Нима самоубийството не е просто плах опит да се упражни контрол над живота и смъртта? „Хей, вижте ме, готов съм точно сега! Сега е моментът според мен. Не искам утре или пък вдругиден!” Но според общовалидните правила това просто е грешно. „Не може така, това е грях!” - чух строг глас някъде от висо ...

Отдавна не ù беше вървяло на клиенти, както този ден, а толкова искаше да остане сама, да си почине и наспи като хората след бурната нощ. Но не можеше да ги върне. Женицата се беше отчаяла, че синът ù, който бил много добро момче, е изчезнал от няколко дни и не ù се обаждал. Търсела го по всички нег ...

В моя август няма жарко слънце,
а студът превръща очите ми в лед.
Сковава всяко топло зрънце,
което, преди време, миришеше на мед.
Дърветата болезнено са побелели, ...

Реквием за един кроасан
Има малки моменти в този живот, заради които си заслужава да се живее. Например: да прочетеш хубава книга, да се усмихнеш на красиво момиче, да изпушиш добра кубинска пура или да изядеш сутрин един току-що изпечен кроасан с кашкавал в комбинация с ароматно кафе. Боже! Кроасан ...

Посветено!
Оплакваш ми се, че ти е малко имàнето.
Знам, много повече от мен имаш,
наум ти се присмивам и си мисля: “Да ти имам проблема!”
Мен ме е залюляло такова има-нямане - ...

С БОГОМ, МОЯ ПОСЛЕДНА ЛЮБОВ...
___________________________________________________
С Богом, моя последна Любов!
Защо закъсня? А толкова те чаках.
Като крушенец, зовящ своя гибелен остров. ...

Когато излязоха от водата, усетиха студа, предизвикан от лекия ветрец. Те легнаха и започнаха да се припичат на следобедното слънце.
- Досега не се бях забавлявал толкова - каза усмихнато Анди.
- Значи ти е забавно с мен, така ли? - отвърна Лиса.
- Да, и то много забавно.
Двамата се гледаха известно ...

Опушеното квартално кръчме всъщност беше гараж. От ония, които изникваха на дълги редици в междублоковите пространства на панелките. Тези гаражи почти никога не се използваха по предназначение. Още от построяването си се превръщаха в работилници и складове за натурии. С растящата цена на тока, в усл ...

Една старица ми прошепна:
"Върви напред, това не е мъгла!".
Не ù повярвах и останах, погълнат в празна самота.
Помислих си, че всичко зная,
но лъгах се, лъжа се и сега. ...

Твоят глас
до гласа
на природата -
моят извор
на път ...

Акула - хищна и голяма -
днес искрено реши, че няма
дребни риби да яде и мрази,
а от враговете ще ги пази.
Изпили зъбите си остри ...

НЕЩАТА, ПРИЯТЕЛИ, СТОЯТ ТАКА:
Аз ù казвам:
„Виж, ние сме големи хора,
които просто се забавляват...
Никога не съм ти говорил ...

Всеки път,
когато закрача сред шумните тълпи
на напрегнатите дни
и се замисля върху несбъднатите сънища
на мрачните съдби ...

СПОМЕНИ ОТ ДЕТСТВОТО
В памет на моите баби Манник, Варта и Каяне
В стария град, там, при старата къща,
с китния двор и със под - гредоред,
детските спомени често ме връщат, ...

Всичко между нас бе някак си почти
Почти приятели
Почти врагове
Почти истини
Почти лъжи ...

"И ако Левски беше жив сега..." - така започва една от песните на привържениците на един столичен отбор. По нататък мелодията продължава с абсурдно за мен твърдение, така че нямам намерение да продължа с цитата. Но и тази част ни е достатъчна да се замислим какво би заварил най-обичаният, безспорно ...

На себе си как искам да приличам -
на всеки от жарта си да отдавам,
след птица влюбена да се затичам,
писмо до мен да пратя позабравено.
И лунните пътеки да пребродя ...

Не искам да съм вързан вятър и замръзнал ручей,
не искам да съм тъжна и сама,
очаквам хубавото да се случи -
да полети света ми с любовта.
Не искам да порасна! Да повяхна... ...

Вълшебство
Едно тихо вълшебство
минава през мен,
отнася тъгата,
подобно на вятър. ...

Не гледай виновно
Мисли спестовно
Стига празнодумие
Пълно безумие
Полумрак и мрак ...

Ах, красива си... любов.
Очи затварям, но виждам тебе пак.
И с ръце от погледа ти не мога да се скрия.
Каква магия ми направи, как
от ума си мога тебе да изтрия. ...

Пак цветно боли с тази болка позната -
когато валят пръски прашна дъга.
И чувствам как лази към мене тъга,
... с години таена така,
както сенки се крият във мрака. ...

Нарани! Боли ли?
Прегреши! Тежи ли?
Осъзна! Съжали ли?
Какво очакваш? Сълзи ли?
Защо потрепваш? Простих ти. ...

Има един виц, с който бих искала да започна. Прибира се един мъж вкъщи след командировка и какво вижда? В кухнята някакви голи мъже пият бира и играят карти, в хола някакви пак голи мъже гледат футболен мач, въобще страшна лудница. Потресен от видяното, мъжът отива към спалнята, отваря вратата и зав ...

Щото кълките ù бяха дебели. По това време бяха на мода дебелите кълки и заоблени задници. За такива жени мъжете примираха от удоволствие. Мъжът на Парашкева беше невзрачен човечец и тя не можеш да му прости, дето я беше оставил без дете. Влачеше се все с чужи мъже, та да му го върнеше тъпкано, така ...

РОМАНЪТ НЕ Е ДОВЪРШЕН! ОСТАВА ОЩЕ ДОСТА РАБОТА ОТ НЕГО, НО ВАШЕТО МНЕНИЕ ЩЕ МИ ПОМОГНЕ ДА ГО ЗАВЪРША!
I
Името ми е Джони Саба. Но не е необходимо да ви разказвам биографията си, тъй като нямам особено добри черти, с които да се похваля. Все пак ще научите част от моята история; поводите, поради коит ...

Част 1
Борис
Август неусетно се търкулна към септември, който за един миг премина в октомври, придвижвайки със себе си черните северни облаци, които развалиха хубавото време в иначе постоянно слънчевата Варна. Дъждът унищожи последните спомени от летния сезон, а в последно време започна да се просму ...

Събирам
парчета от спомени,
които никога няма да събера.
Боли ме
да ги съшивам с илюзии. ...

Посивели черните дървета.
Плачат! Може би е от дъжда!
Стъпкват мокрите павета,
хората изгубили цвета.
В прашните сърца погасва им ...

Ментор
Ще те науча
да се усмихваш,
да се радваш
на всеки миг ...

Стихиите на лятото отмиват
последните ти стъпки в мен.
И есенният дъжд е благодатен
в очите ми, пресъхнали до златно.
Кървят обръгнали стърнища ...

Човек се опознава
в мъката –
чрез болката израства.
*
Човек се опознава ...

Болките, на две завити
в малки парченца от стар плат,
украсяват тука витрината,
крепяща надеждите, този вътрешен свят.
Уредните в линии, ...