Дъждът
Аз съм дъждът. Идвам изведнъж, желан или не. Понякога съм тих и нежен, топъл пролетен дъжд и звънвам като музика над стрехите. Друг път съм студен и с остри камшици плющя по земята и хората. Понякога ми се сърдят – причинявам неудобства, мокря „до кости“, правя кални локви. Но много по-често ...

В липовата полянка живяло малко щурче.
Вечер се наслаждавало на Луната, която бдяла винаги по едно и също време над главата му. Приятелките му светулките решили в нощта, когато Луната е пълна, да му направят изненада.
Полянката била липова, защото от двете ù страни две огромни липи я обграждали с кл ...

Твърде бързо влязохме във огъня...
твърде бързо ще ни изгори...
твърде бързо си повярвахме...
а любовта иска време...
твърде бързо влязохме във огъня, ...

Мечтите
като слънчеви лъчи
танцуват
по лицето ми.
Играят ...

Прославила се с горди векове,
с възход велик, с могъщество,
позната
със блясъка на знатни умове –
в Европа първа, ...

Тя претърпя бури, ветрове, но остана непоклатима. Жарко слънце я изгаряше, друг път проливни дъждове се изсипваха отгоре ù. Понякога мислеше, че няма да издържи повече и ще се прекърши. Понякога волята ù отслабваше и страховете ù я превземаха. Но тя чакаше. По-добрия ден…
Спомняше си как като малка ...

Поставих те на пиедестал
и паметник ти построих приживе,
поглъщах всяка твоя дума
като причастие и вярвах в теб;
за мене беше като ангел, ...

нощ луна звезди
река снага извива
в своето корито

Всяка жаба да си знае гьола
Провокирано от весетата, минките и клакьорите
Отблъсна ме духовната ви дейност,
напразно се вторачвам в имена.
На показ е словесната ви бедност, ...

Баща ми е мъртъв, а баба не плаче –
раздира гърдите ù вой на вълчица.
От вчера съм малкото свито сираче,
но вкъщи ще нося все само шестици.
Снегът съвършен е, небето е сляпо – ...

Разпродажбата на чадъри приключи.
Остана разграбена, пуста сергия.
В дъждовно настроение се случи
небесната сива фуния.
Отвсякъде шляпащи стъпки ...

И ето – приказката свърши...
Финал и проза... нищо лично.
И вярата във мене се прекърши
за годините ми някак нетипично.
Корицата, след страница последна, ...

Наскоро видях една жена в парка да люлее на люлка внучето си. Познах я веднага. Беше " красавицата на квартала". Изящен профил, лек грим, плътни устни, бръчиците около които не ги правеха по-малко красиви; все същата дълга, макар и вече боядисана коса, която отмяташе с характерен жест; позакръглена, ...

Живях без дъх, сега ще си отидеш?
Умирам и не казвам нито сбогом,
не ме прегръщай, аз ще си отида,
разбита във последния си полет.
Възкръснах тихо, смело се погубих, ...

Аз можех всеки ден по-слънчев да имам.
Дъха му да чувам край мен, всичко да давам и всичко да взимам.
Аз можех да остана там, при него - кротък, тих, смирен.
Да разпалвам в сърцето му плам, от любов да бъде озарен.
Аз можех да не бягам, бушуваща страст да ме изгаря. ...

Направо от сърцето
На дъщеря ми Василена
Обрулена от ветрове, захвърлена на кръстопът,
окаляна до колене, обърнала съм гръб.
В мислите съм винаги на път, ...

Изправих си косата от вълнение
и спрях сърцето си за миг.
От тебе лъха недоверие,
но чуй гласа ми в този стих.
За теб е толкова банално ...

Пресъхнала река съм сега,
без сълзи, без обич, без болка.
Сърцето ми е празна чаша
и нищичко там не остана.
До дъно ти я изпи ...

Аз:
Порой от сълзи!
Не мога да ги спра!
Буря е в душата ми!
Сърцето ме боли, бие! ...

