Чудесно е да бъдеш между хората,
да си седиш спокойно сам на маса,
да пийнеш чашка, да поръчаш втората,
да смачкаш бавно в пепелника фаса,
Да хвърлиш весел поглед през прозореца ...

От съня неспокоен, парцалосан, разбуден,
този град на бетони изръмжа като чужд
на любов, на копнеж, на стаено мълчание,
врял в безсмислен брътвеж и кипял в отчаяние.
Кой довлече отнейде свойте мисли греховни, ...

Той беше Огън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване запали безпощадно сърцето ù. А може би го стори несъзнателно?!
Тя беше просто една Свещ - малка, обикновена и бледа. Със слабия си пламък отчаяно се опитваше да озари света около себе си...
Преди години безмилостно я бяха угасили тази Свещ ...

Останали са само спомени
за миналите дни, за любовта,
с която ти дарявал си мен - внучка ти.
Останала е само болката
за нашата раздяла непланувана. ...

Идването на хората
Беше нощ, Слънцето изгря и стана ден. Това бе денят, в който се роди човекът.
И в този ден нехората се събраха да заседават, призовани от най-мъдрия сред тях – този, който знаеше всичко.
- „Защо ни събра, мъдрецо?”, попита един от младите нехора.
- „Днес се роди човекът – този, ко ...

… пазителка на единадесетата Божия заповед…
"Единадесетата заповед:
Не умирай, моля те." – Михаел Крюгер
ВсеВишна съм. За Себе си.
Окапал цвят. Ръждя. По залез. ...

С мен е трудно да бъдеш
по-висок от тревите.
Не пося, как да жънеш
от ръцете ми жито.
С мен се диша по малко, ...

"Посях те вътре в мен... като зачатие."
Кремена Стоева
Посях те
и поникна Любовта
като изпредена бяла къделя. ...

"През пожара, раздиращ с ръце тъмнината"
Там.
Там има пожар.
Стихиен пожар. Негаснещ пожар.
От кости, от плът и от чувства пожар. ...

Снегът покри набързо блокове и къщи,
храсти и дървета, улиците на града.
Дръвче излъгано от няколкото топли нощи,
напъпило, от студена болка зарида...
Ледът скова му вейчиците крехки. ...

РАННА ПРОЛЕТ
Сега е още февруари.
При нас веч няма сняг.
Кокичета и минзухари
напомнят - идва пак! ...

Не се опитвай да ме спреш...
Напразно се опитваш да ме спреш,
уверено, че можеш безпроблемно
към стадото си да ме зачислиш.
Ти никога не ще успееш ...

Когато тихо се прегънеш
и болката дере те с нокти,
когато в мислите се спъваш,
загубил няколко животи…
Тогава всеки Него търси, ...

ПРОБУЖДАНЕ
Ще се пробудя в утринта ми
с любовта ми.
Само с твойто име.
Ще ме помилват пак реките ...

Посветено на:
- „Похвалните” усилия на Правителството в областта на… „научните разследвания”!
- Създаването на алтернативна БАН (Българска Академия на Неуките)!
- И защото: - „Пред чифтето пищови – човек… е тек!”
(стара хайдушка поговорка от вашингтонския вилает) ...

http://www.youtube.com/watch?v=LUdg9mBJqmA
Усмивката ù аз понякога сънувам и се чудя:
Нима годините рисуваха в очите ù цветя,
или косата ù ветрееше от мънички пробуди,
със блясъка на детските мечти във утринта? ...

Времето никога не е достатъчно
да кажеш на някого, че го обичаш.
Но когато разбереш
той вече ти липсва…
Липсва ти усмивката, строгия тон… ...

Там, където слънчеви лъчи
не достигат веч небето,
блясват мънички звезди,
бледа светлина отпращат те в полето.
Нежно вятърът подухва, ...

Отново топвам перото
в мастилница с кръв
поставена на бюро от кости
Луната нахлува през прозореца
осветява демоничния ритуал ...

Тя шепне ела, за да те обгърне с гъста мъгла,
в която не ще загубиш нишката на любовта към нейната душа.
Да, разбирам защо е таз игра, може би за да не тръгна след друга жена
на дяволска страна и да изгубя нейната следа,
но едно не разбрах сега, защо не вярваш ти на моята искрена душа, ...

В този ден се е свило
билото някога време
върху камъка, до дървото
в сянка от пролетно слънце
поглежда. ...

Стар Пицар
Ела хапни си пица някой ден,
приготвена
от бате Тони Бортолаци -
човек със нерви и мераци. ...

Прожекторът игриво ръка ми подава,
намига ми, хлапакът му с хлапак,
сърцето ми отново аритмично затуптява,
а Зрителят дори не подозира, че съм пред инфаркт.
И там в "кръга", като подплашени котачета ...

Мушкато
(... спомен за баба)
Преди да се търкулне
слънчо в двора
и чановете медни ...

Не мога да ти обещая, че aз няма да се променя.
Не мога да ти обещая, че aз няма да нараня чувствата ти понякога.
Не мога да ти обещая, че винаги ще бъда силен.
Но...
Аз ти обещавам, че винаги ще тe подкрепям. ...

Да намериш щастието
и да станеш
част от него.
Да достигнеш Бога
и докосвайки го, ...

На майка ми
Плаче небето. Сълзите оставят
в земята дълбоки следи,
локви от мъка прецапвам небрежно,
сухи са мойте очи. ...

БОЛКА
В дива лудост онемял,
палиш пламък негорял
и караш друг за теб
да сътвори блян нелеп. ...

И сляп да съм, вървя из мрачните пътеки,
колко спомени, безброй съдби човешки,
гали ли косите буйни нежен вятър,
избликва ли тъга в очите или е жестокият театър,
да потъна в жарта, която още тлее ...

Във тъмнината нежно-теменужена
ме вика твойта цветна топлина,
под рамката прозоречна, охлузена,
откриваме със тебе лудостта.
И стонове, сподавени възбудено, ...

Защо пленява любовта,
защо омайва обичта,
защо ги има на земята,
защо лекуват те душата?
Защо без тях е пуст света ...

Далече, далече, през диви мъгли
и бясно препускащи спомени,
мойта душа, напоена в сълзи,
отказва да вдигне покрова си.
Далече, далече, през бури от лед ...

Толкова живота преживях
и пътища безкрайни извървях
и Многолика бях!
Разпадах се и оцелявах с дива стръв,
вкопавах се отчаяно във пъпната си връв... ...

Във левия ми джоб – тефтер.
Три реда и рисунка на врабче.
Със палче някой е протъркал
кафявото му врабешко краче.
Минутите са капки портокал ...

Ако си спомним как безумно истински
плахо се докосвахме в съня си,
ако забравим чувствата измислени
и се взривим единствено в страстта си,
знам, вечната Любов ще ни намери, ...

От мисълта за тебе се нуждая,
като глътка въздух си, ела.
По стъпките ще те позная,
сочи пътя ти сребристата луна.
Редя ти тихо стихове и думи, ...

Ето, тези следи избрах да последвам.
Не зная чии са, но водят нагоре!
Върха ще достигна и там ще погледна
кой ме очаква. Разбира се - Бог!

В ритъм бият сърцата
Не искам да спирам вървежа -
пътят бил труден - дали?
В душата е важен копнежа,
сърцето с любов погали. ...