... Китара без струни...
Той правеше секс с нея, той докосваше нея, целуваше нея, излизаше с нея, но обичаше друга. Душата ù беше китара, трепереща в ръцете му... издаваща най-нежните звуци под пръстите му. Но захвърлена в прашния ъгъл, от мъка ù се скъса струна. Безполезна и ненужна вече, тя не мож ...

Странник
Из непознати пътища бродя,
търся подслон за моя вътрешен свят...
Търся от онези непознати хора –
будуващи сами, когато всички спят. ...

Накъде ни тласкате?
Аз няма да откривам топлата вода и да разяснявам какво се случва у нас в момента. Няма също и да издигам глас и призиви за каквото и да е. Моята позиция на гражданин е изложена в достатъчно публикации, а също съм давала трибуна и на други мислещи и заинтересовани от съдбата на ро ...

Знаеше, че не трябва да се приближава толкова много, не трябва да позволява на светлината да я заслепи и този път. Знаеше какво ще се случи, знаеше какви ще бъдат последствията, знаеше, но не можеше да устои. Бе толкова привлечена от тази кристална лампа. Изящно изваяна, перфектно оформена. Топла и ...

Видях те в утро нежно,
с поглед изпих те на глътки
и жаден останах си вечно.
С мисъл докосвах те тайно
и ходех по твоите стъпки ...

Най-прекрасното усещане
Нищо повече от полъха на вятъра
От песента която шепнат ми листата
Нищо повече от ласката на слънчев лъч
Сълза от щастие ...

През стъклени очи видях света
с очите на една бездушна кукла.
Пред тях бледнее даже и смъртта.
Отвътре празна е, но пък е тъй послушна!
Вериги стягат тая куха гръд, ...

Живота си
Каквото и да се опитам да направя,
дори когато живота си искам да оправя.
Всеки път някой го разваля,
всичко надолу по склона се търкаля, ...

Скандален си ти!
Не ти достига само една жена. Скандално си представяш любовта. Умирам да те имам, макар да зная, че на сутринта ще дойде края... Сега ще бъда твоя за малко дори, а после си върви. И от всички жени нека аз да бъда най-любима! Вярност не желая, нито за любов мечтая... само да съм първ ...

Искам да вярвам, а не мога… все нещо ме спира… или просто ме е страх… страх ме е да повярвам, че живея… че желая силно някого… че не съм сама… страхувам се от любовта… а тя е единственото нещо, заради което живея… живея заради най-големия ми страх - парадоксът на моя живот…
Страхуваме се от страдани ...

С риск дори да не е романтично,
знам, че имаш си нещо наум.
В теб съм влюбен съвсем платонично,
като в снимка от фотоалбум.
Възхищавам се, да, но прилично, ...

Старицата! Оная,избелялата.
Заскърца ù гласът! Дори в дъжда?
Краката сякаш сраснали са,
с пътя и със тялото.
и пита все: "Ще кажеш ли часа?" ...

„и аз от този свят ще си отида”
Христо Банковски
И аз от този свят ще си отида...
Тревите ще се вдигнат подир мен
в следите от прощалната талига, ...

91.
Познати, непознати, свои, чужди,
различни хора и съдби различни
и всеки има свойте нужди,
за всички или просто лични. ...

Полъх
Посрещам утрото с надежда,
изпращам деня със сълзи
и само лъч от копнежа идва да ме навести.
Ах, дете. Ти си още дете, ...

В земята мъртвите будуват,
въртят се във ковчези тесни,
а живите в нощта ги чуват
как пеят тъжните си песни.
И блъскат по дъските стари ...

През сто живота минах.
Търсих те през сто луни.
Мигове застиват.
Времето се скри.
Прецеждах всяка капка слънце ...

ПСЕВДОПАТРИОТ
Дори Гаврош прескочи барикада
и в кошница събираше патрони.
Не мислеше за рая ни за ада,
не искаше признание, пагони. ...

