Казват, че мъжете били камъни.
Казват, че мъжете нямали чувства.
Казват, че мъжете не плачат.
Казват, че мъжете са силни.
Но никой не казва истина, ...

Не си спомням първия път, когато съм се поколебал. Но от тогава до днес все се колебая. Играя си с мен и съдбата ми, с щастието ми. Не знам дали съм смел или страхливец. Знам, че границата е тънка и разумът е този, който я чертае с тебешир или с молив... Последният път, когато постъпих лудо, бе... н ...

Слагам маската на глупавата,
усмихната безчувствено персона.
Приемам ролята на хубавата,
ограничена откъм мислене кокона.
Бягам, за да мога да се скрия, ...

Небето от любов прелива,
Луната в нежната си прегръдка гушнало.
А тя чаровно се оглежда в морето,
като огледало то отразява искрящата ù усмивка.
Сърцето от любов прелива, ...

Какъв е смисълът да кътаме беззвучия,
когато от душата ни отронва се въздишка?
И не е много – вятърът отнася я,
въздишката ни се стопява и е нищо.
Но когато прогърми в самотните ни нощи, ...

И тази вечер есенно смирена е,
а моята врата мълчи открехната,
не бърза да те приюти - ранена е
и пита се дали е поправима грешката.
И тази вечер пея на терасата - ...

Заровил пръсти в несбъднатото ти безводие
поредната жажда събличам
и подскача езикът ми хороводно -
един път изрича "Не!", два пъти "Обичам те!".
*(от руски ез.) Сън „ДА”

В И К Т О Р И Я
(Изповед на една „блудница”)
Дадоха ù красиво име и гордо някак - Виктория. И с това като че ли се изчерпваше всичко хубаво в момичето.
Беше толкова различна от връстниците си, че всички страняха от нея още в училище. Дребничка, късокрака, с редки коси, а очите ù - някак неестествено ...

Уж е дребно, малко, бръмбазъче хилавичко,
с кичури-пружинки и очи-слънца,
а пък се оказа, че е толкоз жилавичко,
та разчувства своя татенце-скала…
Уж бе силен, гневен, безкомпромисен със всички, ...

Сам и начумерен
сред облаци,
самотен и скован,
не хвали никого –
за да го похвалят, ...

Представи си залез. Миг на контрасти, триумф на цветовете, отпразнуващ със своето великолепие края на деня. И нощта крие някакво привличащо обаяние, отприщвайки два от основните човешки инстинкти - нуждата от сън и по-острата нужда от размножаване.Тя непременно се свързва с мистика и тайнственост, н ...

когато вече не вярвам
тя влиза в пролуките
на душата ми
разплита косите си
и си свива гнездо ...

Ти спря до мен, очакван миг...
По устните ми се изплези.
Забравих за предишния момент -
нацупен, плачещ като бебе.
Погъделичка ме със смях ...

Дори за казване нищо не остана.
И всички думи, някак си се повтарят.
Стоя и се ровя в празнотата си!
Окован в мисли...
Чувствам се скучен - дърдорко! ...

Мечтах...
Мечтах, че мечтите умряха! Уби ги малодушието и невярата в нищо! Мечтах и как сивите се радваха и ликуваха тяхната гибел!
Мечтах, че мечтите умряха! Довърши ги неспособността на хората да видят красотата! Мечтах и как сивите не ги интересува, дори ги радва, това!
Мечтах, че мечтите умряха! ...

Откривах народи, наричах любови,
в могъщия пролом бях аз Магелан –
мъжествен и властващ насън, но в окови
на тъжен и нежен, любовен мой блян…
Тъй времето спря и разби се компасът, ...

Мисъл накъсана
разпъната докрай от поглед ревнив
посока захвърлена
отскача рязко от каменен зид
следа неизсъхнала ...

Щом се събудя в мъглявини разпуснати,
като заключени врати на светъл храм.
Щом не достигам даже в сън очите ти,
какво ли повече ще мога да ти дам.
Изгрява утрото, пак синьо е небето, ...

Далеч е пътеката на усмивките.
Далеч е и първият трепет по теб.
Стягат ме само студени завивките -
липса е твоята близост за мен.
Приятел ли беше, или пък - не?! ...

Плаче ми се, всяка секунда.
Плаче ми се, всеки миг когато вдишвам.
Плаче ми се и насън.
Плаче ми се, няма значение къде съм.
Плаче ми се, няма значение на колко съм. ...

"Реката, в която потъват душите"
Когато стоиш на брега
на Реката, която отвежда душите,
ти лакомо пиеш кръвта -
дар от Безплътния Цар на мухите. ...

Ако една сълза падне от
очите ми, знай, че е заради теб.
Ако едно изгубено и разбито сърце
намериш по пътя си, знай, че е мое.
Ако една душа, наранена от самотата, ...

рап

Далече е сърцето ми, на изток,
избяга ми, не ми се подчини...
и тъй е празно, сиво и без въздух,
минават си по ред безлични дни.
Студът сковал е цялото ми тяло ...

В изблик на нерви и ярост,
избивам всичко покрай мен.
Господ ме моли за жалост,
аз отблъсквам, ще отблъсквам и занапред.
Като призрак в мъглата ...

Последната илюзия
Крачиш бавно към единствената останала илюзия. Вятърът отдавна е донесъл парфюма на пролетта, забил се е в грапавата мазилка на сградите. Знам, че искаш да се скриеш сред чупливите сенки на деня. Промъкваш изгладнелите си надежди до витрините на поредния подреден свят. Свеждаш погл ...

Капките ти преминават през всяка моя пора
и секунда по секунда ставам все по-твоя.
Под опияняващ аромат
аз гърча се в болезнен пристъп
и се моля пак и пак ...

Няма те, а въздухът безплътно ме прегръща
и всеки миг напомня ми за теб,
любимите ти вещи, ликът ти от стената усмихват ме
и осмислят безкрайния ми ден.
Сърцето днес и то по-бавно бие, ...

Ти си различен
Ти си различен,
единствен
сред толкова
други вселени. ...

Силна буря открехна небето,
всеки облак във него трепереше
и приличащ на нокът несретен,
бе тя сърп сред кръга от фенери.
Аз я гледах от пейката в парка, ...

Мрачен ден... а даже не вали...
Но мислите във черепа тежат...
Съзнанието даже ми тежи...
Кърви като забит в главата прът...
Жадувам в сън очите да затворя... ...

ПРАЗНИЧНО
Дете, девойка и любима,
и нежна майка си била.
Но младостта ти веч отмина
и баба мила си сега. ...

Подстригах си косата. За какво ли
я пазих толкоз зими и лета,
какво красих, в къдрици впила шноли,
какво завързвах с панделки от смях?
Не задържах в тях перестия вятър, ...

10-11-2010г. 15:46
Най-чисти са ръцете при израждане,
макар изцапани с кръв.
Най-пъстра е душата при прераждане,
защото Бог я вижда пръв. ...

Сутрин гнездиш във очите ми,
пърхащи меки перца,
светло се къпеш в ресните ми,
бистри петна от слънца.
Тихо ухаеш в лицето ми, ...