Лятото си тръгва, преди да е дошло,
птицата умира със счупено крило,
дъждът удавя хора, пустините са сухи,
телата днес са всичко, сърцата ни са кухи.
Край извора от жажда ще загина, ...

Това са няколко хайку, които написах тези дни, но така и не съм сигурна дали се вписват в същинската форма. Бих желала всеки да сподели кои редове му допадат най-много:>. Ще съм благодарна и на съвети, и на критики.
1.
Бедни на думи
са емотиконите.
Гушни мечока. ...

Размит образ, замъглени очи, изветрели спомени... Ти си мъглата, в която се взирам всяка сутрин. Ненадейно влагата ти ме докосва. Чувствам се пречистен...
----------
Бели зъби в тъмнината. Отново странник ме гледа. Потръпвам, не мога да помръдна. Вкочанен съм. Зъбите стават все по-ярки, аз ставам вс ...

Напълни ми шепите с пясък,
изтръгнат от земната твърд.
Напълни ми със вятър главата,
лежаща на топлата гръд.
Напълни ми вените с огън ...

Хей, момче, хайде - с мен ела,
не се страхувай с мен да влезеш в ритъм.
Можем с тебе да направим
едно чудесно изпълнение -
не е като да решаваш крадратно уравнение! ...

Небето отново притъмня,
черен облак спусна се и ето -
дъжд проливен заваля
с едри капки като отронена сълза.
Природата е много мръсна - ...

Eй така пиша някакво нещо -
лесносмляно, читаемо даже.
Чисто гол съм и ми е горещо,
а жена ми с балсами ме маже.
Слушам чалга и много ме кефи, ...

Сърцето на стиха видях аз онази сутрин, в която ти бе с мен. Приказката, която две мечти сътвориха, започна с историята за момичето-сянка, изгубило се в мрака. Нейното начало бе започнало от лунната светлина, която огряваше небосклона, а бледите сенки обладаваха нощта и се сливаха в мъглата. История ...

За градския транспорт - с любов
Винаги съм се чудил... А бе, не точно винаги, но в последните няколко години се чудя защо продуцентите трошат маса пари да снимат „Сървайвър” в разни екзотични места на края на географията, като спокойно могат да направят това в градския транспорт на София. Това е мяс ...

Танц 2
Разхождам се сред приказния бал
на чувствата танцуващи във мрака
отпивам музика от нощния бокал
а дансингът притихнал ме очаква ...

Пак съм в началото, но бързо напредвам,
вслушвам се в тайните на песента.
Задълбочена, не спирам да я следвам,
хладка чувствам я като есента.
Лентата леко накъсана, ...

Кой чува плачът на децата;
кой вижда сълзите им?!
Кой предпазва ги нощем от мрака;
кой, ако не ти?!
Кой обещава им бъдеще без сълзи, ...

Защо си ми ти?
- след като само нараняваш ме...
Теб да забравя,
- няма да търся твоето отражение в следващата любов...
Ще се науча, ...

Прах, пясък, камък,
цвете, храст, вода,
повей, облак, пламък,
трън, река, земя.
Мисъл, разказ, спомен, ...

Eдно парченце от сърцето ми е празно -
опитвах се да го запълня със какво ли не.
С прераждане на чувства незагаснали,
с изчезващ бряг и люлка на море.
Едно парченце от сърцето ми пустее, ...

Когато замина надалеч,
сърцето ми потъна в скреж.
Не се обаждаш често ти,
капят моите сълзи.
Жал ми е за мен самата, ...

Тя за срещата беше подготвена,
от хиляда години я чакаше.
Смъртоносен прах скрила под ноктите
и с отрова посипала пафтите.
За колан змия отровна препасала, ...

1 . Правим си колекция
от паднали листа.
А вятърът ги грабва и развява.
И той е като другите деца:
със същите неща се забавлява. ...

Проектирам лятото върху гърдите си
в мрежа от сияйна паяжина. В краката ми
се валя прах, с избледняла ръка в морско синьо.
И после се дави в забрава в сляпата къделя
на мрака, спуснат от изпитата горе луна. ...

