Годините летят като подгонени,
но теб ми връщат, за да ме убиват.
"Останаха ли сълзи непроронени?" –
посочват ме със пръст и се присмиват.
„Изпратихме ти хиляди любови, ...

Днес
ще ти омеся питка.
Ще я меся
дълго,
тъй дълго, ...

Мечтая слънцето да е до мен,
мечтая за най-красивото,
мечтая за най-сладкото,
ти си всички тези мечти,
мечти, изтрити от сълзи!!

Смущавам ли те...
пряма и лирична,
с еднакви дни, но
винаги различна?
Като изгубен охлюв ...

Завръщането буди много смисли.
Зарядът е в средата.
Няма как...
Не можеш имена да им измислиш,
да им поставиш ...

(изпратено...)
Аз казах ти тогава, че обичам нея!
И ти си тръгна!
Просто на инат!
Завинаги затвори телефона. ...

Пея те, любов...
Рисувана със цвят от светлина,
пеперудено, задъхана в искри
и бяла, шепнеща във тишина,
тъжа те с немите очи. ...

Човекът с маската образува най-голямата заблуда,
но пък тя все някога се вдига,
и се вижда, щом започне фалшът да прелива,
лицемерната му същност уродлива.
Човекът мускул, серийните птички - ...

Белязана от обич
“… И нека са проклети километрите!
Душата ми е влюбена във нейната.” (A.O.)
На Александър
След тебе ми остана само истина. ...

Звездите - пияни вишни.
Август - жетвар на чувства.
Сноп от въпроси - излишни.
Луната - в сватбена фуста.
Светли фуркети в косите - ...

Имам нужда да търся
в този свят неизброден.
Съкровена, но чужда -
да отворя прозорец.
Имам нужда от тихост ...

Няма къде да се върна
„Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни.” ...

Защото сме капки в морето от хора,
които се срещат, разделят,
но светят във нас чудесата,
по човешки душите ни вплели.
Защото, изпаднал в дива немилост, ...

В земята, майко, черната...
Слънцето прибра лъчите си в каскета
и скри се във небето свое. Зарида.
Вятърът отмери стъпките по двора,
а крушата прекърши клони. Зашумя. ...

Разбуди се от миналото стар приятел,
дълго нощувал в таванските стаи сред спомени.
Забулен във прах от магия и шкафове стари,
посрещна ме той днес в топлата есен.
Прегърна ме в свойте обятия, ...

И ето, сядам да чета
нова българска литература.
Почесвам си наболата брада,
на шортите разхлабвам шнура.
И гледам, има много “светила”, ...

Пресъхнаха миражите в апатия.
От нямането ти ужасно ми горчи.
Събрах остатъци във празните обятия,
на игла нанизах стъпкани мечти.
Недопитата ни обич ще кълне ...

Бездарни искри от отровни копнежи.
Бездушни очи разголват отново плътта.
Като пипала на октопод в рибарски мрежи
проси пощада грешната ми ръка.
Буреносен облак засенчи погледите, ...

Морето зашепна. И той се показа.
тъй както го помня, когато бе млад.
Боли ме, когато за него разказвам
и времето лъжа да се върне назад.
А той беше същият – изваян от хубост, ...

Устните ми - пресъхнала земя,
ръцете - повехнали клони,
душата ми - дърво без корен,
нощите - дълги без тебе...
Стоя и чакам твоето завръщане ...

О, музо, накъде отлитна ти?!
Следят ме гузно белите ми листи..
Разпръснати. Останали сами,
лежат до мен, тъй неми... чисти...
А аз ги гледам с парещи очи, ...

Не смея да я погледна, защото ще съгреша.
Но знам, че тя е там, на улицата.
Уличница!
Виждам я, без да гледам.
Усещам я с всичките си сетива, дори с кожата си, защото настръхвам. ...

Искам да споделя една история, на която бях свидетел:
Пролет. Слънце. И природата, и хората се събуждали за живот. На някаква спирка, някъде по света, една жена чакала автобус. Ще кажете – Какво толкова? Но не – това била жена с патерици. Все пак в някакъв момент тази жена била решила да опита като ...

Докосвам те, но мисля си за друга.
Целувам те, но други устни чувствам аз.
Поглеждам те, но погледа ти губя.
Дали не свършва всичко между нас?
В мечтите ми май вече теб те няма, ...

"Времето е в нас и ние сме във времето" Левски
В поза "69" сме с времето.
Бавно отхапва от мен,
аз с език го пронизвам.
Каквото поиска, взема си то ...

Събужда ме бяла пухкава мъгла. Целият град е потопен в нея, като в приказките. Клоните са заскрежени и искрят. Тихо е. Толкова е тихо, че чак се чува как се движи мъглата. Неделя е.
Напомня ми за несъществуващите ми илюзии. Вече. Напомня ми експеримента, който гледахме преди два дни. В планината. Ед ...

ПРОЛЕТ
Когато закъснели птици
разкъсат сивото небе
и като в приказка на Андерсен
изпадне зимно стъкълце... ...

Пак четири стени. Позната клетка.
А розата във вазата - по-стара
от плетената бабина жилетка.
Или разплетената песен на китара.
Разплетено завесата пулсира ...

На пръстите ми, на върха им, най-отгоре,
там някъде при тънкото предчувствие за края,
усещам вятъра - плете косите свои,
разделя ни с безцветни къдри и нехае...
По вятъра, по дългите му струни вечност, ...

НАЙ-ХУБАВАТА КАРТИНА
Влакът имаше престой в малкото градче. Докато чакат, той и тя решиха да се поразходят из него, защото и двамата не бяха идвали тук. В градчето нямаше кой знае какво да се види, обходиха бързо главната улица и площада. Животът в него течеше монотонно и скучно. Би било и на тях ск ...

Там някъде пред НДК*
Там някъде, пред НДК,
момиче скочи с дрехи във фонтаните!
Изкъпа се, и още как,
привлече погледите на околните. ...

Ухае ми на раждане,
на стръв.
Отекват в тишината
ярки залези.
Под ноктите засъхва ...

Двуетажна тютюнева къща,
а в мазето – кафето „Пегас”...
Много спомени погледът връща,
от които съм липсвала аз.
Седем маси във двора уютен, ...

Спокойно вие се река,
изящна, нощна музика.
Градът, самотен, опустял,
оглежда се в нея онемял.
Лампи хиляди блестят, ...

Пулс
От времето в което се обичахме
Ме хвърля обратно в колата ми
И изчезвам да похарча от горчиво
Изкараната ми заплата ...

Тази бездна мълчи и безмълвно ме мами.
Аз едва се крепя на брега.
Няма малка любов – има само голяма.
Тя у мене покълва сега.
На отсрещния бряг ти стоиш и ме гледаш. ...

Презирането в много взе да идва.
И иронията, и гордостта!
Oт гърлото ми дето заприиждат,
завлекли тонове забравен гняв.
Изобщо мисля - всичко ми изригва! ...