Спи градът в безшумни тъмнини. На нощта невярна броди тя бездомна и сама, а дъждът ръми ли, ръми... Невидими вървят след нея жалби за преминалите дни. Спомените като кучета бесни злобно я разкъсват, а скръбта расте ли, расте. Миналото ù остана тъмен край, заледен е той сега, а виковете нейни нощната ...

Затворени в панелни грижи
и душни, делнични обятия.
Насъщният и той се ниже -
живот ли е? Живот - проклятие.
От дребни радости горчи, ...

Какво, ако съм луда, спонтанна или смешна,
какво, ако не помня, кога съм се прибрала,
какво, ако се влюбвам във първия погрешен,
какво, ако отново деня си съм проспала?
Какво, ако обичам без граници, до болка, ...

Обичам с капка слънчева печал
в очите си и в плен на ветровете,
във този век, нехаещ за кралете,
да скитам като преоблечен крал.
“Призвание” - Р. Радков ...

Тези очи - така големи и детски наивни,
тези ръце, моите любими.
Тишината, която ме унася,
щом глава на твоите гърди склоня.
Само кукувица ни смущава с пискливия си крясък. ...

Понякога надеждата е бегла,
бегла, като сълзата, вече изтекла.
Понякога спомените стават зли,
спомени, иначе красиви, за изминалите дни!
Спомени са, няма да се върнат. ...

Бизнесът ù потръгна. Най-накрая. След дългогодишни опити за пробив на пазара и редица безсънни нощи над книгите. Сега имаше всичко. "Животът ù започна отначало" в истинския смисъл на фразата. Накупи си куп ненужни нови вещи от най-скъпите магазини в града, а от старите бързаше да се отърве, сякаш пр ...

Тишина. Стои между нас и ни отдалечава все повече и повече. Защо се получава така, един ден не можем да се откъснем един от друг, ръцете не могат да се отлепят, времето не стига, а думите са толкова много. А на другия телата са далечни, студени, дори и да са на една ръка разстояние, те не се докосва ...

Жътварка
Картина една:
пусти нивя,
приведена жена
жъне така. ...

Изпивам с устни дъха ти.
А те са жадни
за тялото ти страстно,
сочно като плод узрял.
С игриви пръсти ...

В тишината, на залъци едри, корави,
преглъща прожекторът тъмнината лютива,
като кал е полепнала, по очите му пари,
че театърът, куцайки днес, си отива.
Декорите спят задкулисно във мрака, ...

Все още съм жива, Любов,
не отписвай ме, тука съм още,
и усещам те, повярвай, Любов,
в дните бързи и дългите нощи...
Зная, твърде дълго те чаках, Любов, ...

Страх човешки, страх любовен
гори в сърцето ми като отрова.
А без любов не мога,
нежни думи в шепот греховен.
Страстна болка, неистова умора. ...

Взривено ехо.
Къдрава фантазия.
Тиха самота.
Пристигнах късно
във съня ти подреден. ...

Нощем съм... земя.
Лежа си там долу и зяпам сияйното небе... хубаво ми е!
Тихо. Спокойно.
Всички спят.
Когато очите ми се уморят, ги затварям и отивам при звездите. ...

Влюбени, влюбени, влюбени...
Толкова много преплетени длани се разхождат по улиците.
Думи разпиляват и хабят.
Обичам те.
Единствена. ...

Първа част:
„Да нямаш други богове”
Беше прекрасен слънчев ден… някъде по света. Но там, където беше Хари Потър, беше нощ и то доста студена. Часът минаваше два след полунощ и някъде далеч на изток неделното слънце пътуваше към тях, но все още беше много далеч.
- Хари, сигурен ли си, че не си обърка ...

Големи пушещи комини
и рудник черен, прашен,
а нейде помежду им -
свидно село наше.
Улици, така познати ...

Горчива съм
като планински дъжд
и като писък луд
се блъскам във простора.
Като загубено мънисто, ...

СРЕЩА
Люлеят сенки край нас дървета.
И ни замерват с топчета липи.
Дечица гонят вятър с колелeта.
Нощта отмина. Но нас не ни се спи. ...

Искам да вали – не утре, а сега,
да гледам как безбройните малки капки
се удрят в сухата земя
и само подир миг се превръщат в река.
Искам небето да бъде черно, страховито, ...

Мога ли...?
Мога ли да бъда безгрешна, когато всичко наоколо ме свежда до грях?
Мога ли да бъда щастлива, когато съм задоволена само с материалното, а нямам това, което иска душата ми?
Мога ли да бъда силна, когато няма кой да ми държи ръката?
Мога ли да бъда красива, когато няма за кого? ...

Къде си, бабичко? Проклета скитнице.
Измами ме. Отне ми всичко искрено.
Не дишам вече. Нямам тези сили...
В зениците удавени, заспали
съм скрила образа ти на светица. ...

Потъвам в неговите топли длани,
събуждам се в прегръдките на друг.
А дълбоко във сърцето си мечтая
ти да бъдеш тук!
Заспивам с него, а сънувам тебе, ...

И няма пламък
във очите...
безизразно се взират
в празнотата.
И няма я усмивката ...

Слънце, слънце, искаш ли
да се разделим?
Ти ще станеш приказка,
аз простора син.
Месечко, мой месечко, ...

Утре ще те чакам пак
на езерото.
Там всеки, който е загубил нещо,
се оглежда,
за да го намери. ...

Във сърцето на моя си ден
/онзи, който единствено имам/,
любопитно поглеждам към мен,
с интерес на момиче със фиба.
Късам радост над живи цветя ...

Попадал ли си ти в страната
на безкрайни ледове
виждал ли си чистотата
на тези бели снегове.
И почувства ли ти там ...

Отрежи ме... колкото съм нужна...
"… отрежи си колкото е нужно и… напиши стих…"
"Дръж ябълка до пръчката, за да я дадеш на детето,
когато се справя добре." – Мартин Лутер
Все още съм дете. За да ти вярвам. ...

НА ПЛАЖА
Море и плаж.
Над плажа – мараня.
А върху пясъка лежи … - свиня!
И друга там! ...

Човек често се сеща за миналото. Но не за хората от миналото. А за себе си в миналото. За какво е бил, за промените които времето е нанесло върху лицето му, за малки бръчици щастие и белези от сълзи по бузите.
Понякога се връщам в любимото си минало. Когато бях на 7 и светът беше мой.
Всичко свято м ...

Той никога не подаряваше цветя,
пристигаше със тихите си стъпки.
Във шепите не носеше дори мечта
и в тишината шиеше си кръпките.
Той никога не влизаше във кръчма, ...

МОМЧЕ И БАЛОН
На Николай
Колко сълзи изплака - море!
Виж! Балончето е цяло
и от срам - почервеняло! ...

Сама не зная... Може би любов е,
когато се събуждам променена
и всеки ден като молитва нов е,
защото ти притихнал спиш до мене.
Когато във очите ти поглеждам ...

Не успяхме докрай да обичаме
***
Не успяхме докрай да обичаме,
ще останем навярно приятели.
Давим спомен за сетното вричане ...

Кучето, дето чакаше залеза,
не знаеше, че така се нарича.
Търпеливо си взимаше
сбогом със светлото.
Два-три маха с опашка, ...

От края на миналата година са ми се отворили едни пътища, свят да му се завие на човек. Цяла България обиколих – някои дестинации по 2 пъти. Както и да е, аз поне съм в привилегировано положение – куфар съм, демек не шофирам, возят ме, но си е изморително. Още повече, че тотално съм скарана с автомо ...