”Има два начина за отклоняване на човек от Пътя към Бога: за невярващите това е науката, а за вярващите – църквата.”
Лев Николаевич Толстой
Септември, Амарна – Египет
Автомобилът напусна магистралата и зави по отбивката на изток. Беше изминал около 300 км, само с едно спиране за почивка в Ал-Миня. П ...

В далечната `91-а нямах интернет, но още имах надежди...
Вместо народен календар...
неделя
Ти знаеш ли, Войводо,
че пак се сдумват - ...

Някои имат твърде празни надежди,
да бъдат в живота перфектни.
Oблекли фалшиви, чужди одежди,
изглеждат смешни, дефектни.
Изкуствено крачат по улици празни, ...

В три часа
околоплодните води
на пладнето
набъбват -
абортират ...

До съвършенство владеят
изкуството
на жестомимичния превод
егоцентричните люде
на север от Петрич. ...

РАЗПЕТИ ПЕТЪК
Върху въздуха с гвоздеи мокри
дъжд студен приковава тъгата.
С разширени зеници са локвите,
без лодкаря пътуват сърцата. ...

Аз помня твоите очи
очи жарава и магия
аз помня твоите коси
коси от свила златна грива
аз помня твоето лице ...

Не ме вини, че днес се срещам с друг!
Не мога все самотна да заспивам.
Тежи ми все да съм сама.
Без ласките ти бавно да умирам.
Не ме вини, че някой друг сега ...

Вятърът леко раздвижи килима от жълто-оранжеви листа, разстлан по парковата алея. Свечеряваше се и месинговите фенери, разположени от двете страни на двата порутени бордюра, мъждиво светеха, постепенно увеличавайки количеството жълтеникава светлина. Диплите на палтото на високия мъж леко потрепваха. ...

Скъпа, остани, къде тръгна,
защо ме оставяш сам да страдам.
В този свят на човешка омраза.
Стой до мен, стопли сърцето ми с думите:
обичам те, защото си сътворен за мен.

Местото е за тебе,
макар че тази вечер
ти не можа да дойдеш
в ресторанта.
А блюдото сервирано ...

Огънят в сърцето ми гори,
изгаря ме цяла и изпълва душата ми със светлина.
Ти си моят ангел в нощта с хаоса под ръка.
Блясъкът в очите е огромен, поглъща цялата земя
и се ражда животът и любовта. ...

Обещах да съм вятър
понесъл
твоите мисли в синьо небе
Обещах да съм птица
която отлита ...

Болно влюбен в теб бях.
Ти бе мойта Мадона -
с това тяло за грях
и очи на икона.
Смело скачах в дуел ...

Чужд живот, проблеми чужди
носих весело на гръб,
смятах, че така съм нужна,
мислех - ще ме оценят.
Сутрин с радост се събуждах ...

Трудно ми е! Много ми е трудно!
Да бъда твойто цвете, а всъщност почти нищо да не знам за теб.
Да се опитвам да изкопча нещо
и в заключение дори и крачка да не съм направила напред.
Понякога. Понякога те чувствам много близък. ...

Когато си отивам, не тъгувай,
не кътай в погледа сълза.
Щом падне здрач, отново ме сънувай -
такава, както през деня.
Нима когато сме далече ...

Когато пред теб застана
с разкъсана черна душа.
Когато видиш кървящата рана,
ще те гледам тихо и ще мълча.
Ти ще видиш през мене простора, ...

Обичам те! Банално е, признавам,
но сто пъти на ден ти го повтарям.
И също както в първите ни дни,
гласа ти искам всеки миг да чувам.
А ти се чудиш колко съм ти странна - ...

С върха на пръстите си ме докосваш,
тайнствени слова в ухото ми шептиш,
музиката бавно в танца ни обгръща
и потъвам в ръцете ти полузаспала...
Любов ли беше твойто име? ...

Забравен стих
Забравен миг
в забравената, тъмна стая,
в забравен стар ковчег
забравен дух там ням лежи - ...

Автобусът най-после спря на непознатата гара. Младата жена, която стоеше сама на последната седалка, изчака десетината пътници да слязат и чак тогава нерешително тръгна към изхода. Преди да слезе, се огледа тревожно наоколо, като че ли търсеше познато лице. Забързаните хора сновяха насам-натам, поел ...

СТРЕЛА В ЧЕРЕПА
Копаех в двора си канал.
Канал за водопровода.
Не зная колко бях копал,
когато се показа гроба. ...

Завръщане…
Хей,
днес съм лоша, проклета
и зла -
хапещо пале, ...

Вдишвам нищото, та нали съм краят,
лепкавият прах на действителността се рони,
както преди можех аз сълзи да роня.
Изгубих те някъде в света, който съществува,
а себе си в другия, онзи отляво. ...

Три години се караме -
камъни остри.
Все със същите нарицателни:
аз - глупак; а ти - проста!
Три години планетата ...

И бродя по пътя, аз знам, че вече си чужда,
не ще те открия, сърцето от теб ме пропъжда,
а друг целува нежните устни,
обсебил е и невинните мисли,
вярвах ли сляпо, любов ли бе за очите тъжни, ...

Никога не спирай да се грижиш за малките неща в живота.
Върви по пътя и не спирай, aко спреш... спри за миг, за да усетиш порива.
Никога не спирай да мечтаеш и не се предавай за това, за коетo си се борил.
Не спирай да мечтаеш, нищо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Никога не спирай да изгражда ...

В прегръдките ти бих се разтопила.
Под дланите ти искам да умра.
Поела бих, дори да нямам сила,
товара ти на своите рамена.
Бих тръгнала, когато ме повикаш, ...

Твойте мисли вече са тук,
аз ги чувам, шепнат ми в тъмното,
те ме канят да тръгна със теб
и да хукна с пантофите чудните.
Ще ме водят през дивна гора, ...

Във яркосиньо е пак обагрена
и свети призрачно нощната луна.
И чудя се дали сега неканена
ще дойдеш до мене ти сама?
Да приседнеш кротко, тук, невинно ...

Имах идея да спя до обяд,
да релаксирам след бурната нощ,
ала зъл чалгаджийски събрат
ме изправи от рано „на нож”.
Тъкмо сънувах как пия „Мохито” ...

Изгубен, невиждащ смисъл
и нямащ посока вярна,
вървиш с тъга орисан
по път с мъгла безкрайна.
Затънал в тази бяла ...

Безименни корици и страници празни,
това е нещо, което винаги блазни.
Времето мина в изгубени войни,
много време мина, но и много предстои.
Завърших главата и нарекох я "Провал", ...

Искам със сълзи да залича болката в сърцето.
Искам с вик да заглуша стенанието в душата.
Искам да не чувствам.
Искам да не кърви.
Искам да бъда просто сянка от мечти!

Животът –
пълен със живот,
е фантастично
изживяване.
Има лесен код. ...