Звездиците на щастието
Мариан гледаше с болка младия мъж. В ъгъла на окото ù се беше оформила малка сълза, която се готвеше всеки момент да се търкулне по красивото ù лице. Чернокосият мъж още веднъж се извъртя недоволно и затръшна вратата след себе си. В момента, в който тя се затвори, жената не из ...

Аз бързах да живея. Затова
животът ми е срещи и раздели.
На глътки пих от капките Съдба.
На залци гълтах от трохите Зрелост.
Естествено, при толкова разкош ...

Тръгвам
Отново си тръгвам, поемам в нощта
след няколко дълги, безкрайни години,
с умората, вплетена в мойта коса,
с очи, потъмнели от дългите зими. ...

- Счупих ли ти нещо?
Не. Не ми е счупил нищо. Шестгодишен веднъж паднах и си счупих ръката, и си спомням, че боли много по-силно, отколкото ме боли в момента. И той знае, че не ми е счупил нищо. Пита от гузна съвест, предполагам. Или поне се надявам.
Поглеждам го. Ядът си е отишъл. Не винаги става т ...

Обичам старомодните неща!
И онези, глупаво-сантиментални -
да наблюдаваме луната от върха,
да броим звездите (вече паднали)..
Да си мечтаем за старинни замъци, ...

Задавал ли си си въпроса -
кога щастлив си бил.
Дали във миговете нежни
спонтанно си се уловил.
Или с усещането, че летиш ...

Отвори вратата без да чукаш...
въпреки че това е липса на възпитание.
Но ти и без това... навсякъде се пъхаш,
и подаряваш с лекота страдание.
Така или иначе си без задръжки, ...

Антитеза
Душата ти е пълна с бисери,
но не мога да вляза в душата ти.
Сигурно защото си измислена.
Или обратното – ...

Сбогом, девствена природа
Красива съм, изящна, с царски маниери,
Змия отровна – недостъпна за бедните плебеи.
Матриарх на мъжко царство от нерези разгонени,
с мечти за власт и страст, и телеса заголени. ...

- Ало? – Чух познат женски глас и изведнъж всичко в мен се преобърна.
- Да? Кажи какво има?
- Имам нужда от теб.
- Къде си? Какво е станало? Всичко наред ли е? – Вече бях сигурна кой е и едвам успях да поема дъх от емоция. Беше ТЯ. Жената, обсебила ума ми, тялото ми, мислите ми, живота ми.
- Пред вр ...

Сама съм -
и там пред заключена вечност
в утроба от залезна тишина
морето потръпва в любовна безбрежност
със пулса на нечия чужда вълна. ...

Ти как си, сине, в твоята чужбина,
където океанът пръски мята?
Когато ти оттука си замина
към по-добрия къшей от земята,
за гибел всичко чело е навело ...

Как е тъй тъжен този ден...
защо? - И аз не знам!
Къде отивам пак... с кого
и сам кого ще срещна?
Ще бъдат ли и тези хора, ...

Осиротяла бездомница,
мисълта ми безпътна се лута,
през лабиринти сложно преплетени
с ужас бяга от своята скука.
На страха безпощадният меч ...

В един задушен августовски ден,
след дълъг преход, потен, уморен
замръкнах аз в една планинска хижа.
Хижарят ме прие и се погрижи
за чаша чай, а вечерта, когато ...

Като рицар дон Кихот, предан на Дулсинея,
като принц мечтан, влюбен Ромео
на крилат бял кон, към нея препуща,
носен от вятъра, окрилен се спуща,
през долини и планини прелита, ...

Мигът на страстта
Как обичам
мигове кат този,
когато тръпки лазят
по снагата ...

Бялата лястовица -
един разказ за любовта
„Любовта е дълго търпелива, пълна с благост,
любовта не завижда, любовта не се превъзнася,
не се гордее, не безчинства, не дири своето, не ...

... (за дядо)
Слънцето изгрява,
твоите криле тъй нежна топлина обвива.
Душата - необятна,
сърцето - малко, мъничко - ще експлодира. ...

И закапа звукът, и се сгуши в капчук,
в тишината прокрадна се вятърът.
Ненаскитан по пътища стигна дотук,
докъдето небето се слива с земята.
И дали е сълза или ручей забързан, ...

Напук на себе си (Ще те обичам винаги)
Още 100 пъти да смачкаш моята душа,
100 пъти за подарък Ада да ми поднесеш,
С цялото ми същество ще те обичам все така,
И 100 пъти по 100 за тебе ще изгарям в луд копнеж. ...

Всички търсим щастието, жертваме какво ли не, за да се наречем щастливи. Но знаем ли какво е щастие?
Задавам си въпроси постоянно, на някои намирам отговори, на някои не, това е животът - низ от въпроси и отговори (поне за мен), ала въпросът за щастието е един най-важните според мен, от отговора зав ...

Не бих могла да забравя
хубавите кафяви очи.
Нито край да поставя
на любовта, изградена от мечти.
Не бих могла ...

Навярно този стих не ще разбуди
най-искрени и топли чувства.
Навярно няма да потръпнеш влюбен,
четейки прокъсаните листи.
Но тъмните очи към мене ще надигнеш: ...

Погледнах те -
в очите ти звезда гореше!
Ще може ли
от нея пламък да си взема?!
Нахлуват в мен ...

Бурята вилнееше като полудяла. След тягостната черна нощ градът се беше свил унило в мокрите обятия на дъждовния ден.
Вятърът, заграбил пълни шепи морски пясък, шибаше яростно лицето на единствения човек, дръзнал да излезе насреща му.
Разгневен от явното пренебрежение на човека към силата на природн ...

Помниш ли колко човека си видял днес? А помниш ли на колко от тях си се усмихнал? Вървиш, подминаваш, бързаш, винаги бързаш. И не забелязваш какво става покрай теб. Не виждаш, че всъщност ти си този, който губи. Губиш ценно време в преследване на високи цели, в постигане на все повече успехи, пари и ...

От мислите ми
понякога
изплитат се рими,
но после
винаги ти - ...

С благодарности на Ася Толедо за прекрасната картина
Нарисувах си небе,
за да разперя в него крилете си.
То тясно като клетка бе -
заключих там страховете си. ...

За онази нежност, що бие лудо във сърцата.
За топлината, сигурността, спокойствието.
Всичко започващо с едно докосване и преминаващо в лудо препускане.
Да почувстваш всяка наслада, да завладееш сърцето и разума да подчиниш.
За такава нежност да изгаряш, да претръпваш всеки път. ...

„От време на време радвай някого, дори и самия себе си.” (Вантала)
Като кръстовище на тъжни мисли
чернее хоризонтът.
И целият от дъжд си мокър -
по теб, като по клони, ...

Минавал съм по този път отдавна,
а още помня крачките до нас
и улицата тясна с тротоара,
които са се слели с мойто аз.
Познати са ми храстите с тревите, ...