
... не ми отговаря – Защо ли...?

"Тръстика или трева"
Ще ме измислиш ли
луда, надменна,
с нрав на сърна, родена сред кози.
И все пак безстадна. ...

Аз не мога да бъда така окована
в приглушената ивица делничен прах,
и не искам да бъда китара смълчана
с две струни, захвърлена някъде в мрак.
Аз не искам пред прагове сиви да чакам, ...

Дали съм влюбвала очите си
в блещукащата светлина
на огненото ти обичане?
Обичане ли всъщност бе това?
И как сърцето разреши ти ...

Може би наистина бяхме малки.
Може би не осъзнавахме, че животът ще продължи.
Може би тайно се надявахме някога отново да се сблъскат нашите съдби.
Може би оставихме любовта ни в ръцете на времето.
Може би с надежда да не се развали. ...

ДВЕ СЪСТОЯНИЯ
1.
Погледнах клоните -
бяха отрупани с цвят.
Видях те - ...

- Харесала ви аз, мосю,
сте толкова красив!
- О, моля Ви, мадам, не ме…
странично съм пъпчив!
- Аз моля Ви сега да ме… ...

След допирите ни опасни
и след пулсиращите ни мисли
потапяме се безкрайно страстни
готови за нови искри...
След пламналите ни погледи ...

*
* *
Насън дори и аз за щастие мечтая,
но питат ли ме що е щастие - не зная.
Навярно то е слънчев лъч след тъмнината. ...

Сънувах едно стихотворение,
най-истинското.
повтарях го през целия си сън,
най-хубавите думи бяха за тебе -
подредени така съвършено, ...

Когато сънувам, те обичам
и когато обичам, все едно сънувам...
Пеперуди в полет с пърхащи крила.
И този летен бриз със тях танцува,
под водни звуци, обсипани със светлина. ...

Като волна пеперуда
ти летиш от цвят на цвят
и даряваш с обич чудна
и познат, и непознат.
А очите твои мамят ...

Втората част на този разказ.
Рисунката е на Евгений Иванович Чарушин - "Болтливая сорока"
Б.
Както си и мислех, сврачите гнезда в парка се оказаха три на брой… Ето ти нова задачка!
Пуснах крадливата гостенка надвечер, защото си мислех ( И правилно, както се оказа!), че тя ще долети в дома си в по-кр ...

Ти си там. Но не при мен, далеч си. И не подозираш за нещата, които искам да ти призная, нали… Има ли значение? Едва ли. И все пак ще ти кажа. Имам нужда от теб. Искам те, до мен, при мен, с мен. Искам да те гледам, да ти се усмихвам и да ти се любувам, а ти скромно да навеждаш глава. Искам да слуша ...

На Сън ли?
И тази нощ Сънувам те отново -
изгарящи очи, гальовно слово,
луната очерта ми поглед мил,
в крилото си ме беше приютил! ...

Самотен хълм стърчи в далечината
Самотен хълм стърчи в далечината...
"Величествен е", казваш си с възхита,
но знаеш ли - той среща сам зората
и късно нощем взира се в звездите ...

Една приказна звездна нощ
Лятната нощ легна уморена над градчето, клепачите ù натежаха, косите ù се разпиляха по улиците, а мътните светлини на фенерите опитваха да покажат на минувачите пътя. Градът още шумеше, смущавайки съня ù. Забързани, хората бяха забравили за смяната на деня и нощта. Лутаха с ...

Един прекрасен
дълго чакан ден,
повярвай, ще е толкова различен
от тази кал във хората и мен,
и от омразата, която дишам. ...

Не, не познавам божиите думи.
Молитвите не зная наизуст и
това е май преграда помежду ни
и затова са мислите ми пусти...
Не, не умея просто да се моля. ...

Какво ли трябва?
Какво ли трябва аз да сторя,
да кажа стига, веч’ се уморих,
не искам повече да споря,
защото... себе си убих! ...

Капки бисерни затупкват
из смълчаната градина
и на пръски се разпукват.
Ала бързо всичко мина.
Ето – пак се заусмихва ...