Живее тя
в сърцето ти
като роса по устните
Звезда в душата,
води смело кораба ...

Той поспря на сянка;
но това беше рядка сянка.
Листата бяха отмалели,
а други наторяваха почвата.
Легна върху тези, ...

Вали дъждът. Твори изкуство
със всяка капка – точен звук
по изтънелите ми чувства...
Симфония… в душа - капчук...
А слънцето... лъчи протяга... ...

С колана си за
леглото завържи ме!
Целувай ме, за
тялото ми моли ме!
Гали и груб бъди! ...

Звездичке мила и добра,
ти, моя пътеводна светлина.
Ти, която си тъй високо в небето
и виждаш всичко от далеко.
- Я кажи ми, мила ти звездичке, ...

ЛИПСВАШ МИ
Ти тук си -
в синевата забулена
на плискащи вълни.
Ти тук си - ...

Виждам те, вдишваш от него.
Чувам те, кашляш от него.
Помирисвам го, неприятно ухае.
Спри ги - отказваш.
Вредни са - знаеш. ...

Мълчи! Прави се на спокоен.
Преструвай се на безразличен.
Кого, мислиш, заблуждаваш?
Обичаш ме. Не го отричай!
Мълчи! И без да ми го казваш, ...

ДЪРВОРЕЗБА
На разнебитена пейка
в централната част на града
седеше старец замислен,
с бели коси, бяла брада. ...

ПРОШКА
От никой прошка не взимам.
На никой прошка не давам.
Да съди Бог грех, ако имам,
и ме наказва, що заслужавам. ...

Не съжалявам, че докрая себе си бях,
до последната целувка всичко изтърпях.
Взе ми много, защото аз го позволих,
но стига вече! И последната сълза изтрих.
Отчаяно признавам ръцете потреперват, ...

Старият майстор на клетки за птици вече не можеше да работи - синът му влезе в затвора.
Предусещайки края на дните си старец засади овошка. Всички го поздравиха.Той се усмихваше – вече опитваше плодовете ù.
Когато снегът спря, хората наизскачаха от домовете си и го захлупиха с прашни килими. Биха го ...

След години се връщаш и питаш
защо те доведох тук на старото, нашето място,
при първата среща, спомени минали...
твърдиш, че още обичаш.
Почакай, не бързай с целувките нежни, ...

Сбъдница
С едем свещи богови запалих -
пътя ти към мен да осветяват.
И стинско е виното – искри във чашите,
очаквам си с мерак стопанина. ...

„Природата е създала женския пол за
любов, а не за жестокост; жената трябва
буди нежност, а не страст…“
Лесинг
Сутринта се събудих рано. Заредих по навик кафеварката. За кратко време кафето беше готово. На фона на прекрасната утрин се лееше песен на „Щурците“. С първата глътка от кафето запалих цига ...

Един ден тя реши, че ще избяга от тази действителност. Ще отиде там, нейде, където той нямаше да я намери. Това са цели четири години, в които изживя толкова страдания. Той беше от ония хора, на които не може да угоди човек. Обичаше да налага своето мнение, а тя сякаш беше едно нищо в неговото обкръ ...

Признание
Няма нищо по-сияйно от погалена жена
- нива в тежка суша след благодатен дъжд.
Често го забравяме, това е нашата вина
в света, по мъжки груб. Светът на мъж. ...

От едно момиче с отдавна разбито сърце...
Живеем с мисълта, че някой ден тя просто ще дойде... Любовта... Ще дойде така истинска и чиста и ще ни пренесе в свят на щастие, усмивки, свят, в който няма лоши неща... където всичко е толкова просто... и чисто, истинско...
Срещна я... Къде ли... той беше д ...

Красиво, като в багри на Моне -
треви във жълто и саван във бяло.
И птица със нетрепкащи криле -
край моя тих възторг до занемялост.
А въздухът блести от чистота. ...

Мина цяла година от онзи гаден и мрачен 8-ми март, когато аз реших, че не мога повече с теб. Поглеждам назад и ми става малко тъжно. Осъзнавам всичко, което се е случило чак сега – от позицията на времето. В главата ми моментите минават като на кинолента, а аз съм просто зрител. Спомням си как се на ...

-Ах, гиди мръснице такава! Как пък го намери този прост мъж, дето хич и не забелязва, че си хойкаш наляво - надясно?! – възмущаваше се баба Мита, гледайки сто и някоя си серия от поредния турски филм.
Тъкмо старицата цветисто изпрати „на майната си” младата героиня, която продължаваше да изневерява ...

Как да кажа, че вече пораснах
щом по детски наивно греша?
Без да искам света ти откраднах -
бях останала много сама.
Уж за малко приседнах, а вече ...

На два различни полюса сме с теб.
На твоя - вечно лято, на моя - зима люта, безпощадна.
А къщата ти - замък върху златен пясък,
е тъй различна от дома с основа твърдата земя.
Надеждата за теб крепи света, ...

Градът е уморен
След дълъг ден
Душата е объркана
Разпъната е между двата Свята
Но Блуден син ...

Потъват мислите в небесносиния ти взор,
потръпвам от желание да се докоснем,
да ме прегърнеш и
да се сгуша
в мъжката ти нежност... ...

Да те обичам
по-малко
ще значи
по-малко да живея
с по-малко мечти ...

Завивам болката си
в бяла кърпа,
като дъхав бащин хляб.
В чуждата страна
коматът не нагарча, ...

Жива Любов
(посветено на писането)
Мастилницата вече е изпразнена
от съдържанието си, от думите.
Захвърлила съм листите, оставила ...

Навън вали. Пристъпва бавно мракът.
Денят ми сив завършва ей така -
прибирам се, а самотата пак ме чака,
пак дебне ме от всеки ъгъл у дома.
Вали. Нощта разгръща черна пелена. ...