- Не! Да не си посмяла! – викна отдолу той и хвърли кофата за смет. – Това е Адидас!
- Ако ще Армани да е – крещеше от балкона тя и режеше с огромна ножица.
Хората от автобусната спирка извиха глави към новата кооперация и се зазяпаха.
- Не се излагай, Мария! Престани! – опитваше се да я уговори.
- ...

Шепот на очи
(това не искам да се случи)
Защото закачих живота си
отвън на окачалката,
в очакване на Теб… ...

Какво?
Какво стана?
Замислял ли си се някога какво правиш? Ама наистина какво правиш. Замислял ли си се колко много не се замисляш, когато
правиш поредната глупост, породена от емоционалния колапс, настъпил в нервната ти система? Или колко много го боли
човека отсреща? Защото аз не се замислих... ...

Адреналинът, казват, ми е слабата страна,
опасните неща безкрайно ме възбуждат.
Готова съм да скоча, без да мога да летя,
(от крила и помощ не изпитвам нужда).
В сърцето ми бунтуват двеста ветрове ...

Да копаем този гроб, момчета,
защото скоро той ще стане мой.
Да дупчим ний земята клета,
ще я нагостим с поредния умрял герой.
Не яжте семки, не палете фас, ...

В тишината крайбрежната уличка
всеки ден ме очаква във синьо
и намига с очите си сенчести,
и гощава ме с едри смокини...
Тя от спомени вече забравя ...

Животът е ад без теб
Не мога да зърна лицето ти сред хилядите участващи в маскарада.
Ти се сля в цветовете на милиони други изгубени души.
Животът е голям парад,
аз съм най-самотния наблюдател, ...

Обърках се.
Много рядко вече гледам телевизия, чета вестници, даже и не влизам във Facebook, защото всичките посочени по-горе са ми безинтересни. Притесненията ми са само, че ако има някакъв природен катаклизъм (да не ни спохожда скоро), аз няма да разбера, но при такъв проблем все ще има кой да ми ...

Запитат ли ме: Що е то Родина? -
аз казвам им - тя Ботев е за мен!
Високо Ботев знамето издигна
и в хиляди борци бе прероден.
Запитат ли ме: Що е Свободата? - ...

"Ти"
Не, ти не ме искаш.
Не се нуждаеш от мен.
Не и както аз те искам.
Както аз се нуждая от теб. ...

На В.
Ще се срещнем в мъглата,
ще се разпознаем.
Аз и ти… с механизъм на сърцето,
който времето отсича, ...

Мокър ботуш в локвата стъпва,
гази ранени листа,
пешеходец в мрака се бавно промъква
и подминава с тъга.
Вяра в живота, за миг претопена, ...

Тази вечер ще си легна рано,
ще си спомням за отминали неща!
Ще прелиствам като книгата,
която не можах да допрочета!
Искам мислите да върна, ...

*******
Сънувах те с отворени очи...
Ръка протегнах, за да те докосна –
ликът ти затрептя и се разтвори в тишината
като ефирно езерно видение... ...

Тази нощ нежността е сляпа
и като котка се провира между римите
обладаващи сенките с тежеста на телата
извиващи се между тях се скрие...
И някъде потокът прелива... ...

Октомври е съвсем обикновен
със дъх на стръмно,
вплетено в косите.
Октомври закъсня съвсем...
Отдавна трябваше да бъда птица... ...

По улицата вятърът пее
а студът се изписва на моето лице
слънцето вече не грее
но горещо е в моето сърце
Вижда се пламък в моите очи ...

Провокирано от стихотворението
"Сега съм глетчер" на plami-6 (Плами)
Как чувствата в семейния ни улей
превърнаха се в ледени реки!?
И моят вик стопява се безшумен, ...

Рискът целува
миглите на мислите
с устни-чувства...
Рими рисуват
стихове несбъднати ...

Най-добрият начин приятелите ти да те оставят, е съвсем за малко ти да бъдеш егоист! Ако само за минутка направиш това, което ти искаш, ако само за минутка се измъкнеш от техните проблеми и започнеш да оправяш своите каши, ако само за минутка бъдеш себе си с тях – те ти обръщат гръб и те питат: „Ког ...

Приеми ме такава,
каквато съм всъщност,
изваяна с изящни черти,
целуни ме тогава,
когато изтръпваш ...

***
Дълги нощи, знам,
броди Вятърът и стене
над гората. Сам…
*** ...

С бледорозови пръсти
докосва зората
тъжните бръчки по мойто чело,
целува косите ми заснежени
слънцето златоструйно, добро... ...

Вчерашно утро
В залеза на мъртви сенки
се стапя още миг живот.
По улиците мрачни бодро крачи,
подсвирквайки си песимизмът горд. ...

С падането на нощта се появявам
в стаята със спуснати завеси.
В твойте мисли оживявам…
да ме имаш там е лесно.
В мрака на нощта танцувам ...

Преди и сега
1. Хей, здравей - помниш ли ме ти дори?
Мина много време, толкова ми сподели.
Помниш ли годините, прекарани със мен.
Помниш ли дъжда, когато тръгна в онзи ден? ...

НАМЕРИХ КЛЮЧА
Да знаеш, че намерих онзи ключ,
със който ни заключиха усмивките,
със който ни затвориха прозорците
и очите ни изтръпнаха от взиране. ...

По “Жива картина” на augenauf Джанер Емин - Джани, благодаря за вдъхновението:)
Отворен е прозорецът. През него
лъчите се кръстосват на прибежки.
Погалват тихо пепел от портрета,
и одъра с попилите болежки... ...

Приличаш на голямо изключение.
Причината да нямаш е, че имаш
безбройности от мъжки оправдания
прецизно на петите си да плюеш.
Аз тихичко по вените ти стичах се ...

Поспри се, Човеко
Поспри се, Човеко, скиталецо морен,
не бягай в живота залудо, без чест.
Поспри се, дочуй кресченда съдбовни
на дните: отдавна те пращат ти вест... ...

Коя си ти, не те познавам, тъма и мрак си ми,
от дявола по-черна си, а него плашиш ли,
с очи безчувствено студени в мен гледаш ти,
какво ти толкова направих, ще кажеш ли?
Коя си ти, че върху мен изливаш такава яд, ...

Моята душа и моето сърце –
те вече твои са, за мене – чужди.
Подадох с тях към тебе двете си ръце,
а ти реши, че други са ти нужни.
Далече, казваш, съм била – ...

***
"Кажи, ще легна до тебе
в рохкавата пръст.
Кажи, ще тръгна със тебе,
за да вдигнем твоя кръст." ...