Художник съм, но не цветя рисувам,
рисувам аз несбъднати мечти,
по лист със четката танцувам,
показвайки любов, но без лъжи.
Художник съм, но не рисувам с цветове безбройни, ...

Страхувам се да се отдам на чувства,
които трябва да сближават,
а отблъскват те в нощта...
Страхувам се от теб сега –
човекът, който сглоби парченцата ...

Недостигнати желания, несбъднати мечти…
Дълбоки тъмни немислими цели,
кътани в дъното почти.
Но защо…?
Защото някой някога решил ...

> ... Десетки хиляди са забравените жертви -
> невинните - обесени или разстреляни преди разсъмване като
> "врагове на народа".
Преди
да се сбогувам ...

В мрака
някой чака -
тайнствен силует на мъж.
Той чака мен,
дошъл е за мен. ...

Отново сърцето ми плаче,
а очите от мъка мижат.
Отново душата ми стене, крещи,
а устните ми сякаш са занемели.
Сълзи напират от очите тъжни ...

Сутрешна молитва.
Дай ми сили, господи, да презареждам
от неорганичните неща.
Панелни блокове насреща,
със сирене от нефт юфка. ...

Хей, гурбетчии...
(вика шефката Маряна)
стягайте багажа.
Къщи нови построихме,
за Българи ги пригодихме. ...

Млада жена влезе в адвокатската кантора и с треперещи ръце притвори вратата. По бузите й изби червенина, но тя успя да се овладее и да попита:
-Мога ли да се информирам за нещо?
-Да, разбира се! – окуражително отговори адвокат Добрев.
-Преди време, когато бях на петнадесет години, родителите ми пода ...

Направих грешка,
не разбрах каква е, малка ли, голяма,
реших, че жертвам пешка,
а излезе, че ми взеха дамата...
Получи се, че е игра обречена, ...

Нощта. Ах, тази индиговосиня господарка. В нея всичко е черно и бяло, и сиво, и бледно. Всеки човек е сам, всяко действие остава скрито от зоркия поглед на деня и неговите проблеми и морали. Тази нощ бе по-тъмна от обикновено, плътни облаци закриваха луната, звездите и лишаваха града от светлина. Ел ...

Ах, как се радвам, щом напиша
аз някой стих по-сполучлив!
Усещам го как вече диша
и ми говори като жив.
И вярвам, че ще ме споходи ...

Не ме пришивай с ореолите.
Безризна съм.
И камъните във душата
беля си
преди вечерята ...

Глас кадифен от душата излиза,
лее се песенно... в моята влиза,
гали, обсебва до край сетивата,
става ми топло, замайва главата.
Там, във сърцето се тихо загнездва, ...

То се сепна, извади от пазвата си прекрасната бяла роза, обърна се и я целуна. Изродът също имаше роза - същата като неговата, листенце по листенце. Той също я целуваше със същите целувки и я притискаше до сърцето си със страхотно кривене. Когато истината проблесна в ума му, джудженцето нададе страх ...

Пропаднах в пропастта бездънна,
разпаднах се на хиляди сълзи,
изплакани в поредна нощ безсънна...
Разранената душа пълзи
и прорязват се в плътта ù ...

да не се чете от лица под 18 години и от хора с лабилна психика!
Вълните, блуждаещи около тялото на Петър Антонов преди всяко предаване, не бяха плод на сценична треска или нервно напрежение, по-скоро биха могли да се обяснят като очакване на неприятен разговор с умствено разстроен събеседник и болн ...

Приех вяра своя
и над всички застанах.
Отстрани видях
колко сте възмутени.
Гледайте с презрение ...

Радостта човешка... колко пътува,
възседнала нашите бели мечти...
Колко сълзи в живота ни струва,
докато тя при нас долети...
Надежди уморени... колко умират, ...

Понякога се лутам… понякога търся отговори… понякога искам да съм различна… понякога плача… понякога се моля за надежда… понякога не знам дали някой ме обича… понякога искам любов, а понякога я отричам… Замислям се, ако можех да съм когото пожелая, ако можех да избера съдбата си, ако можех за миг да ...

Моя мъко, стаена в очакване,
колко думи по тебе изпях,
наранена от крадени залези
и белязана с обич и страх.
Моя орис в богатство и в нужда, ...

Здравей,
листец от роза.
Добре дошъл
във общия ни свят -
богат на слънце, ...

16:30. Мъртъв, мълчалив следобед. Живот без смисъл. Мъгла, душа и малко мисли. Тик-так. Една минута по-напред. Промяна - никаква. Само меланхолията ми нарасна. Разхвърляна стая, хаос и мечти. В добрия смисъл на думата? Седя и гледам в една точка. Най-накрая използвам глагол. Странно, но понякога не ...

Птиците са най-свободните и волни същества. Те могат да се разхождат по земята и да се реят в небесата. Имат криле и това им дава свобода. Хората не могат да летят, а някои искат. Хората танцуват на земята.
Има толкова много видове птици и всички те си приличат по нещо - могат да идат, където си пои ...

Чорапогащник черен,
тежък грим.
Оскъдни дрехи,
забулена в цигарен дим.
Рокля тясна, ...

Една доста тъжна капка...
Акварелът е на художника Кристофър Леджър и според мен представлява една дъждовна и не много весела вечерна улица.
Б.
Свити рамене
Крила ...

Какви бяха, татенце, тези пчели
Какви бяха, татенце, тези пчели?
По-зли от оси ме подгониха всичките.
Роякът от гроба ти мен отдели
и бръмна гальовно над майка с мотичката. ...

Казват, че силна съм жена.
Вдигнала смело, високо глава
и продължаваща гордо и възвишено.
Опитвайки се да забрави, че е било.
Не е по вкуса ми мимолетната свалка, ...

Все още се опитвам да избягам,
като прашинка с вятъра да се изгубя,
като дъждовна капка – следи да не оставям,
като стон да отлетя, да не се завърна.
В мрака все тъй се лутам, ...

Сама аз бях,
сама, заобиколена от далечно ''обичам те'',
от мечти и думи
за красиви дни.
Но появи се ти ...

Не ми остана нищичко за губене…
А пък получих всичко изведнъж!?
Във себе си престанах да съм влюбен.
И ето – преоткрих се като мъж…
Сега не ми остава друго нищо, ...

Скъпи спомени ме връщат
отново в младостта,
когато във далечен ден
аз срещнах любовта.
Той още в миг ме покори: ...

Ще те изтрия с гумичката си,
сякаш си грешна дума в Рая,
остатъците излишни ще изхвърля
и ще продължа уж да нехая.
Вятърът ще те върне ...

Ако имаше река, която да преплувам,
мислите си да изчистя,
да престана аз да се вълнувам
от толкоз спомени лъчисти.
Ако имаше път, който да измина, ...

Ти ми прати вятър ураганен,
корените ми злобно изтръгна,
отнесе ме в неизвестна посока
и ме разпиля като прах от кутия.
Но аз съм жива, въпреки че умирах, ...