Когато замълчи една жена,
а мълниите в погледа ù стихнат
и някак си покорна и добра
заправи всичко, както ти се иска...
Когато се изгуби у дома ...

Един-единствен път към тебе
протегнах молещи ръце,
един-единствен път пореден,
но оставаха си празни те.
Един-единствен път те исках ...

Луната, все една и съща,
над земята вдига ален щит -
жребият ми в паметта се връща
тъжен или радостен на вид.
И сноп от светлини се сплита ...

Трупам спомени,
в раница, зашита за гърба.
И всеки почва с "мен и..."
побутва в капчица сълза.
Понася се и свлича ...

Да ти е Честита Новата година!
Приятелю, писателю, мечтател и поет!
Написа ли история, стих или памфлет?
Изплака ли душата си? Изплакна ли я ти добре?
Че утре пак ще газиш в мръсното море. ...

Прочети ме ! Разлиствай ме цяла!
Потопи се сред моите страници!
Там душата си аз съм изляла.
Но за теб, не за някакви странници...
Попътувай из моето минало... ...

... зимна експресия...
Ще се връщаш…
Люшнат от пламъка
на сподавеното желание.
Стръкче съм. Посято на камък. ...

Двама
В малкия апартамент на четвъртия етаж се чуваше детско гласче. То подвикваше и огласяше със звънък смях стаите. От време на време на детския смях пригласяше и мъжки глас.
Седемдесет и двегодишният Йордан беше сам с внучето си Огнян. Възрастният мъж бе очаквал с нетърпение малкото човече още от ...

Ту в пламъци черепът тупка подут,
ту тъмни талази, подобно на клещи,
претриват въжета – не! – вени горещи –
със своите жилави устни от студ;
устата ту млъкне, обзета от смут, ...

Вече нищо не очаквам от хората.
От очаквания излиняха ми чувствата!
Те – хората, са сухи като пустиня.
А душите им са зейнали дупки!
Вече нищо не искам от хората… ...

Ще мога ли да се изправя
пред собствената си безпомощност?
Ще мога ли небето да погледна
и пак да полетя със птиците?
Ще мога ли да събера куража ...

Кървяща във гърдите си крещя без стон,
без жалост в очите ми проклинам своя дом,
как пуснах те, отиде си без сбогом надалеч,
там, където не достига мойта реч.
Ах, мили мой ангеле... ПРОСТИ МИ! ...

Любовта променя лицата ни -
те са белият лист, тя рисува по него -
разхубавява мило сърцата ни
и държи под контрол тъй себичното Его.
Любовта ни прави красиви. ...

Пролет
Полето, пороите измиха
- изцедили свода мътен,
вихри пролетни извиха
и отнасят сетен тътен. ...

* * * (Скрий ме)
Да разбия сърцето ти?
Мога.
Да обичам до лудост ли?
Да! ...

Това бе ден обикновен,
но слънце озари небето,
Внезапен полъх, дъх смутен,
уханен стон, дъждец в полето.
Разпукват пъпки в клонки живи, ...

Как животът бавно се мени,
минава през радост и беди.
Днес съм аз нещастна, утре ти
и дано в утрешния ден не сме сами.
Пред хората усмивка слагаш, ...

Да можех времето да спра,
откраднатите мигове да станат вечност,
във твоята усмивка да се потопя
и там да се удавя неусетно.
Да можех огъня да потуша, ...

Всеки човек поне веднъж в живота си се е запитвал какво е щастието за него, защото ние разбираме, че перфектният живот е само илюзия, дори и упорито да се стремим към него. Материалните и духовните ценности играят важна роля в съществуването ни, но за съжаление в днешни дни по-скоро парите са фетишъ ...

Ако до края на дните си
в този живот
оставим напред да ни води
Твоята невидима златна ръка,
ако сърцата ни трепетно следват ...

Той: ...Не плачи! Недей ме вини!
Замълчи ти, просто замълчи!...
Ти за мен си много ценна,
вярвай, даже доста.
Но не бих могъл да те обикна - ...

да изпея
или изсвиря низ от тонове
които да запълнят липсата ти
в мен
не умея ...

Шепотно притихва тази ласка,
а времето изгаря тишината.
В ранени думи споменът израсъл
сега горчи. Горчи от вечност.
Пропита от тъга, луната стене, ...

Липсваш ми като слънцето през нощта.
Липсва ми мириса на твоята коса.
Липсва ми уханието на кожата ти.
Липсват ми радостните ти очи.
Липсва ми нежния ти глас. ...

По-бял ли е снега?
По-бял, по-бляскав!
Мрачна бе нощта,
безстрашен и страха!
Добре, че съмна. ...

Отиде си, казваш,
така - изведнъж.
Как да повярвам, кажи ми?
Значи било е лъжа
и с фалшивост живял си. ...

И как могъл съм да не видя,
че в тебе има скрита красота.
На себе си съм днес обиден,
че съм загърбил любовта.
Дали ще ми простиш - не зная, ...

Ако искаш да си щастлив, бъди! Кратко изречение, пропито с дълбок смисъл. Избор, който всеки човек предприема във всеки един момент. Избор, който зависи изцяло от нас - човешките същества. Да постигнеш щастието не е лесно, а още по-малко да го задържиш и да го поддържаш през цялото време. Пътят е дъ ...

Талант ли е или порок
да бъда вечно в опозиция? -
аз питам се откак почитам бог -
защо е тази моя инквизиция?
Светец или пък грешник, ...

В забързания ритъм на деня
от себе си по малко губим,
пропускаме да задържим мига
и уморени от съня се будим.
Нали природата с очи ни е дарила - ...

Невероятно е, че все успява
в живота си за пример, похвала -
любимите си хора наранява
до болка, помита всичко като хала
и пет пари не дава за морала. ...

В ПАРКА
На пейка в парка седят дядо и баба-
край тях въртят се дечица рояк.
Спомен след спомен вадят те от забрава-
добре са. Млади и силни са пак. ...

Ей, ти, дето на бара сучеш мустак
и безсрамно след мене лигите точиш,
погледни се - вече си сбръчкан дъртак,
а аз - летва висока, за да ме скочиш!
Ей, ти, дето зад бара чашите пълниш, ...

В никакъв случай не бяха големи, нито малки. Ни с форма особена, странна или страстна. Имаше друго - лепяха в зениците му. Секна дъхът му, обърна бързо глава, отмина. И пак погледна крадешком над рамо.
Тя лежеше на шезлонг под чадъра. Дясната ù ръка на корема, лявата отпусната надолу. Свитите ù пръс ...

Незнайно от къде и как,
в градина от магарешки бодили
се пръкнало глухарче.
Докато растяло, се радвало на своите другари,
които пазели го "нежно и с любов". ...

Криминален сценарий
Действие 2
Участници: Калин и Мартин
Обстановка: Вече са се разделили с Емануеле. Калин е решил да изпрати Мартин до спирката и двамата вървят заедно натам.
Калин: ...

В градината цветята увяхват -
старите рани трудно зарастват.
Яворът клони леко повява -
поредна раздяла пак се задава.
В постеля от опадали листа ...

Разни врели-некипели
мислите ми са превзели,
нещо суче, нещо маже,
нещо иска да се каже.
Тъй, отвътре, щом напиня, ...

Господи
истина ли е това което мисля
Винаги е истина
това което мислиш
Твойта истина ...