Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Tрохички от душа
очите сънено потрива
и вместо в сняг да грейне, тих и бял,
обрасна дворът ми с коприва.
Ухае вън на дим и на чимшири, ...
Молитва за щастливия Живот
Аз не преглътнах топлите си думи пред хора – безсловесни зверове,
не си мълчах с египетските мумии, доде от болка в мен светът реве,
на всекиго дарявах стрък Надежда и никому не съм обръщал гръб,
нали Животът до това се свежда? – да не затънем в Мировата скръб, ...
Чудеса 5
Сара и Джордж усшешно издържаха изпитите по английски TOEFL, SAT, по компютърна грамотност, предстоеше им изпит и по български език. Свободни умове, неангажирани като нас в сплетни, завис, заяждане, попиваха всичко казано им от преподавателите. Даже ...
Моя о̀рис!
не си отмествам погледа встрани,
от страх, че в този мигновен живот,
дошла при мен, ще отлетиш...
И вдишвам половини въздух, ...
Нагоре!
след толкова безумни провинения?
Прости ми непростимото. Дете
живее още в мене. Без съмнение.
Дали смъртта ще разделим на две? ...
Медицинската диктатура срещу здравата логика на Книгата на книгите
Народна носия
Там далече на Гоце Делчев в града
иди българино заедно с твоите деца.
Разходи се, виж красотата на града,
поклони се ти пред на героя паметника! ...
Най-добрите ми приятели
Реторичен разговор+монолог!
Кой Бог позволява, правата да си превишавате?
Та аз ви уважавам и ценя...,но дали ще одобря?
Критикувате безпощадно, забележки и доминантни,
а кога ще бъдем усмихнати, тихи,мили и елегантни? ...
Идеал и реалност
все някога страданието ще спре.
Ще се слея аз с великия всемир,
мила, ти тези думи помни добре!
Към висшето чистото ми стремление ...
"Усмивки от светлото детство" - 4.Химичен поет (Натриев хлорид)
С химията бяхме като куче и котка в чувал. Хем не се обичахме, хем трябваше да съжителстваме заедно. Формулите за мен бяха мъчение, а изравняването на химични уравнения ми се струваше по-тежка задача дори от влизането без билет в лятното кино. Измислях какво ли не, за д ...
Силата да си благодариш
Статуята 2
Сбогуваше се със своя дом Земята.
Сетивата му изострени до последно виждаха и чувстваха най-дребните неща. Хаотичното бродене на мравките. Танцът на две влюбени горски дървениц ...
Безсмислено
салата, мезета пред мен,
комплекси реших да избия.
Ма, що ли сега , в този ден!
Ей тъй, на голям да се правя, ...
Небета седем... Ще те търся там...
изплаканото пишех все през смях
и всяка дума в болката засвети –
звездица в тези нощи, що не спах.
И всички дни - назаем сякаш взети, ...
Нахвърляно
На другата жодина обажданията за тревога били 200, но от тях 50 случая са разобличени. Два пъти повече.
На третата година, след усилена работа по разследв ...
Спомен за баба
и гледах ръцете и бели и слаби
как диплеха тънките листи.
Точеше баница.
Беше замесила бяла магия ...
Търсете идола*
Иван Иванов
Не съм те търсила – дойде.
От светлия ти взор боли ме.
Била съм сигурно дете – ...
Спомен от моето детство
... животът ми
през Варна мина с книга,
разперила ми в мозъка крила –
и аз растях – печална шушумига, ...
Парадокс
Без прегръдка късно вечер,
без сърца и без надежди.
Без слова, които знаем,
но не смеем да ги шепнем. ...
Мое вечно утро
Улиците потънали в слепи фенери...
Търся сянка в тази катранена нощ...
Стъклата са самота, никой не иска да гледа през тях...
Чувам звуци на тези нощни същества... ...