Съдбата толкова тежи ми -
сега е твой, а минало за мен,
и произнася чуждо име.
Безсилието ме сразява,
следи ме безотказно ден след ден. ...

Всяка прилика с действителни лица и събития е случайна и неволна... не се заблуждавайте, никой в описанията по-долу не е толкова значителен, за да бъде рисуван с думите ми.
По 104 пъти дневно се сблъсквам с мисълта „Да не забравя...” и винаги е в основата на нещо практично, свързано с работата или б ...

*
Богатството ми -
купища сухи листа
в градината.

Две хубави жени
Две хубави жени!
Съдба или дилема?
Две хубави жени!
Борба или поема? ...

6-ти ноември
Пак се събудих. Не ми е щастливо
очи да отворя за белия свят.
Тая сутрин си мисля: момчето е живо.
Ще ми го убият чак след обяд. ...

5.
Няколкото часа в автобуса минаха като в полусън. Два-три пъти се чуха с Мариана по телефона, за да се уговорят къде и кога да го чака - беше му обещала да го посрещне на автогарата, а в последния разговор му обясни, че няма да може и му продиктува адрес:
- Хващай такси и отивай в къщи. Майка ми е ...

Ако случайно във очите ми погледнеш
и в този миг
ръката ти не гали косите ù,
и устните ти
не целуват въздуха ...

***
Все тъй загадъчно и нежно
докосвай с пръсти моята душа...
И знам, това е неизбежно –
закон неписан аз ще наруша. ...

Докосвам гърдите ти голи и млади...
Ръцете ти силни по мене пълзят...
Потъвам в очите ти - морета безкрайни,
морета от страст и безумен копнеж...
Поемаш ме в скута си нежно и ласкаво ...

Нещо мое.
Нещо истинско.
Не искам да е вечно.
Да усетя топлинка
в сърцето си... ...

Водопадно косите разплита,
всеотдайно обгръща те с тях,
а сълзите ù, капчици скрити,
те целуват със болка за грях.
Самодивно докосва душата, ...

Маймуни с гранати
Как личи, че по дух е корав
мъжът с празен десен ръкав -
крачи бавно, съзира ни бегло -
но жените се обръщат след него: ...

Не всяка обич ще е вечна,
не всяка болка е тъга,
не всяка смърт е тъй човечна,
докоснала се в моята ръка.
Не всеки допир е коприна, ...

Сънят, от който идвам,
отдавна вече свършил е
и сенките гротескни, плашещи,
отдавна слънцето прогони.
Разтрий очи, подай ръцете си ...

Вървя по непознати земи,
стъпвам плахо, но знам,
че ти ще си там и ме чакаш,
с копнеещи ръце за прегръдката ми.
По пътя съзирам непознати очи, ...

В съня си пак танго танцувам с татко.–
Усмихва се, висок като небе.
Събуждам се. Сънят е много кратък.
Не зная сън ли, истина ли бе?
Очи затварям, в тъмното го търся. ...

В училище след часовете си определихме среща – неделя пред киното. Старателно си научих уроците, написах си домашните и реших задачите от сборника. У дома свърших всичко, каквото ми бяха заръчали и тръгнах.
Вървях по улицата и непрекъснато се озъртах, да не ме срещне класната и да ме попита: „Накъде ...

... отглас от един странен сън...
Спомен в спомена изплува
и ме връща у дома.
Белите води бушуват,
но не могат да ме спрат. ...

Сънувах, че летя...
Сънувах, че душата ми отлита.
Високо над пъстрата дъга...
Сънувах, че смехът ми победи сълзите.
Сънувах, че поне веднъж ...

ВЪРХУ КАМЪКА
Сядам върху камъка да си почина. Той се е откър­тил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на плани­ната. Навярно в някоя геологична драма, в непредви­димите колизии на земната кора, ...

В Е Л И К Д Е Н
Звънят камбаните свещени,
в нощта се сипят рой звезди.
По улиците осветени
безмълвно крачим аз и ти... ...

Здравейте!
Пише ви някой, когото познавате малко, много или пък достатъчно. Пише ви онзи, който цял живот мечтаеше да покорява върхове и да търси светлата страна във всичко. Онзи, който се превърна в дявол с черни рога и ангел с бели крила и направи и немислимото, за да прелети от единия връх до дру ...

Ръцете ми не слагат отпечатъци,
а толкова се молеха по теб
следите си да скрият. Да разплакват
очите ти, щом мислиш си за мен.
Ръцете ми не изтръгват сърца, ...

Погледни ми очите насълзени,
помисли - искаш ли да ги боли
за това, че бяха така унизени –
как ги само умело заобиколи.
Попитай гласа ми онемял ...

Скъпа си
Роклята ти е страхотна
но изглеждаш ми самотна
Доста си се надценила
тарифата си повишила ...

Мракът обгръщаше всичко около мен. Чувах някакви гласове, далечни звуци от миналото. „Тя не заслужава да е с нас, оставете я...“ „Ква е тая тука? Ооо, колко работи съм чувала за нея...“ „Преди няколко дена я видях с онова момиче, мисля че се целуваха...“ „Махай се, кучко...“ Защо всичко това трябваш ...

Мълчание, извиращо от тревожна тишина,
а вълнението преди това се пръсна в суматоха,
огледалата пъдят сега действителността,
в която шикозността пристъпва боса.
Дъждът се стича с една-единствената прямота, ...

Искам да трещя
Като мълния в небето
Няма...
Тръпчица ще бъда
В сърцето ...

- Да направим какво?! - невярващо възкликна Ко Та Рак.
- Не разбирам какво толкова се учудваш - сви рамене Дер Виш. - Това си е най-обикновена огнена пътека.
- ...?! - остана без думи котакът.
- Ще може ли да повториш още веднъж какво точно трябва да направим? - помоли Гар Ван.
- Нищо особено - отно ...

Твоят свят е различен
и нямам място аз в него.
Колкото и да искам -
ти държиш ме далече.
От любовта ли те е страх, ...

Искам, но не мога,
искам да забравя
сълзите в очите
и болката в гърдите.
Искам да избягам ...

Искаш ли да те заведа при звездите?
Знаеш - там е твоят дом!
Блестиш повече от тях дори!
Дори повече - ти си слънце сред тях!
Много пъти си го повтарям, ...

Не трябваше да те напускам
и да те оставям да си отидеш.
Осъзнавах колко много ще те нараня,
но не можех да ти кажа защо го направих.
Трябваше ли да изминат толкова години, ...

Утринна роса... чаровно уникална,
бисерна звезда,
дори да бе кристална,
... нямаше да си това,
което всъщност ме увлича, ...

Aз не съм онова красиво сияние,
което твоите очи да стопли.
Нося радост, но след туй разкаяние...
И мойте песни се превръщат във вопли.
А ти си смел! Много смел си! Признавам. ...