Заклещена агония е ехото
на проговарящи влажни гори.
А вярата, размътена от лекото
потръпване на двете ни души,
изтънява – там, под скута на луната – ...

Тя бе слаба. Бе наивна.
И живееше в Райските градини.
Но в живота всичко си отива -
и така от Рая си замина.
А животът - с цялата си грубост ...

В тези очи бях влюбена знаеше ти,
но студени останаха,
не позволиха
един път в тях да завали.
Студено остана и твоето сърце ...

Хладните стени
карат съня ми да трепери
в краски черно-бели,
сутрин трансформирани
в депресии и лоши мисли. ...

Паднала е тежка мъгла. Клоните на близкия орех са заскрежени и поскърцват от лютия мраз. Леденият вятър ги люшка насам натам в неравен ритъм.
Видинският влак профучава край старата сграда на жп работилницата и влиза с остро изсвирване в гарата. Кой ли безумец пътува сега при тия ниски температури. В ...

Върви по дяволите, дяволе!
Пък аз оттука – мой си път ще хвана.
Не знам надясно ли, наляво ли,
или нагоре – право през тавана.
Живях ти ада – знам го целия. ...

Аз помня думите ти: "Само да се стегна
и почвам нов живот!"
Но нов живот ще трябва и на мене..
Че в стария заседнах. Като идиот!
И идиотско ми е всичко - и нещата, ...

Опитомете дивия човек!
Върнете му достойнството и вярата!
В тоз' електронно-примитивен век
загубили сме за доброто мярата!
До болка неразумни сме. Страдалци сме. ...

Моменти идват, тръгват си
като нечакан и далечен гост.
Гледам други, виждам тебе,
изниква и поредният въпрос:
защо звездите светят леко ...

Спирачки.
Излизам.
Не дишам.
Чужди са.
Падам. ...

Такава ми е орисията –
все да съм ти насреща,
да отпивам с целувка виното
и да разпалвам свещи.
Такава ми е орисията – ...

Красиви лъжи
Циганко стара,
верна-неверна,
своята бяла ръка
аз ти подавам, ...

Не, не искам в друга да се вричам
Страстно да притискам в своите ръце
И не искам друга...„Мило” да наричам
Теб обичам Льони и нашето дете

На Коледа не чакам чудеса!
Аз вече имам свойто малко чудо -
усмивките на моите деца,
любим човек, до който да се будя.
На Коледа не искам чудеса! ...

Музика Валери Костов, текст Румен Ченков, изп. дует "Краси и Гери"

На открито
Каруцата на тази нощ
е натоварила звезди.
Не намерих пукнатия грош -
а съм на открито, както и преди.

Палатка
Легнахме си ний в палатката.
"Добре ли ти е?" - ме попита сладката.
Погалих нейното лице
и ú казах: "Вече съм добре" ...

Единствен в непрогледната тъмнина на стаята грееше игривият пламък в камината. Той раздвижваше сенките, правеше ги двойни, тройни и когато някой погледнеше стените, виждаше битка на иначе примерни, но развилнели се малчугани. Пак близо до огъня седеше старица, загърната допълнително в тежка вълнена ...

Бесни ветрове
Бесни ветрове зашетаха.
Сиви воали ме забулиха.
Рошат косите ми бясно.
Смирена искат да съм като теменуга. ...

Полунощ е.
Пак съм сама.
С малка пръчка рисувам си дъга.
Ето драсвам тук и малко там, ето така завършвам си я аз.
Красива е, нали?! ...

При теб е лятото. И топлите му дни,
играещи с мечти и пеперуди,
и слънцето... и вятъра дори,
и сянката на нещо несъбудено...
Във тебе диша цялото небе ...

Неосъществено
Последни плачещи акорди. Последен тон, изпят прекрасно.
Едит усмихва се чаровно. Тълпата стене от прехласване.
Валят цветя от обожатели – камелии, рози, орхидеи.
Работник сбира ги до пазвата си, а те се смеят онемели. ...

Млъкни, сърце! Нали ти казах,
че пулсът ти не ми е здравословен!
Не ме измъчвай пак на халост
със ритъма любовно-невъзможен!
Да ти крещя или да плача? ...

Отмивам аромата на деня,
по навик пак присядам на дивана,
в ъглите ми наднича самота
и с тишина снагата е обляна.
Запалените свещи миг рисуват ...

Минават мигове, изпълнени с мълчание,
минават мигове, пропити с тъга,
минават мигове, с мисловен диалог запълнени,
минават мигове, разяждащи с тревога нашите сърца.
Как съжалявам и колко жалко е, ...

Постепенно споменът за теб избледнява..
Очи, които не се виждат...
се забравят...
Вече не помня лицето ти...
Не помня очите ти... ...

Тръгваш. Бързаш много.
Все едно, че дявол срещу теб стои.
Страх ме е да те догоня,
страх ме е, ще ме отхвърлиш ти.
Искам да ти кажа: “Стига! ...

Пътят е стръмен, пътят е труден,
такава е и борбата!
За това се хвърляме ний в нея,
без страх в сърцата!
И се борим ние безпирно, до последния светъл спомен, ...

Сърце, сърце човешко,
колкото юмрук,
създадено за нежност,
обич и мечти.
Ти можеш да понасяш ...

Мислителят
Прероденият BG мислител на Роден
стои пред Билла, Метро, Кауфланд,
Сани...
Със празен джоб, с блуждаещ поглед ...

Отново плачеш - ти сърце,
защо си тъжно пак?
Кой ли щастието ти отне,
кой ли те рани и как?
Плачи сърце, безсилно си сега, ...

Изповедта на един мъж, пил от дяволското вино:
- Пийни със мен - учтиво ме покани. -
Боли ме и съм много сам...
А бе изпил три малки кани,
замезвайки със сух салам. ...

Снощи пътьом аз за вкъщи
се загледах в синьото небе.
То започна да се мръщи,
засмя се моето лице.
Обикновен човек не съм ли?... ...