ДЕТСКА М Е Ч Т А
Да имам колело “Бианка” исках
и тайно молех се смирено аз.
Молитви съчиних И палци стисках.
Магии правех във вечерен час. ...

БРОЕНИЦАТА НА ВРЕМЕТО
Броеницата на времето
се къса.
Тихо е...
Бездомни чайки ...

Любовта ми не беше от страшните.
Аз не съм вампирясало зомби.
Под леглото ми няма калашник
и цял арсенал ръчни бомби...
Обичах те толкова нежно и чисто, ...

Като мълния в нощта ще паля
огън - из очите ти да плисне,
не звезди, а небеса ще свалям -
Само ме поискай.
Ще съм дъжд пороен, ще залея ...

Стъкълце
Оглеждам се във теб –
във таз повърхност бледосиня,
чиста като душата на дете
и крехка като снага на херцогиня. ...

Сътворение -
около Млечния път
пониква трева

Вдъхновено от:
http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=233365
Есенни клони
и лунен ореол в тях.
Нежна е нощта.

И сто лисичи кожи - да наметнеш,
лика красив да вземеш - на Жена,
щом бялото, в очите ти просветне,
в гърдите трепва и усещат... хлад!
А ти се забавляваш – хищна котка, ...

пожълтяха
последно и върбитe
в багрите си тъжни
миговете светли
приютили ...

Душата ми е струна затрептяла
в цигулката на вечната любов.
Звучи красиво в тази пролет бяла,
омайва те с вълшебния си зов.
Душата ми за теб е цвят уханен. ...

Бих искал да си до мен, но сега вече те няма.
Пренебрегнах те, докато душата ми тихо тлееше.
Живееше в тъга и носеше своето бреме,
аз бях толкова близо.
Вече те няма. ...

продължение на
Защо ли не си тръгваш, стих неканен,
със ятото на морните вини
и с наметалото на спомените шарени
покриваш пак ранените мечти? ...

Неизброими са нещата в сърцето
От прашинка любовта ни сътвори,
от въздишка тихо промълвена,
от едва отронена целувка,
повярвах в съдбата нежна. ...

Любов и вечност - знай, не се римуват,
не можеш вечно да прощаваш любовта.
И в хладните мъгливи нощи
мечтите на съня ти да разбулва тя.
Любов и вечност, запомни - ...

О, зная, зная, че ме обичаш,
знам и дълго, че ще е това.
Знам, че и вечно в мене ще се вричаш,
ала, кажи ми, как мислиш, че тъй ще продължа?!
Как очакваш от всички да се скрия, ...

Колаборация с Кевин Ханел на тема ембиънт хип-хоп

... ще се събудиш в някоя далечна утрин,
потънала в тъга, нетърсеща живота,
но мен не ме търси, аз няма да съм там,
едва ли би било заради нещо друго,
освен заради правото да бъда и да имаш... ...

Животът ме изправя пред дилема:
да слушам ли сърдечния компас
и от мислите вината да отнема,
или да я подхранвам - жива страст?
Вината е особено жестока, ...

З А К Л Ю Ч Е Н А В М Ъ Л Ч А Н И Е Т О
_________________________________________________
На Дъщеря ми!
На прага оставила своя недокоснат Живот...
И своите мънички пролетни дългове. ...

на загиналите в Кербала български войни
Тъмнината
отвън
зад прозореца
трака, ...

Ще те кача, Живот, на автостоп.
Ще те закарам там, където искаш.
А ти въпроси не задавай!
От отговорите ужасно ме боли.
И нека си летим по пътя ...

До мен си постоянно и различен
си всеки път, а си един...
И няма те, държейки ми ръката...
Усещам - тук си,
а така недостижим! ...

Избор ли е болката, пропита вътре в нас, или свикнали сме само нея да избираме. Отричаме ли щастието, което се крие зад тъгата? Отричаме ли себе си, щом избираме да страдаме? Та нали в човешката природа всеки се стреми към доброто? Или може би това е само теория, измислена от някой върл оптимист...
...

Гледам как те слагат в хладната земя,
застинал в съня на вечността.
Още чувам смеха ти в часовете на нощта
и спомени смътни изплуват сега.
Чаках да се събудя от този кошмар, ...

Дъждовните облаци се плезеха на засъхналата земя. Усещаха нейното нетърпение и си играеха с жаждата ú. Лозата размърда листа нетърпеливо в лятната задуха. Земята облиза попукани устни и тревите стиснаха уморени очи. Трябва да завали, трябва най-после да завали! Гроздовете потрепнаха, листата като ве ...

II
Някъде там е тихо.
Светът мълчи.
Не смее да продума.
Слънчогледите тъжно навеждат глави. ...

Някои хора имат всичко,
а други нямат нищо,
всеки е жив,
но не всеки живее,
всички обичат, ...

“И не ще ме нищо в теб привлича
и не ще се натъжа дори.
Който е обичал - не обича,
който е угаснал - не гори.”
Есенин ...