Вместо мен
Обгръщам те със мисли цяла вечност
и въздуха раздирам с обичта към теб,
частици земно щастие ти пращам,
до теб да се разтворят вместо мен. ...

Повярвах си, че мога да летя,
че мога да достигна небесата.
Замаяна от радостта да имам,
забравих, че боли да ти отнемат.
Мечтите посивяха като стара снимка, ...

Непокорни мисли в съня ми
събуждат желания скрити,
от дъха на нецелувани устни
сърцето в гръдта се бунтува!
На поточета бликнали сълзи ...

Здравей, приятелю,
толкова неща споделихме...
Дадохме, получихме и научихме
заедно.
Животът не се живее по учебник. ...

Щом факт си и
се бориш
с проблемите,
щом има за какво
да си щастлив, ...

Душата ми в небето все се скита,
от мен побягва, лекичко полита.
Душата ми за мен не се тревожи -
изцяло тя да ме забрави може.
А аз я чакам, всеки път смутена, ...

Вероятно трябва да пийна нещо. В главата ми се е загнездил един пасаж от „Малка нощна музика” и упорито подрънква в унисон с капчука, а паузите стават все по-продължителни, докато се слеят в едно безкрайно тире, уведомяващо за настъпването на самата безкрайност. Разбира се, има и мъгла. Не би било р ...

Изповед
Душата ми е слънчева вселена,
когато ме погалваш с поглед мил,
защото под обвивката ми тленна
ти истинската мене си открил. ...

Във финалната сцена
той си тръгва така -
с гръм и трясък,
и се сипват стъкла
от прозорците. ...

Ноемврийският зной
изпепелява бавно
моето лято -
безстрастно
взряна ...

(басня)
Живееха си на тавана Мишокът с мишката Гризана.
И ще ви кажа под секрет, че имаха си рожби пет.
Секрет ли? Че какъв секрет? Че имали си рожби пет?
Разбира се, това е тайна, защото мишките, е знайно, ...

Разговор между приятелки:
- Аз работя по цял ден, а мъжът ми - през нощта. Почти не се виждаме. Въобще всичко е обратно!
След 2 дена малкото дете разговаря със свой приятел и, разбрал-недоразбрал, му обяснявa:
- А знаеш ли, че моят баща е “Oбратен”?

Боли...
така боли от тази мъгла
и градината тъжно притихва,
плаче вече старата бяла върба,
дори слънчогледът не ми се усмихва. ...

Отиваш си... Потъваш в мрака,
поел на плещи своя дълг,
разбрал какво е обич, но и болка,
какво е и да си човек...
Да обичаш и да си обичан, ...

В съзвучност с пълната Луна,
живеем като вълча двойка
в съюз на мъж и на жена,
без брак и светска стойка.
И в унисон със белите платна, ...

Той, никът, като спомен се завръща.
Премръзнало те чака пред вратите.
Той помни нявга топлата ти къща.
Той помни и звездите във очите.
Той, никът, ти поднася хризантеми. ...

ОБИЧАЙ МЕ
Не ме обичай само във неделя.
Не приспивай мечтите без любов.
Не ме обичай с празни чувства.
Не бъди добър само в полунощ. ...

Преминах през стени от камък,
превърнах ги на прах.
Преминах през огнен пламък,
оцелях без капка страх.
Преминах в свят, изпълнен с лъжи, ...

Защо са ми, Господи, тези студени ръце...
да ги кръстосам върху гръдта си бяла?
И два чифта невинни, детски криле
не стигат, щом небето го няма.
А тези лилаво-сини Боже нозе... ...

От цветенце на цветенце
неуморно тя прелита
и във кошера, детенце,
пълни восъчната пита.
Ще направи тя медеца - ...

Колко струва красотата,
дето искаме да съхраним?
Толкова ли е цената,
колкото си позволим?
Колко струва любовта ни, ...

ЗАЛЕЗ И НОЩ
1.
Гори небето в залезно прозрение. По тънките оранжеви спирали мисълта танцува и се опитва да предскаже бъдното. Керваните на облаците бързат. И натоварени с богатствата на отминаващия ден, с очакване, те отминават. Прозвънва тънката китара на трубадура-вятър под свечереното небе на неж ...

Той се роди така, както светът се ражда за нов ден, когато слънцето се изкачва със своята каляска на небесния свод. Той се роди така, както се раждат растенията след продължителна суша, когато пада блаженият дъжд. Той се роди, за да научи света да гледа със сърцето си. Защото той беше добротата, люб ...

С П О Л У К А
Колко струва сполука без път?
И в нежния полъх със пролетен дъх
сърцето напира да спори на воля...
А ти тръпнеш да усетиш повея ...

Понякога сърцето ми е нежен храм -
роден от болката, пронизана от спомени...
От всяка болка тайнственост събрал,
светът възкръсваше, мятайки се в изгрева...
Там гмурнах се с разтворени ръце - ...

На сина ми
На теб ще нарека звезда,
незнаен връх, циклон ужасен,
в очите първата сълза
и танц невероятно страстен. ...

Така красива си,
загледана
напред
във себе си.
Докосвам ...

Защо не ми написа ни веднъж
две думи, като нотна песен,
която със клавир от ситен дъжд
да ти изпея с отминаващата есен.
Защо не се обади ни веднъж ...

Прозорците са заковани с летви.
Фасадата във жълто е била.
Сандъчета, в които са цъфтели
петунии - навярно във лила.
Две пейки и пресъхнала чешмица. ...

- Защо си толкова студен? -
попита ме внезапно тя.
- Защо не гледаш вече в мен,
къде изчезна любовта?
- Защо ли?! - ù отвърнах аз - ...

След всеки крясък, болка и обида,
след всяка сълза, безсънна нощ и самота,
след всеки удар, сякаш болката любовта убива
и всичко потъва във тъма.
След всеки час, преминал в сълзи, ...

Времето преминаваше през безкрайните орбити на вселената и се настаняваше дълбоко нейде в ежедневните тишини. Нерешително и бавно течеше и влачеше всичките изсъхнали болки, проблеми и ненужни напластявания, останали от горещите изпарения на пустините, събрали всички земни послания, очаквайки решаващ ...

Посветено
Очите ти сини, два океана,
превърнаха кръвта ми
във водопадна стихия...
Плувам към Любовта... до потъване...

Приятели, тръгна
си от мен цветното момиче -
без дори да каже сбогом.
Остави само в душата ми рана черно-бяла
и спомените за нея бързо избледняха.

Обичам те като падащи листа през есента.
Обичам те като глътка въздух.
Обичам те като сняг, дъжд и градушка.
Обичам те като морето и пясъка.
Обичам те като остров в океана. ...

Филмът е черно бял..
... и ням...
Героите се къпят в суета.
Обстановката – бар-клише.
Темата е самота. ...

Вековете са изпълнени със забрава,
ръцете кървави са...
Животът цял облян е с лава,
телата мършави са...
Това ли съм аз ...

Всяка нощ в сънищата си те сънувах и чувствах до мен.
Събудех ли се, всичко беше просто обикновен ден!
Oтворех ли очи, сякаш всичко се закри...!
И както розите изсъхват без грижа, вода и светлина,
така тогава моята душа угасна... ...