Кой правен от камък, кой правен от глина,
а аз пък – сребро съм искрящо,
във всичко различна – на име Марина,
аз пяна съм морска, кипяща.
От плът и от глина, който е сторен, ...

Katy Perry - E.T.
You're so hypnotizing,
could you be the devil, could you be an angel?
Your touch magnetizing,
feels like I'm floating, leaves my body glowing. ...

No one here to save you now
No one here to guard your soul
Only emptiness ahead
Waiting for your fear to win
But there is someone who remembers you ...

Monuments and melodies
My hands are trembling
And my eyes are on fire
This house is crumbling
Left brain, left out, on the wire ...

През колко болка и тъга
преминах с теб сега.
За миг не ме остави ти,
бори се с мен дори.
Колко мъка и сълзи ...

Боли ме...
Ето тук – отляво ме боли...
Сълзите капят тихичко в нощта
и от болка изгарям в самота...
Боли ме от изгубения път към една мечта... ...

От грешната страна сме, мила. От грешната страна. Не е правилно така. Поне другите така казват. Ама защо ние не го смятаме за грешно? Защо не съжаляваме? А дали трябва да спрем?Мислиш ли? Не знам. Красиво е. Ама и много грозно. Странно, но не е ли това и самият живот? А това, дето ние го правим... Н ...

СОНЕТ ІІ
На юли в края му, когато
горещниците си отиват,
той глътка въздух-тежко злато
изпусна. И светът се срина. ...

Кой сгафи с Кадафи...?
За кой ли път „Световната „общественост“,
отново безхаберно лука сгази.
Опитва се с изкуствена мъжественост
статуквото си гнило да запази. ...

Не ни ли омръзна?
Нима сме останали глухи и слепи?
Защо никой не дръзва?
Да бъде новият Левски..
Защото ли не смеем? ...

Покри ме с одеяло
на греха.
И сладостите
негови показа.
Май съм родена ...

Безкрайни пътища ме спъваха,
за да не мога да стигна до теб.
Улиците тихо запустяваха
от безнадеждния ми плач.
Един недовършен край, ...

Замахна Президентът със ръка,
по бюрото кафето се разплиска.
Но във дланта му – гадната муха,
със министерски глас записка:
Пусни ме, чичко милиардер, ...

Едно писмо...
(писмо без получател)
Едно ново писмо отново ще бъде изпратено, но без получател и без адрес.
Къде бих могла да го пратя, след като адресът вече е нечий друг?
Писмо за Любовта, която изчезна, толкова неочаквано със светкавична бързина. ...

в мига
преди сънят да ме споходи
паднали са всички
прегради
ти се усмихваш ...

вятър с тополови пухчета попива върбови сълзи

Със пръст по запотеното стъкло
на тебе пиша, тайнствена любима,
предсмъртно моето писмо -
обяснение в любов през зима.
Посвещавам ти последната поема ...

Аз ли съм причината
Лицето ти красиво, нежно, снежно бяло
защо сега обляно е в сълзи,
защо очите ти са зачервени,
аз ли съм причина за твоите сълзи. ...

Още като погледна през прозореца, разбра, че в съседната къща става нещо. Не се виждаше никой, но си личеше, че вече е обитавана. От известно време къщата беше празна. Предишните собственици се изнесоха преди месец и заминаха да живеят другаде. Изглежда са я продали на някого. Рени се замисли, кои л ...

Знам,
че споделено
не е никога.
Влюбен съм във теб
и полудявам, ...

Защо ме наказа, живот,
през теб без любов да премина?
За някакъв грях ли жесток
край мен любовта си замина?
Какво е живот без любов, ...

Според мен
Противно на приетите представи,
целувах дъждове сред горските дъбрави.
Изгребвах им мътилките, изпращах и посрещах
им дъгите, и често се усмихвах на мъглите. ...

Поканих пет Архангела в дома си.
Започнаха да ми се случват чудеса.
Съседите ми най-накрая проумяха
кой счупил е кварталната луна.
Кой пакостливо е накарал светлината ...

Онзи ден майка ми се върна от работа с шепа кокичета в ръката. Първите предвестници на пролетта. Създателите на нов живот. Пораждат в сърцата на хората такива красиви и неосквернени чувства… А ароматът им ги пренася в мечтан свят, където царува мирът и любовта.
Вечерта, когато майка ми влезе, носейк ...

"Не ме търси повече...
Просто... спри. Заради мен."
Едва ли има някой, за когото съм писала толкова много. И толкова искрено.
Колко реда изписах за теб? Десетки? Стотици? Повече?
Стигнаха ли? Не. Имам още какво да кажа. Толкова си непредвидим, че първо ме оставяш без думи. А после, когато си тръгнеш ...