Да живеем в мъглата на своето време,
нека гоним ний празни и тъжни лъжи.
Щом дори светлината лицето не грее,
пламъкът е студен и фалшив, запомни!
Всеки ден ще пилеем парченца надежда ...

Всички ключове свършиха. Не отваряй вратите,
през които си тръгваш, миг преди да те спра
и не чакай дъждът да прикрие сълзите,
дето мерят живота ни с чужда вина.
Разруших всички мостове.Те събират реките, ...

заваля похот
изчерви се словото
стихът съгреши

Направих с ужас аз откритие
за промени в моето развитие:
от главата падат ми косите,
а расте в носа ми и в ушите.
Не мога да пикая вече, ...

Добър вечер... любов,
аз посрещам те вече угаснал,
и през сълзи, на всичко готов,
още милвам те с поглед пораснал...
Добър вечер... любов нелогична, ...

Празнота като в златен или позлатен барабан.
Виждал ли си как слънцето се дави в облака,
в последните му прегръдки,
надупчени с цигаре от стоманено безразличие
и капят индигови капки по краищата… ...

Какво ме вдъхнови?!

Тя няма дом и тесни са ù къщите,
очите ù са пълни със мъгла.
Замества дните си с надежди за завръщане,
продава бъдеще във клечки светлина.
И няма принцове по бледите си устни, ...

Съвременният свят е модерният свят. В него човекът се развива с всеки изминал ден, открива нови неща, разработва ги, а после ги използва по предназначение.
Ако един пещерен човек се върне от миналото в настоящето и навлезе в нашия свят, ще се изуми от билбордове, небостъргачи, големи реклами на хран ...

Събуди ме отсечен шум
Звън от детската ми касичка
Която падна и разпръсна
Мечтите и надеждите събирани по Коледа
Благослових децата че ги има ...

не може Майката Земя вместо нас
да издигне глас неистов
задето търсят и в гъза газ шистов

"... с две липи отпред..."
Но затворихме къщата вече.
С двора, с капчука, с чешмата.
Изпратихме сякаш далече
и ключа. Както правим с децата. ...

Животът ми е рай,
животът ми е ад.
Ти би могъл да ме направиш със земята равна,
но можеш и да ме издигнеш до звездите
и след минути аз оттам да падна. ...

" ...
Обаче, с куца любов се разделяй -
постъпвай с нея хуманно -
като болен кон я застрелвай -
не се живее с измама..." ...

Втора глава
Когато се облякоха и слязоха за закуска – г-жа Стюарт им бе направила кифлички с мармалад. Знаеше, че Катя много ги обича. Тя с радост гледаше как синът ù се радва и дружи с такова прекрасно момиче като Катя. Том ù сложи да закуси и извика брат си – от чиято стая се чуваше ужасно силна м ...

Луната
Луната, луната, тя свети
като небесата.
Тази луна всяка вечер
ми дава светлина.

Времето пак е хвърлило карти и нещо гадае
по разпиления мирис на песен и топло.
Питам лятото кво му стана, че се мотае,
в кестените отпред, нацъфтели до рошавост.
Чувам отговор буфосинхронен от свито стомахче, ...

Детето ми дете роди
и станах... Дядо!
Голямо чудо...
Но хлопа както и преди
ченето младо! ...

Очите ми се сгушиха
в прегръдката
на лятното море,
с небето,
птиците, ...

"За нищо не я биваше…"
(… не по Андерсен…)
Забравяй всички стихове, наивнице!
Целувките са само за принцеси.
Плети въже насред самата пивница. ...

ВДЪХНОВЕНИЕ
Посвещава се на Ивайло Терзийски,
който ме научи на това, което ще
прочетете след секунди...
"Не чакай вдъхновение!" - ...

Посвещавам поредната капка акварел на приятелите ми. Рисунката е на Андре Коон.
Б.
Живеем…
Носим си
Съдбата - ...

Когато
последната птица подвие крилцата.
И слънцето сгъне последното свое писмо,
готови за подвиг настройват цигулки в тревите
безбройни щурци и изпълват нощта с Тържество... ...

Усещам те като вълна,
която топло ме облива.
И в тази чудна красота
потъвам, а съм жива, жива.
Усещам те като небе, ...

Какво ми казваш, искаш да си тръгнеш???
Добре... на Добър час ти Пожелавам!!!
Ти сам при мен дойде и сам избра
със мен да бъдеш...
Сега избираш да си тръгнеш, ...

400
Четиристотин публикувах,
още толкова написах,
честно пях, не се преструвах,
ала никого не слисах. ...

Ще искам щастие от тебе,
да те пия силно, много!
Щом очите си затворя,
да не чувствам нищо друго!
Ще те обичам - ...

(фантастичен преразказ)
Тази история се случи почти изневиделица и остави отпечатък в цялото и битие. Една сутрин Тя не можеше да стане, защото нещо я притискаше към леглото и нямаше сили да преодолее огромната тежест, сякаш гравитацията се бе умножила стократно. Най-напред си помисли, че е болна, п ...

Забързали две къртичета
за нивата с две мотичета.
Хем нива да прекопаят,
хем после да поиграят.
Вървели, що ми вървели, ...

ВЪЗРАЖДАНЕ
Виделината тихо се прокрадва,
изтласква нощния мрак –
пролетта веч душите ни радва,
съживява природата пак… ...