Keyboards, arrangement, soundtracks & vocals: DANIEL AVDALA

Аз мога много да говоря
за Райчо. Или да мълча.
В поезията той е стожер
и сбъдната една мечта.
Мечтата тръгва отначало ...

За мен, си най-белият спомен,
птичи полет в душата ми -
по-лек от морска коприна,
по-тежък от гневна вълна.
С мисъл за теб оживявам, ...

Забравих, че те нося в левия си джоб,
при всичките отминали любови
(из десния се гонят Андерсен, Езоп
и страх да не завъдя нови).
Напомням с нещо мравка, носеща палто. ...

Помня всичко, което двамата с теб нямахме. И зрънце от това нямахме. Не пожелахме.
Защо говоря за „нас”? Чудя се просто - кога сме били заедно? Бяхме ли… или само се залъгвахме? Не, всъщност себе си не успяхме да излъжем, само другите. „Перфектната двойка!” Спомняш ли си този етикет, който ни тикнах ...

След срещата си с Андреа, Момчето не беше на себе си.
Прибра се гневно в къщата си и започна да рита всичко около
себе си и каза:
- След всичко, което съм правил за нея, тя ме е използвала !
- Използвала ме е само и само да ме вижда и да види на какво ...

Тихо е, мъгла се сипе.
Усещам аромата ти.
Чувам смеха ти.
Мъгла се сипе.
Искам да те видя, но не мога. ...

Синя мъгла! Бели облаци! Зад тях светлина!
Ти си там и малко ухайно витаеш...
Не си играй! Не си играя!
Спорно е! Нощни призраци! И там - самота!
Хапчето спи върху шкафчето дървено... ...

понякога
уютно е в мъгла
закътано
и някак топло
без тълпа ...

Веднъж насън отидох на Луната
и с поглед лунен погледнах към Земята,
и видях оттам един голям тъкачен стан
с нишки безбройни-съдби...
Всеки тъкач вплита в своите нишки ...

Графиката е дело на неизвестен за мен художник...
Талантлив до безкрайност!
Б.
Преди ръка
да протегнеш ...

Буда
в светлината на кръста
недокоснат
без суета и завист
във шепите ...

Една вечер, когато се прибираше от работа, Страхил Страшимиров почувства, че с тялото му става нещо странно. Беше сякаш набъбнало, кръгло, виолетово на цвят и някак си гладко. На голямо напрежение съм подложен напоследък, замисли се той, оглеждайки се в огледалото на асансьора преди да влезе в луксо ...

Отиде си, а толкоз те обичах,
изгубих те, но имам ли вина?
До вчера виждах в теб едно момиче,
а днес видях във теб една жена.
И плача нощем, и боли ме силно, ...

СМЪРТТА НА ЕДИН ГЛАРУС
на брега, в който
свършват всички
надежди
и започва ...

"Какво му трябва на човек... Малко глезене..." - Мислите ми се радваха и меко падаха на надутия дюшек женска значимост. По подобен начин ме докосваха и снежинките. Предколедно време беше, снеговалежът дрънчеше в ушите със звънчетата от детството ми.
В една витрина ми се усмихна добре облечена жена, ...

Колко бързо времето минава,
като мълния в миг небето осветила,
а след този миг нищо не остава,
само тътен от далечен гръм замира.
Сякаш вчера беше онзи ден, когато ...

Къде сте мои булеварди,
на стара София духът,
с цъфтеж на кестените стари,
на свежест и липи дъхът?!
Заляха ви с неонови реклами, ...

Беше един слънчев петък в средата на пролетта. След следобедния развод* в 15:00 мен и още трима момчета от батареята ни пратиха да почистим площта около щаба. Това беше район на нашата батарея и никой не обичаше да се навърта там, защото историята показваше, че почти винаги когато човек си има работ ...

Несбъдната среща,
загубени празници,
сърца на хиляди светлинни години.
Същата утроба!
Същите делници! ...