Мъгла
Бутилка запотена в ръцете си държа.
С надежда, зов за помощ, поглеждам я с тъга.
Наполовина празна изведнъж превърна се тя.
Усещам лекота, а болката превръща се в мъгла. ...

Дългото сбогуване
Мъжът се поспря за малко пред входната врата на жилищната кооперация и се загледа разсеяно в бездънните очи на звездния океан. След това се огледа плахо и смутено, сякаш искаше да избяга от дебнещия поглед на собствената си гузна съвест. Обзелото го мигновено колебание, внезапно се ...

Не помня вече влюбена ли бях,
че се усещах млада и щастлива,
а днес е тъжен моят смях,
о, боже мой, как искам да съм жива.
Повярвай ми, животът е измама, ...

Тих пролетен дъжд
над града се сипе,
по улиците аз вървя,
твоето име шептя.
Тих пролетен дъжд ...

Съдба...
Събрах си в шепите
онези дни, в които
искам да оглеждам
залеза на следващите. ...

копринена тишина
само ресниците ми
лицето ти едва докосват
от дъха ти
руменина моето облива ...

Тъжни очи горят за нежността,
тъжни устни горят за любовта.
Ти си моята най-красива звезда,
ти си това, което наричам красота.
Сърцата не в едно са сляти, ...

На мама
Ако можех с ръка да изтрия умората,
набраздила челото ти, морното,
да изпия тревогата, смазала
на сърцето ти порива... ...

Сивотата над нас няма надмощие
и от нежност думите ни светят.
Душите ни общуват денонощно
и чуваме си нощем гласовете.
А се напъват да ни разделят, ...

И сега пак до теб ще застана.
То не беше любов и отричане.
То не беше самотна отбрана
и наложено благоприличие.
То не беше любов. Беше скърцане ...

Повикай ме във нощ безсънна,
аз с полъха на вятъра ще долетя,
жадуваща и безразсъдна,
в постелята до теб ще се стая.
И вплетени телата ще танцуват, ...

Пак на раздяла,
горчиви сълзите са.
Струните плачат.

Подай ръка
Видях те, търсеше пътека,
чух, че викаше "подай ръка".
Сълза се стичаше полека,
в очите блесна малко живинка. ...

Ще ти разкажа тихо, но на себе си...
Обичам те, защото се усмихваш.
И ето ден и ето тъмнина е.
Къде си?
Думите ти, погледа ти, твоята усмивка? ...

„Но трябва да ти кажа, Санчо, че нещата, добри или лоши, не стават по някаква случайност, а по изричното предопределение на небето. Всеки е ковач на своята съдба”. Откъс от мъдрите мисли на великия герой на Сервантес, чиято творба „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча” буди и до днес интереса на ...

Дядо Стоил лежеше в същата болнична стая, в която и татко. Той беше голям човек - едър като вол. И много обичаше да разказва весели истории. Макар че животът му угасваше, той разказваше ли, разказваше. Сякаш това беше неговата последна съпротива срещу настъпващата смърт. Няма да забравя неговата пос ...

Homo faber родих се
***
Наиграх се на роли, човече:
всеки ден бях различен и нов...
Но поредната маска се свлече, ...

31 декември!
Викове от щастие, еуфория покриваща лицата, телефонни обаждания и непрекъснатия въпрос „Къде ще празнуваш?”, а след него следват и с кого ще бъда, какво ще пием, какво ще ядем, подаръци и т.н. Вече от няколко дни съм се наслушала на тези думи и почти машинално започвам да разказвам, за ...

Там, навръх тротоара,
самотен и тъжен,
бавен и с пепел под ноктите,
със мечти натоварен,
с празни джобове ...

С трепет прегръщаш ме
и с лудост влудяваш ме
с топлина изпълваш ме
и с красота обливаш ме
Ето това си днес за мен ...

Нося сини бедра като юлска припламнала вечер,
свила трепети, сълзи и смях в благодатни пашкули.
Нося тиха коса, припълзяла сама отдалече
като песен на всички изгубили пътя светулки.
Нося тежки очи с вкус на сънно малиново вино, ...

Среща внезапна, нечакана
плахо погали съня...
Сепвам се. Скачам разплакана
и се сбогувам с нощта.
Първите слънчеви ласки ...

----------
Знаех, че в теб някой ден ще се влюбя!
Очите ти - сини светкавици мятат...
Обичам те! - нямам нищо за губене.
От тебе взех ябълка. Не от змията. ...

Мотив за публикация благодарение на
Те принадлежали, били заедно.
(Мен пък няк’во куче ме е яло!)
Месеци на чудене и маене
в търсене на края без начало. ...

Изгубих следите по чакъления път,
по който някога вървях,
забравих цар Симеоновия кът,
изпълнен с мирис на липи и детски смях.
Някога и аз бях дете ...

Почувствал ли си как ухае човешката Душа,
с недоловим, неземен аромат
и чувствал ли си се омаян,
като пчела от цъфналия цвят?
А през очите - нейните огледала, ...

Бях отделил пари за една покупка, която бях поръчал по интернет. Случи се така, че поради невнимание съм похарчил част от тези пари. Казах си: „следващият изглед за придобиване на пари е след повече време, от което имам сега, за да си платя поръчката. Какво да правя?” Учителят Петър Дънов е дал едно ...

Понякога жадувам за докосване…
Дори и да е само с поглед плах...
Докосване, което става космос...
Докосване, което буди страх…
Страхът, че покрай мене е преминал ...

Ще оттекат времена и народи,
но не ще се забравят никога,
един, по вода дето ходел,
и един, дето ходел по стихове.
Ако и те се забравят, ...

Залюбих върколашките ти нощи...
(защо тогава нищичко не каза?)
и вълчите ти яки, силни мощи,
с които Бог прости и ме наказа.
И тайните ти друми полунощни, ...

Дали по-доброто бъдеще не е в чистотата на далечното
минало...
На Еньовден забравих сутринта
през тревата боса да премина,
да потопя лицето си в роса - ...

Нефрита отвори очи, при което светът ѝ се завъртя, карайки стомаха ѝ да се преобърне. Погледът ѝ беше размацан, като на новородено, което я паникьоса. Не си бе представяла отвъдния свят така. Не знаеше къде се намира – в Каерсе, земята на боговете, която приветства всички добри души или в царството ...

по акварел на К. Щъркелов
това усещане
държи ме алчно
и води по бяла пътека
седем цвята бяло - ...

Малкото камъче бута колата.
Малка лъжа доверието убива.
Малката грешка е неосъзната
и малката радост ни прави щастливи.
Подлостта малка живота вгорчава. ...

Умри, кучко!
на една сляпа и глуха бездомница…
с много болка…
Умри, дърта кучко бездомна!... Умри.
За Смърт благодатно е времето, ...

Завеси, спуснати във стая тъмна,
и лъч прокрадваща се светлина.
Притен полъх на разсъмване,
а вътре просто тишина.
Дали бе въздухът опиянен ...

Похитено от пластове грим - щитове, лицето ми е забравило лика си. Отломките на някогашно обичане, изгнили в слепотата на заблудата в очите ми, са пресъхнали тъжни сълзи. Дочаках мира, но той се оказа по-мъчителен от войната. Мисля си, човешката същност, болна в своята вродена самотност, е като държ ...

124.
Като воал копринен стеле се мъглата,
превръща всичко във картина нереална,
със финна скреж покрита е тревата,
обгръща всичко със симфония кристална. ...

Любов, какво си ти?
Един мираж, копнеж,
въздишка, сърце, което да отнемеш...
Къде си? Не, наистина къде си?
С теб се гоним цял живот. ...