В безкрайно ширине в зори препуска
на воля вятър, лек и многорък,
подвира се в зелената му фуста
и милва на житата всеки стрък.
А лятото превръща го във злато, ...

Създадох за тебе различна планета,
човеците в нея бяха скосени треви.
Там слънце ти родих без изгреви,
че и в нощта не спирах да ти светя.
Създадох ти свят без дебели въжета, ...

Есенни листа.
Колко много пожари
по пътя пред мен...

В Е Н Д Е Т А
Има случаи, при които
няма място за милост.
Иван и Катя бяха женени от две години. След първата година решиха, че е време да си имат дете, но тя все не можеше да забременее и това започна да ги притеснява, най-вече нея. Ходиха при разни доктори, правиха изследвания, но не беше открито ...

Заключена
В минали неща се връщам,
живея в сляпата надежда.
И спомените в перли се превръщат,
а аз в огърлица ги подреждам. ...

Пълна скука на етажа –
на морето, в персонажа.
Аз си лая на чина.
Пиша, пиша на реда
думичките... а пейзажа – ...

Извор на болка
Там, нейде далече, в някакъв измислен свят, сред тъмни гори от вековни дървета и сухи поля, покрити с високи жълти треви, в подножието на самотен хълм, зад който всеки ден се скрива златното слънце, има мътно изворче. Водата му е образувана от капка по капка изплакани горчиви сълзи и ...

отговор на
Защото тъмно е понякога в мечтата,
а неродената сълза боли
и се стопява недокоснато очакването
в нозете на един очакван миг... ...

Изгревът, заченат във морето,
ражда се сред белите вълни,
крясъкът на чайките в небето
го примамва в ранните зори.
В пурпура на лумнали потоци, ...

Ти - тази, която даваше живот
на живия и умрелия, онази, дето
с огнения сърп посече хиляди
гласове неверни, клеветници
на твоята история свята, ...

Тя има очи като опиум:
удрят направо в мозъка.
Всяка доза поглед е топла
и подкосява.
Колкото ...

Костенурката... За големите костенурката изглежда доста мъничка. Също така и доста бавна. Костенурката е доста неразбрано същество. На практика костенурките се свързват с бавните хора. Дали според костенурката ние, хората, не сме доста бързи? Защо костенурките не са символ на дълголетие например? Ко ...

Тази нощ ще ме искаш,
ще ме викаш в съня си,
ще ме чакаш с небивал копнеж,
ще ме търсиш навред,
ще се взираш в скръбта си, ...

... и този залез изпращам
тих и оранжев
нямам очи за тъжна луна
имам ръце
прелестта на тишината ...

Горещо благодаря на Игор за разрешението да използвам снимката му.
Двете творби са си лика-прилика - каза той.
Самотна пейка в парка.
Какво ли е видяла?
Тук влюбени без мярка ...

АВТОПОРТРЕТ
Като в птица огнена и жарка
небесен пламък в мен гори
и всяка вечер аз откривам
загадъчни желания - мечти! ...

Семейството е храм свещен!
А аз съм жрица всеотдайна.
С обич е олтарът осветен
и вярност - светлина сияйна.
Едно е мойто божество - ...

Моля му се искрено, тихо шепна в ухото му:
- Постой още малко така... върху мен. Постой!
Той връща шепота в ухото ми.
- Стоя.
Навън слънцето започна да залязва. ...

Дълго ще ти напомням за себе си...
За неизпитите чаши вино,
за неизплаканите по тебе сълзи,
за несподелените нощи -
колко ли дълго ще ме боли?!? ...

Момчето похлопа с желязната халка на портата. На прозореца се показа Керана.
- Кой чука?- чу се гласът ù.
- Аз съм, стрино Керано. Павлето.
-Ида, ида, сине, чакай да сляза! - и се забърза по стълбата.
- Влизай де, влизай! - подкани тя. - И добре си ми дошел. ...

Не си светец,
дори не си отшелник.
Жени са минали през твоя свят.
И всяка е оставила свой белег
в сърцето ти – без свян. ...

Ах, как искам да римувам „още” с „нощем”,
а ти да се въртиш под мен почти девица
и да облизвам още твоята паница.
Пак искам да те римувам още снощен,
да пощурявам в теб, да се втвърдявам мощен ...

Бай Радко Темпото умря по същия начин, по който цял живот зидаше - скоростно! През Социализма беше скоростник, през Демокрацията също, та оставаше и през Смъртта да не е. Беше скоростник до последно - инфаркт и край. За броени минути си отиде. Не случайно му викаха Темпото. Докато редеше тухли, пост ...

Eсен не е, каза тя,
а въздишки листопадни
ронят шепот и листа
над смълчаните площади.
Слънце не е, но блести ...

Възмути ме статията на Милена Фучеджиева – на този “писател, артист и свободен човек” – в последния брой на “Уикенд”:“Да взривим ли паметника на Съветската армия?”
“Този нахален, огромен, грозен, милитаристичен, окупаторски монумент на българския четиридесетгодишен провал, който посреща всеки чужден ...

Пропи се в кожата ми самотата,
като бодил, оплетен във памук,
покорно чакането си изчаках,
но в края на завоя пак съм тук...
Вървях и сричах мотота от книги, ...

Краят на сезона идва,
есента чертае своя път.
Тя седи сама сега,
самотна, мислеща за любовта!
На малко пътешествие, ...

Изрод...
Камъни към мен летят
със сила и злоба неописуема.
Хората около мен крещят:
"Изрод, изрод от ада излязъл!" ...

Моята любов към Теб
е като ручей, който
ромоли, подскача, спира,
потича отново
и път си намира. ...

Туй си е държавно стилче:
често се изтървал Филчев
и какъв ли да ни стане?
Хоп, не знам къде – посраник.
Алексейчо с пипалата ...

Ех, този път, този път. Той започва от... дома.
Още когато проходи малкото човече, тръгва по него и върви, върви цял живот. По своя път върви. По своя пътека - лична и обична - върви.
Водиш за ръка едва проходилото дете и още след първата крачка то изменя посоката. Тръгваш след него. По неговата път ...

За децата от Дом за деца, лишени от родителски грижи ”Алекснадър Георгиев - Коджакафалията” участието в Танцова формация “Петлите” е начин за духовно оцеляване, стъпка в отдалечаване от пагубното надолнище на просия, проституция и зависимости. За някои от тях дори е шанс за бъдеща реализация като пр ...

Сълза проронваме за теб,
но тя не обикновена -
сълза изпълнена с много
скръб и мъка!
Сълза, от която ...

Многоцветен грим
течащ дълбоко в душата
плачеща цитра

Ако хората говореха във рими,
ще бъде всеки ден обикновен,
изпълнен с стихове неповторими,
красиви (или грозни, като мен).
Ако хората говореха във рими, ...