По-голям или по-малък - остров да съм
искам и дано стана толкова
гостоприемна за пътешественици,
с жива къща и цвете - вместо прозорци.
По-голям или по-малък - нотен лист да съм ...

Най-простичко
Детето невръстно попита:
“Мамо, какво е любов?”
Подтиснах въздишката скрита –
аз отговор нямах готов. ...

Тихо се промъкваше в моите мисли,
а тишината далеч някъде шептеше.
И живеехме без свят, без надежди, без време,
а дъждът, дирижирайки, пак и пак мълчеше.
И гръмотевици, и бури в съзнанието, ...

Дойде, ограби ме и тръгна.
А колко можех да те задържа
във времето на изтръгнатото ми сърце?
Колко още можех да те търся?
Дойде и посади кокиче ...

Знаеш ли колко те обичам
и как искам да го изкрещя?
Знаеш ли колко искам
да сме двама, да бъде наш светът?
Колко нощи не заспивах, ...

Убивай ме нежно
без повече думи,
обличай и реалност
във пищна лъжа.
Разтягай я после ...

Тишината е враг,
тя побърква ума ми,
но без нея съм слаб
като смислени думи.
Не познавам покой, ...

Истини, покрити от песъчинки, остават там. Но не биват забравени.
Мечти от сусамени пилешки хапки остават в чинийката, но никой никога няма да ги отмие.
Метеоритен дъжд над морето се оглежда в очите и сбъдва желания.
Масло за почерняване изтрива грозната белота от кожата ни и оставя след себе си за ...

За тебе братко вдигам пълна чаша
за твойто бъдеще и безоблачна съдба
недей от трудностите лесно да се плашиш
животът ясно го е казал: в тунела винаги навлиза светлина
Не трябва да живееш хранен от отминали неща ...

Като толкова много ме искаш - вземи ме.
Няма начин самичка да падна в ръцете ти.
Стига си дъвкал ласкателни рими,
слез на земята при мене, поете.
Твоята нощ наизуст я научих - ...

Докато ти тарикатски ми смигаше,
аз под смръщени вежди те дебнeх...
В тая игра уморително древна,
уж все те гонех, а ти ме настигаше.
И ти се давах - до стон, до издишка, ...

На мойта есен коловоза
достигне ли до кръстопът
и чуя поздрав "Бог помози" -
то туй на дядо е духът!
Дали вървял съм твърде дълго? ...

Вселенската хармония да ме изпълва цяла
Повява вятърът и с клоните ми маха,
светът усмихва се със слънчеви лъчи
и сноп светулчици във длани се побраха!
Доброто гледа ме през Твоите очи! ...

Хладно. Най-накрая беше хладно и се дишаше, това поне им е хубаво на нощите тук. И са едни такива ясни нощи... Луната и Слънцето като че ли се виждат на по-различно, понеже сме по-близо до екватора. Но внезапните ми географски пориви ги наруши той, Везните. Везните могат да бъдат доста колеблива и н ...

Концерт
Тук концерт ще се провежда,
да влязат някои пререждат.
Всички искат да присъстват,
тълпят се, даже се настъпват. ...

Широки магистрали – бясна скорост!
Прегърнал всички рискове, летиш.
Превземаш хоризонти и простори...
Това си, всъщност, истинският ти.
Не съм от твоето тесто, но искам ...

Спомен за моя моряк
Есен наближава. Тиха есен, пъстра.
Гларусите галят със криле небето.
Губи слънцето от силата на свойто лустро.
И вече някак тъжно усмихва се морето. ...

И си мисля понякога...
Скайп,
фейсбук,
форуми,
сайтове... ...

Bruno Mars - Talking To The Moon
I know you're somewhere out there
Somewhere far away
I want you back
I want you back ...

I'll give you all I've got to give
It's never too late to say I'm sorry
We have one life to live,
That'll be the beginning of a great story
You are my sun in the darkness of the night, ...

Justin Bieber feat. Sean Kingston - Eenie Meenie
(Sean)
Eenie meenie miney mo
Catch a bad chick by her toe
If she holla (if, if, if she holla) let her go ...

С благодарност към авторката на тези 2 страхотни фотографии, които дадоха име и импулс на стиха ми
Оставили във тебе пропасти,
които недоверието издълбава,
въпроси и любови, и жестокости,
позор внезапен и внезапна слава, ...

Кристални капки нежно се отронват
от твоите пресъхнали очи.
Научи се да бъдеш силна,
да плачеш само щом неистово боли.
Излей това, което си държала, ...

Музика, която написах към едноименната постановка за театралната трупа в с. Крушето

пристъпва
тихичко
с вятър в дланите
после се дави в локвите

Сълза -
солена и бистра
изчезва -
и свети във мрака
звезда, ...

„Морето силните обича”
Жената на моряка е убита.
Притихнала за път пореден чака,
да дойдат, да я вземат, да я вдигнат
и отнесат от тъмната барака. ...

(по Марина Ершова2)
Нищо, де, нищо! Болката на капчици ще излезе...
Пак ще цепи Земята посребрелият мъж...
Ако вярваш, и при тебе Господ ще слезе...
Чуваш ли? Капките чукат... Мисли, че е дъжд... ...

Странна ми е тази тишина..
Внезапно става ми горещо.
В такива дни (от опита твърдя)
непременно ще се случи нещо!
Това затишие ме притеснява. ...

САМА
(...)
Но зная, жарко слънце ще изгрее,
ще пламне в миг отново пепелта.
Сърцето ми със друго ще се слее ...