Да вали! Без това ми е кално
и съм вече нагазила в себе си,
а за теб ми е толкова рано...
Не протягай към мене ръцете си.
Просто няма какво да спасяваш. ...

Той някъде замина.
Забрави да ми каже.
Дано не е в чужбина!
Дано да е “При наш’те”!
Дано е на почивка, ...

Изплъзвам те леко
по ръба на съня
и дори губейки нещо,
ще се намеря в безкрая
на заровена въздишка ...

Пак е рано, аз пак съм седнала на оня праг от теракот между банята и така наречената кухня-коридор, и чакам да се свари кафето. Тихо е. Много е тихо навън. Тъмнината леко прозира, уличните лампи още светят в нощен оранж. Чета вестник. Чета едно интервю, по-точно препрочитам го.
- Любим писател – Рем ...

Ти си моят бряг различен,
така солен и топъл ме понасяш към теб.
Ти си онази лудост, порив първичен -
мирис на мускус, мляко и мед.
Ти си онази песен недопята, ...

Седя си удобно в креслото с изпънати крака на табуретката и държа в ръце учебника по Вътрешни. От около десетина минути чета все едно и също изречение: "Туберкулинът предизвиква клетъчно медииран имунен отговор в организма на..."
Измежду всички мисли ми се върти една особено натрапчива... Само за ма ...

Понякога е трудно в нея да повярва,
различия бушуват, безспирно в тях се борят,
от нейната религия различна изповядва,
характерите често помежду си спорят.
А знаят се със нея вече сто години, ...

Слънчев лъч кожата ми прогаря
Бавно с пара рисува и ме изгаря
Пясъкът във всяка моя гънка се впива
Дразни гали и от моето тяло си отпива
Мирисът на бриз чувства ми провокира ...

1
Краят на август. Не, не на император Август от Римската империя, а на месец август, кръстен на негово име. Слънцето напича като през гигантска лупа, носена от шпионски спътник в орбита около Земята.
Гледах през прозореца и говорех с един доставчик, който бе много нахален и нагъл и от нерви произве ...

Днес…
Опитвам се
да проумея
тъканта
на битието. ...

Гледам го света- не е голям.
Събира се във мойта длан.
И си мисля “Ще го завладея!”,
нали това се уча да умея.
А колко ли го гледат ...

Посветено на ...
Седеше си Бог в неговите селения и скучаеше... Такава скука не беше го застигала от има-няма няколко хиляди години. Разгръщаше Тефтера на Живота, прелистваше страниците ту напред, ту назад, попрочиташе тук-таме. От време на време изсумтяваше недоволно или гневно се смръщваше и избоб ...

И цялата Любов ще се разплиска,
огряла камъче, тревичка и сърце,
в пустиня ще запее ручей бистър,
с омая, сякаш Шекспиров сонет!
От птиците ще стори Трубадури, ...

Случката във вилната зона
Разказ на ужасите, да не се чете от лица под 18 години!
Тази вечер отново трябваше да мина през гората. Вече не ме бе толкова страх както в началото, но все пак изтръпвах, когато зная, че трябваше да я прекосявам по това време на денонощието. Но този път тъмнината изглеждаш ...

Ще тръгна към морето с изгрева,
подир рибарите от старото пристанище,
подир чудака, който всяка сутрин сбира
съкровищата мъртви на морето.
И дълго ще се къпе слънцето ...

То бе пожар, то беше огън,
и земетръси с вихрогонни сънища.
Желание до ярост от обичане,
завъртане на всички кръстопътища.
То беше, ала някога все си отива ...

В очите им се появиха пламъчета, които засияха, заподскачаха игриво и се скриха в тишината на бездънното, синьо езеро на зениците им. На връщане към къщи срещнаха Мустафата, накандилкан до пети. По занаят беше папукчия, голям майстор от еминиите. Кефеше го мастиката. Към сакъз адасъ имаше особено пр ...