- Абе ти, да нямаш слуайно две леви ръце?! - възкликна човекът.
- Почти - ухили се Ко Та Рак. - Само че не са ръце, а лапи... Имам и две десни, ако ще ти свършат работа...

Аз съм тази,
която някога Ти обичаше,
аз съм тази,
на която се вричаше!
Аз съм тази, ...

Обожаваше да е заобиколена от красиви мъже. Обичаше да си играе с тях. Знаеше, че някои от тях са с нея от интерес. Та нали не е коя да е, а внучката на най-големия магнат в града. Дядо ù притежаваше верига от хотели в цялата страна. Бе основоположник на няколко благотворителни организации и дружест ...

музика: http://vbox7.com/play:df89f2ac
Тя устни разтваря - там скрила е сладост и грях -
покоят е страстно любовен
и в нощите жарки със влажни тела, но без страх
винóто е знакът съдбовен. ...

Тук съм...
Но вече не съм чиста.
Не съм изваяна от сълзи.
Горели, а после замръзнали.
Сега съм аз ... ...

Жътварят
Жътварят пристига да вземе душата ми,
косата нежно гали врата,
приплъзва се бавно по кожата ми,
а после внезапно бликва кръвта. ...

Докога ще търпим тоз позор?
Докога ще гледаме безучастно?
Нали не е в нашия двор,
затваряме очи безопасно.
Това никога не ще се случи на нас. ...

- Дядо, защо си на терасата толкова рано? Студено е!
- Събуди ли се, Иринче? Ами, исках да видя изгрева и затова. Хайде да закусиш, баба ти е приготвила масата. Трябва да побързаш, защото ще закъснееш за училище.
- Няма, има още един час. Жалко, че се успах, щяхме да го гледаме заедно. Хубав ли беше ...

♣ ♣ ♣ ♣
Скован от студ - градът трепери,
а Пловдив спи в снежните предели.
Тук намигат улични фенери -
Снегът заплита приказни дантели…

Мъртви поля
По мъртви поля броди моята душа,
сред мъртви цветя аз ще я сгуша.
Дървото в предсмъртен час трепти то,
че не е зърнало от векове слънцето ...

Милост за крадеца на мисли
*Писано е преди време, но събитията напоследък го направиха отново актуално
Хареса мисълта ми и я пожела, видял, че тя е млада, силна и красива –
кобилка пърхаща, с разчорлена от пръстите на развигора златна грива.
Посегна с ласо да я уловиш, в тъмницата на своя мрачен лоб ...

Неизбежно бе в онази тъмна вечер
да открия в дъното на своята душа
едно красиво, мъничко човече,
в ръце държащо нея, любовта.
Неизбежно бе с устни да попия ...

Обичах те. Сега не те обичам.
Но не сърцето тез слова изрича,
а казвам ги тъй - само на шега.
Но ти не вярваш и аз знам това.
Оставаш на сърцето ми владетел. ...

За миг помислих, че изплакала съм всички спомени
и че след всяка нова утрин все по-малко ще боли.
Бях изнасилена безлично в залеза на онзи миг –
когато махнах ти с последни сили за довиждане.
За миг помислих, че удавила съм и последната надежда ...

Денят на Мария
Искаш да ти разкажа как прекарвам живота си на 22 години? Нищо особено, тате. Нищо особено. Всъщност, щом толкова искаш, ще ти кажа какво ми се случи днес, само че накратко, защото съм адски изморена и искам да си легна рано...
Най-обичам сутрин да отварям очи и вечер да ги затварям. ...

Духнал вятър. Сътворил вълни, големи вълни... Те се изпълнили със сила и се устремили към белите камъни. Носели в себе си заряда на горещия летен ден. Толкова тежки били, че искали мигновено да се пръснат под напъна на вътрешната си енергия, която ги изпълвала и им давала сила. Препускали в дива над ...

Неотдавна мой приятел имаше рожден ден и хукнах да му купувам подарък. Винаги ме е затруднявал изборът на подаръци за мъже – за жени ми е къде-къде по-лесно. Отгоре на всичко си имам непоклатими принципи: подаръкът трябва да е подходящ, хубав и евтин. Особено държа на последното… Добре, че февруари ...

дъхът ти топъл
е вече далечен
гласът онемял -
съблечен спомен...
черно-бял филм ...

Аз искам за малко дъхът ми да спира,
в очите показват се топли сълзи.
В природата всичко неспирно вибрира,
с нежност душата ми ти порази.
Навярно аз дълго тебе съм чакал. ...

Аз знам, любими - че не съм единствена...
че преди мене други ласки са те карали да се усмихваш...
че не за първи път се стапяш в страст убийствена
и вглеждайки се в женски нежен поглед, стихваш...
А вероятно нейните целувки са били по-шеметни, ...

Колко ли много са думите, ненаписани от страх, от слабост?
Колко ли много са сълзите, дали ни сигурна цялост?
Колко ли много усмивки с тъга са утихвали безметежно?
Колко са много мотивите, казващи да говорим нежно?
Колко на силни се правим, а в душите ни пепел остана? ...

Ще дойде пролетта. Ще я дочакам.
През зимата така и не успях
да се отърся от студа и полумрака
и чувствата посипах с сняг.
Усмихне ли се първото кокиче, ...

Черни бури в мен бушуват,
черни мисли в мен нахлуват,
сякаш всичко в мен се срива
и завинаги си отива.
Виновна бях, сега разбрах, ...

С(Р)АМОТА
Алоооу, кой там?
Аз. Сам.
Сам? Че защо тогава вдигаш?
Телефонът иззвъня. Кой от другата страна? ...

Представям на вашето внимание поредните "Капки акварел", заедно с един голям майстор на така наречените "въздушни" акварели... Поради лекотата на своето излъчване, вероятно... Willem Haenraets е неговото име.
Б.
Скрито
Прибрах и скътах
на дълбоко ...

Искам да порасна... в стихове,
да омагьосвам с всеки нов куплет,
в думите ми сам да се намираш
и да те топлят, когато съм далеч.
Искам да живея... в стихове, ...

Историята е такава:
с опакото на ръкава
все още бършел си сопола,
но го приели в Комсомола!
Понеже бил със дейност кратка, ...

Сънувам се красива, облечена в бяло,
косите ми се веят и галят моето тяло.
Вървя си по брега безкраен и мислите ми ме обсебват...
дали съм аз, или силует незнаен,
те с душата ми сe събеседват... ...

Плъзгаш нажежени ръце
по голото ми тяло.
Дъхът ти - вулкан
лиже лицето ми.
Устните ти - хищно ...

* * *
Ти дойде с пролетта.
Отчупи едно клонче от люляците,
подари ми го и ме целуна.
След това изчезна също толкова бързо, ...

Пазачът на фара
Морето и земята,
прегърнати край фара,
в милувка вечна
пилеят искри. ...

С нормалния
отдавна съм
на ти,
а с лудия -
отскоро. ...

Трифон Зарезан се спретна
празника си да посрещне.
Ей, задава се напето
Свети Валентин насреща.
Спор подеха те на тема: ...

ОТКРОВЕНИЕ
Мислите ми хаотични пристана при теб намират,
Искам да съм им господар, но не ме разбират!
Лесно ли ми е, кажи, да съм на ниво и концентриран?!
Ето, ден пореден си минава, а пък аз, хипнотизиран, ...

Над себе си да се посмея
веднъж си наумих:
“Без друго – викам – не умея
да пиша свестен стих,
поне да бъда злободневен.” ...