Сезоните менят се толкоз бързо,
те тичат - пролет, лято, есен, зима...
Стремим се да забавим, да не бързаме,
по-дълго на Земята да ни има...
Сезоните менят се толкоз бързо, ...

Нощем, казват, всички сме еднакви.
Еднакво тънем в самота,
мечтаем слънце в тъмнина,
но светлините му са кратки.
И нощем всички сме търсачи ...

Обичам те - живот безмерен,
изпълнен с радост и тъга...
С дълбоко чувство всеки миг -
химери няма.
Оставам по душа пред теб ...

Трамваи, тролеи, метро,
три етажа без дъх. И накрая,
смълчан като мокър патрон,
влизам тихо. Къде съм - не зная.
Оглеждам стена по стена - ...

Късно е. Сигурно е есен. Непростимо жестоко късно е. Толкова късно, че часовникът е забравил колко е часът. Късно е за нас. Забравено безсънно студено късно. А аз още те чакам.
Защото съм малко, глупаво, наивно дете. Аз съм на пет и мама ми е купила бонбони. Много шарени, вкусни бонбони. Почти ги из ...

ОЧИ
Затваряме врати за нашите очи. Нощ е, затвори очи, отдай се на покой в лунните лъчи. Очи затворени - отворени, аз виждам с тях един прекрасен свят, свят затворен, но отворен към непознатото. Отворен към хората, но затворен към познатото.
Светът отворен и затворен в нашите очи.

Смехът им отдавна не е детския смях, който можеш да чуеш, когато са в домашна обстановка. Походката им отдавна не е онази тромава смесица от полуподтичване и леко накуцване от игрите на детската площадка. Погледът им няма нищо общо с изумлението, с което за гледали Том и Джери за първи път, когато в ...

НАТРАПНИКЪТ
Пътуваха с влака към родния град. Бяха си свършили добре работата и се връщаха доволни. Щяха да имат време да се порадват един на друг и да си поговорят. Сами в купето, те се чувстваха превъзходно. Искаше им се това пътуване да няма край. Влакът летеше през пустото равно поле, в което ня ...

Chris Brown ft. Tyga - Deuces
All that bullshit is for the birds
You aint nothin but a vulture
Always hopin for the worst
Waiting for me to fuck up up ...

Иска ми се да те бях обичала,
да беше поостанал още малко,
да бяхме с тебе пò по детски искрени,
да не беше продължило така кратко.
Иска ми се да те бях обичала, ...

Разрових се в душата,
за да сложа ред!
Отместих всичките наречия,
Глаголите ги сложих по-напред…
И сякаш хаосът се удвои, ...

Моето име се съдържа във тебе –
аз не зная какъв е този жребий,
какво приготвила ни е съдбата
неуловима, безпощадна;
дали пътят ни ще бъде кратък, ...

Няма как да се върнем назад...
И не трябва... До болка е сложно...
Бе свидетел среднощният град
на поредна любов невъзможна.
И луната тъгува за нас - ...

Пустиня... Самотна и красива. Примамваща и отблъскваща. Само твоя... Но какво ако имаш собствена пустиня, когато ще останеш сам там, докато сърцето ти не изгасне под слънчевите лъчи, изпепеляващи всяка една твоя част...
Чуваш хорските гласове... Те са някъде там, като спасение за твоята душа, но са ...

Тя е тихият шепот, скрита в думи от стих.
Тънкогласно щурче в звън извило гласче.
Листопадната песен на извор, който напих
с вишнена сладост във сърцето си - менче.
Тя е синьо сияние. Небосклон от одежди ...

Облаци превзeмат синьото небе,
Вятърът бушува из младото поле.
Бездната широко се отваря,
страшният съд отново се повтаря.
Природата ридае, ...

Предесенно прилича ни да чакаме,
загърнати с дъха на мокра шума.
Пронизани на шията ми, макове
ме сещаха за лятото от думи,
разресвано край храстите и шипките ...

Ще ме срещнеш ли
някой ден?
С усмивка дали
ще ме поздравиш?
С очи дали ...

Tръгвам си, а ти къде си?
Tам, далеч... защо не ме изпрати?
Tолкова бързо ли болката забрави,
а любовта и клетвите къде остави?
Дълбоко в сърцето си от лед заключи ...

Ти тръгваш. След тебе остават
стегнат куфар и по-малко беди.
Ти тръгваш - сълзите чертаят
по моята буза горещи следи.
Ти тръгваш. Нещо се къса вьв мене - ...

Стани приятел с времето,
така ще знаеш тайните му.
И говори за миналото
само в краен случай.
И... не поглеждай в огледало - ...

Рисувам пясъчни
цветя.
А Вятърът…
Вятърът ги дебне
да пораснат. ...

Намерен поглед.
Гръм след бяла мълния.
Страхът е красив.

Дъжд вали, слънце грее,
карат се сезоните!
Ясна зора, топло време, студ
и сняг навън вали,
карат се сезоните! ...

В дъждовните следобеди
самотата ми трепери
от носталгия.
Капки, грациозни като лебеди,
плуват по стъклото ми ...

Не съм такава! Как КАКВА?
Такава, дето си представяш -
с ранима, ангелска душа.
Раничко е да ме съжаляваш!
Такава съм решила да ме виждаш. ...

Видя ли тънкото конче
Между любов и истинска омраза,
Как грабеше спокойното море,
Вълните как люлееха земята.
Видя ли слънцето и двете му лица, ...

Пе­га­се мой,
по­па­ри­ха кри­ле­те ти же­с­то­ки­те тре­во­ги!
Гри­жи­те в но­зе­те ти те­жат ка­то оло­во.
Сто­иш унил, без ка­п­ка на­с­т­ро­е­ние,
­дъ­вчиш слам­чи­ци от ста­ро вдъ­х­но­ве­ние. ...