Имам объркан в генома си файл –
мога да виждам различното.
Дребен на вид (не по същност) детайл –
виждам с подробности всичко.
Виждам оттатък просторите. Над ...

Омръзна ми да пиша тъжни стихове;
от зениците да блика тайно мракът.
А да видя смисъл в парещите мигове,
които се изплъзват, без да чакат...
Като жаден във безкрайната пустиня ...

Из живота ми скита фантом.
Виждам сянката му зад ъглите.
Мойте мисли избрал е за дом,
тишина, самота - реквизитът.
Все го търся къде се е скрил, ...

Проклети да са всички,
проклета нека съм и аз!
Живота си съсипах,
а ти съсипа нас!
Хора наранявах ...

Оголените клони на дърветата
потръпват от милувките на вятъра.
Събрал за тях безкрая на небето,
от клоните той трудно ще избяга…
Като ръце, молитвено протегнати, ...

В святата до полуда белота
Неотменно бялото идва, не стихва, става ясно…
Вали безпощадно бяла, искряща, Тишина пълзяща…
Небесната вода раздипля хрупкаво-свежи воали…
Като от поглед на Бога нахлува снежно-ведра омая ...

Лудост
Напоследък ситуацията е необичайна,
хората ме гледат странно.
Нима лудостта ми вече не е тайна?
Тогава изплува нещо в главата ми спонтанно. ...

Все по-ритмично дишам,
верен съм на любовта.
На вълшебен език пиша –
вечен и променящ света.
Да съм обич се научих, ...

Аз бях замислила крачка по стръмния склон
и бързах да скрия немилия фон,
когато във него света се вдълба
за миг бе и той част от мойта съдба.
Студът се изхлузи през топлата дреха ...

Тялото ми е топлата дреха,
пазеща Сърцето ми
от Космическия Студ.
Духът ми Гори Отвътре
и огрява Взора ми ...

"Голо мълчание"
Изплувах като голо мълчание
под ритниците на твойта любов.
А изпълваше моя дух и съзнание
като режеща болка и зов. ...

В прозореца удари се нощта.
Целуна я денят. Заспа унесен.
Самотен си остана вън дъжда
и ми зашепна тъжните си песни.
Кой ли разплака тъй без жал нощта? ...

Ако имах очи - все към тебе
щях да гледам и денем, и нощ.
Ако имах уста - твойто име
бих повтарял отново. И пак.
Ако имах ръце - само тебе ...

Замислих се… Преди няколко години бях готова и всъщност събирах всичко в една-единствена точка. Тя символизираше всичко изказано, изчувствано, изписано… Беше ми напълно достатъчно. Дали просто такава е била душевната ми нагласа или са ми идвали в повече емоциите и съм искала да ги скупча на едно… ед ...

Под дървото просълзена аз седя,
опитвам се да мисля, да си помълча.
Осъзнати като гръм измежду синя небеса,
като огнена вълна
чувствата обземат ме сега. ...

Днес няма да разказвам за смъртта...
Не моята, на Егото, по принцип.
Защото има навик да възкръсва
след всеки алчен довод на ума ни.
Днес просто си реших, че ще живея ...

(из цикъла "Вицове в рими")
В една престижна столична кантора
постъпва секретарка с диалект –
от кой район ще премълча, с респект
пред чувствата на тамошните хора. ...

Нося те в оттенъци на лято,
в ирисите на очите - светлина.
Пазя те във пазвата на топло,
моя песен в звучна тишина.
Затова понякога припяваш тихо ...

ЛЕБЕДОВО ЛИБИДО - небесно пасище за самотата
МЪЖКИ НАГОН - нова "звезда" с глава върху пагона
СЪРЦЕ В ГЪРЛОТО - калейдоскоп от счупени бутилки

По вълчи
Вълчи вой уби тишината,
мрак повика и разкъса луната.
Топли сълзи ядяха снега.
Единакът тъжеше... ...

Тежиш, живот, по-груб си и от камък,
и от пелина по-горчив си станал...
Не носиш нищо светло. Не прощаваш.
Объркал си се нещо, предполагам.
Намусено в очите ми се взираш, ...

Аз ли съм луда за бесене,
ти ли си толкоз отнесен?
Нищо във дните ни есенни
не се получава лесно.
Аз ли съм трудна зодия, ...

Как да избягам от вас -
все ме следвате,
вие - бездомни и подли души...
В мене със завист нездрава се вглеждате,
сякаш че всичко край мене цъфти. ...

Безплътни сенки и отворена врата,
името ти – просто тъжен стон,
празни мисли – мъртва пустота,
а сърцето ми – разграбен дом.
Лицето твое виждам в тъмнината, ...

ПРОЛЕТ В ЕСЕНТА
Не връщай ме
отново в младостта
със жизнения чар
на своята усмивка. ...

В груби щрихи
През един от лъчите на слънцето,
разсеяни на длъж по реката,
прокарах веднъж мисълта си,
удивен от същността на дъгата. ...

И тъмен облак да ни сполети,
и буря, и най-различни стихии зли,
то знай, че за любовта ни
слънчев лъч ще се появи
и от мрак душите ни ще спаси, ...

ХАПЧЕ ОТ ВЪЗДУХ
Помогнете, госпожо Съдба!
Не за мен, за децата си страдам.
С къшей хляб и водица в торба
ще вървя. (Вече даже не падам.) ...

В твоите очи
виждам пролетта!
Не, недей! Мълчи!
В тишината Радостта
само нека да звучи! ...

Като полъх на пролетен вятър
и гальовно като сияйна луна,
в мен изникна кокиче незнайно,
укротило във миг любовта.
По разстланите есенни листници ...

Аз не съм любовта ти единствена,
нито пък твоята мечта,
но едва ли ще забравиш очите ми,
те за грях ти напомнят сега.
Всеки път щом се целуваш със нея, ...

Наводнение
Зад пропуканите стени
на стара кирпичена къща,
във воден капан заклещени,
смъртта обитателите ù обгръща. ...

Едва шестнадесетгодишен, Черньо, Топаловият син, бе останал сирак. На ръцете му се падна земята, сякаш дете за отглеждане. Научи се да припечелва, като поработваше из селото. Издържаше и омъжените си шест сестри, като им пращаше по някоя пара от спечелено. Но самотията е трудно нещо. Земята иска чет ...

Тя е пролетта в студените мрачните нощи. Рисува цветя по стъклата през зимата. Цъфти по дърветата в пухкаво бяло. Ражда се всеки ден със слънцето и вечер се загъва с одеялото на снега. Сънува парад от звезди, а луната я кичи с нобелова награда за мир. Колко хора е сдобрила и зарадвала!
Тя танцува с ...

Разпръсната на хиляди парчета.
Любов. И всичките я придружаващи -
страст
и ревност,
и безсъние, ...

Това не е написано за тебе, който
закача съвестта си вечер във антрето
и си облича другата, за вкъщи.
Не е и четиво за теб, прикрития,
издялал бръчки по душата и лицето си, ...

Зад хоризонта
Как бавно и мъчително
животът ни изтича...
През иглени уши
ни се провират дните. ...