Мое лято
Бягай, мое лято,
бягай по вълните.
Тичай, догони ме,
горе на скалите. ...

През огъня на ада ще премина.
Война с дявола ще водя.
Земята с екскалибур ще разсека.
Света в краката ти ще срина.
Любовта като подарък ще обвия. ...

Казват, че от Любовта до Омразата имало само една крачка! И тя в онзи ден, щом прочетох, застана пред мен. И чух един примамлив глас как ми каза:
ела при мен, аз ще те приютя, ще ти дам сили да се справиш, ще ти помогна да забравиш, хайде, не се бави, ела и облегни глава на моето рамо, а аз ще ти ра ...

Не идваш вече в тъмната ми стая.
Не вкопчваш лапи в тихия ми сън.
Запращаш ме ту в Пъкъла, ту в Рая...
Недей така - студено е навън!
Сега е време с теб да се сбогувам. ...

Обичахме със Заро да ходим по манастирите български. Много неща ни харесваха в тях. Първо заради природата, знае се, че манастирските местa са най красивите, толкова красиви, че освен клишето „спира ти дъха от красота “, друго не ти идва на ум. Пък и ние не сме писатели. Заро е художник, а аз съм ин ...

Автор на песента съм аз. Музикантите са:
Вяра Иванова-вокал, бас
Родриго Бермехо-барабани
Шосе Фигероа-китара
Сержо Празереш-китара, флейта, пандейро ...

Обичах вечерите. Ригът ни пак се счупи и трябваше да спрем работа. Нямаше как да продължим. Така или иначе нямаше смисъл, защото беше единадесет часа. С Юзлем слязохме от рига и тръгнахме в тъмнината да търсим химическата тоалетна. Наоколо нямаше светлина, това не ни пречеше. С всяка изминала крачка ...

Музика и изпълнение: Иван Е. Дракалиев
14.07.2012
Амстердам / Холандия

А самотата ми е остров
насред море без птичи крясък.
И като залез – сух и остър,
и като прилив, чийто тласък
брегът дълбае упорито. ...

За прошката,
която дълго чакаш
и за мисълта,
че много си сгрешил,
за времето ни ...

Небето – сякаш тлееща жарава,
пак огън сипе още от зори.
А Юли знае – жетва се задава,
та сърпове кове. И му спори.
Притихва във очакване земята – ...

Калифорния тази вечер ще мълчи.
И Англия, смутена, ще притихне.
Париж, смълчан, угаснал, ще заспи
и в цяла Индия чак глъчката ще стихне.
Египет ще се скрие в пирамидите. ...

Тук, под модри небеса,
мечтаем за неземни чудеса,
мечтаем за вълшебен свят,
на красота и радости богат.
Тук, в този райски блян - ...

„Когато се изгубя, намери ме...”
Нели Никова
........................................
Не ме намирай.
Пàри тъмнината. ...

Докосване
Последен поглед и ръцете ще се срещнат.
Ще слеем пулса си, преплели пръсти хладни.
Но ти недей! Дори за миг не ме поглеждай
с очи безумно дръзки, стенещи и жадни. ...

Ужасна юлска жега – не се диша.
А трябва пак за нещо да се пише.
Но за какво?
Заплатите са много ниска връв –
под нея няма как да се провра. ...

Ако те надраскам целия
с черно мастило
и те залея отгоре с боя,
ако те изрежа, изхвърля,
измачкам, изгоря. ...

Босонога си меря мерилото -
път без време и ден без посока…
Заприличах на пъстро чергило -
денем крача, а нощем високо
се отнасям…И лудо мечтая… ...

"А някъде далеч, далечни хора
си мислят, че небето не тежи.
И сам-самичко се крепи отгоре...
Атлас им се усмихва. И държи."
"Атлас", Елица Мавродинова ...

Simple things
Simple things done thoughtfully
Spreading words of love
My whole world lights up when you hold my hand and smile
And smiling back is all I can do ...

Улуру се роди бързо. Изплака и сякаш погледна с кръглите си очички слънцето, което печеше безмилостно над скалата, в която всъщност беше жилището им.
Родилката, слаба, дребна жена, едва дишаше в жегата. До преди половин час тичаше по сухата земя към жилището. Беше усетила контракциите на поредното р ...

Inventada Измислена
Tú eres como inventada. За мене си като измислена.
Una señal. Una idea. Като идея. Като знак.
En una verdad encantada По-истинска, но в друга истина,
que solo yo conozco y veo. която само аз си знам. ...

Децата на новото време
"Yolo" или "You only live once" е новото мото на тийндейджърите по цял свят в тези дни. Или поне на повечето. Докато половината прекарват времето си, опустошавайки бъдещето си и очакващите ги кариери, като се напиват като свине или се чукат с когото им падне, другата половина ...

Вятър остър ме погали.
Роса закапа върху мен.
Стон ушите ми опари.
Звук се чу ледено студен.
На кълбо се свих уплашен. ...

На моето братче, на което не казах "сбогом",
защото остава завинаги в сърцето ми.
Нищо, че ни напусна само на 48... на 13-о7-2012
Юли подклажда летния пек.
От небето се сипе огън без дим. ...

Грохотът от падащите бомби го караше да побърза. Огледа още веднъж стаята, за да не пропусне нещо важно, и след като се увери, че всичко е прибрано, инстинктивно грабна куфарчето с дясната ръка, а с лявата направи жест на стоящия войник да вземе останалия багаж.
Във въпросното куфарче се съдържаха р ...

Ще ти завия малко летен дъжд
да те разхлажда някъде по пътя,
когато ти се стегне изведнъж
насред морето волната ти същност,
а ти пътуваш, корабът бучи, ...

Попита ме един човек
защо живея в дворец.
Ако добре се чувствам аз
да ме обкръжават прислужници през час.
Дали намирам спокойствие ...

Ще си чете книгата. Точно така. Ще се прибере и ще си чете. Това поне знаеше със сигурност, че я радва. Особено пък, ако имаше късмета да попадне на добро четиво. А тя от тези ги улучваше винаги. Какво разбираше под добро четиво ли?! Ами такова, че след прочита му, да затвори с театрален замах кориц ...

Изтръпвам в мрачна мисъл скрита...
когато няма време за сълзи.
А залезът така коварно дебне
да потъне в моето небе.
Защо да чакам утрото, се питам, ...

Бягам в галоп през времето
с усета, че просто съм жива.
Хващам здраво стремето -
смела, фриволна, щастлива.
Малко суетна и многоцветна, ...

Показвайки солидни аргументи,
смъртта тържествено ми се представи.
Така че съм зает в момента;
довиждане и много здраве!
Отхвърлени са всякакви корекции ...

Хей, Момиче! Обещавам!
Хей, Момиче, мило, сладко!
Накъде така без Батко!?
Стягай куфара, багажа,
тук при мен, да ти покажа - ...

Всеки има своите падения,
свойте мигове на радости и откровения,
свойте малки тайни, свойте сбъднати мечти -
стоплящи го в мрачни дни.
И всеки ден същият е като вчерашния, ...