Вдъхновено от фотографията „Коте зад стъкло” на Ирето
Невзрачната двуетажна къща беше като срамна кръпка между новопостроените лъскави сгради на тихата уличка. Дворът тънеше в зеленина, притисната от високите зидове на съседите. Всяка пролет филизите плъпваха навътре и пощурели от дъждовете заличава ...

Забравеният
Любовта те обикна, осинови те съдбата,
но замина ти някъде, а тях ги подмина.
Не викай мечтите си - осиротяха...
А светът е красив, не е само пустиня. ...

АМЕРИКА
Америка в душата ми не властва,
защото аз над нея властвах!
Не зная как тя някои тласва,
че чак достигат до захласване. ...

Желаеше себе си от истината, която ти казваха другите, без да помислиш "Дали е така?". Да помислиш, че са прави. По-важно е да робуваш на себе си с една неистинна представа за образа, който беше си изградил. И ти престана да виждаш и чуваш хората, които желаеха да бъдат с теб. Сви се в своята черупк ...

ФИЛОСОФИЯТА НА ЖИВОТА
Животът на всеки човек е разнообразен и неустоим, стига сам да положи усилия за начина си на живот и да изгради здрава основа под нозете си. Човек се учи от грешките и постъпките си и попада в различни кръговрати на съдбата, но тук и дава искрица топлина.
Всеки от нас си задава ...

Сънувах, че съм дъщеря на Зевс
Да стъпвам по земята
не съм родена аз.
Живея в небесата
в кула от елмаз. ...

Ключът към неизвестното е скрит
в представите да бъдеш без окови.
С това, което имам аз, съм сит.
Сърцето ми жадува нещо ново.
Наситих се на всеки нов сезон ...

Препънах се в последната си ярост –
Живях ли? Как? Дали добре живях?
Кажи, красива ли е тази старост –
или съвсем безлично остарях?
Превърнат в непотребна сянка, ...

Когато с тежки думи ме изпрати,
прекрачих прага ти с горчивина...
При дяволите черни ме запрати -
изтласкана от приливна вълна...
Обиди ме, снижи ме, порица ме... ...

Минзухарче се разпукна,
разцъфтяха се цветя.
Ручейче в гората рукна.
Дошла е Пролетта.
Последно сбогом - казва Снежко - ...

Тя - магия, жадуваща май -
ситни капки изсипани в стон,
лунна вечер минава покрай
зазоряване в цветен подслон.
На човека много ли трябва? ...

Като Сизиф нагоре тласкам камъка,
в грапавините търся си опора.
И си представям, че вървя по равното
и никак не ми пука за умората,
която върху камъка е седнала ...

Има на света една
чудно хубава страна,
зиме с бели снегове
и студени ветрове.
Пролет, цялата зелена, ...

ПОСЛЕДНИ ГОДИНИ
Болестите си мълчаливо понесла,
вървиш си по своята трънлива Голгота.
Безропотно крачиш и вече не питаш
какви радости още носи живота. ...

към майка ми
Започна да се съмва...
Погледни!
От мрака нищо няма да остане.
Ще видиш Смисъл! ...

УЖ...
“И свечерява. И не свечерява.”
Андрей АНДРЕЕВ, “От миналото нищо не остана”
И пада мрак.
А всъщност просветлява. ...

Спя в очите му. Капки назъбена нощ
се разтапят по тъмните ъгли.
Драсвам мрака му тих като пламък на свещ,
в който парят звезди като въглени.
А е пусто небето му. Няма луна. ...

Оставете го.
Той сам си избра
онзи пристан
със люлка във него.
Разлюляната моя земя ...

Очите ми вземете.
За да се пробудя.
За да прогледна
с взора на сърцето.
Езика ми вземете. ...

Въпрос
В последно време се боря със въпрос
и ми е трудно да си отговоря.
Защо ли на лицето само имам нос
и защо очите ми са по-нагоре? ...

Цвете
Едно усмихнато цвете
в ранен час ме повика
тихо до него
да седна. ...