липсите така трудни за прикриване
очите
някак
неестествено
отворени ...

Казват, всичко се връщало!
Така и не се върна Той...
Небето, земята обръщах!
Изгубих го в онзи завой...
А аз къде ли съм тръгнала! ...

Глава 1
Стаята беше слабо осветена, но си личеше, че принадлежи на тийнейджър. По пода беше нахвърляно бельо, а на бюрото сякаш беше построено сметище – опаковки отчипс, бирени фъстъци и кола. От тях се подаваше един компютър. В ъгъла на стаята, точно до кошчето за боклук бяха нахвърляни смачкани ли ...

Какво съм аз, какво сме ние –
капчица вода,
изпусната в морето,
лодка без следа,
изчезнала в небитието... ...

VII
Вече по-рядко посягах към Доброславовата история. Пак бях в депресия, която се задълбочаваше. По Великден, не само че нямах празнично настроение, а още по-осезателно чувствах лицемерието, студенината и отчуждеността, плъзнали сред сънародниците ми. Сякаш доброто бе поругано и погребано толкова д ...

На Галена Воротинцева
Яви се - светла точица на сайта -
зареяна в ъглите на всемира,
с един мотив на руска балалайка
в табуна български... И няма спира. ...

Пластелинено
Колесницата препуска,
а в насрещното платно –
пластелинено семейство –
количка с бебе, мама, татко - все едно, ...

Да си тръгна избрах
и сърцето си вече заключих.
А те виждах до мен...
всяка вечер те виждах
и насън те докосвах. ...

Какво ми се случи днес. Вървя си по Витошка и ме спира мъж, за да ми иска стотинки. Много рядко давам, защото съм виждала как ме лъжат. Искат стотинки за билет и си купуват после... няма значение. А този мъж ми каза:
- Няма да те лъжа, искам петдесет стотинки за бира, аз съм пияница. - И се усмихна. ...

Влюбена съм в нощите безсънни.
Влюбена съм в тишината звездна.
В чувствата си – езера бездънни -
ритуално чиста влезна.
Гмурна се до дъното, където ...

Посипах с пепел аз косите си,
за да не се оглежда слънцето в мен,
погребах тайничко мечтите си,
за да не бленувам теб до мен.
Убих и пламъка в очите си, ...

Едно бурканче мед -
подарък от поет...
Не някаква си роза,
с бодли да ме тормози –
душата на поет ...

За първи път те видях да плачеш -
ранена от действията човешки.
Ах, защо си замълчах,
защо не те спасих от чуждите грешки.
Изведнъж рухна смелостта ти, ...

Тръпки ме побиват отново,
чувства изпитвам - странни!
В черно съм пак – по навик,
за хора си мисля – алчни!
Пролет беше, жаден бях, ...

Там, дето щъркели се реят
над пищните лозя
и ветрец милва слънчогледа -
там блика радостта.
Точно там - под небосклона, ...

На кръстопът отдавна аз стоя,
мъглата всички пътища покрива.
С молба поглеждам бялата луна -
пътека да огрее, та дори трънлива.
А тя покрива своето лице, ...

На моя духовен Учител
с дълбока признателност.
Дългият път към целта
не е толкова стръмен
и невъзможен, ...

Вълшебен сън
Издигам се бавно, нейде нагоре,
край мене звезди и планети летят,
звездно небе и космически полъх,
божествено чувство и ето... летя! ...

Харесвам този бар, поради наличието на тишина. Това е рядко явление, когато човек може да се скрие от всички крясъци и децибели на чалгослушащата общност и напиването има особено очарование точно поради този факт. В сезона на жегите се консумира предимно бира, но аз предпочитам уиски, понеже ефектът ...

Аз търсих те,
накрая те намерих...
Ти търси ме
и също ме намери...
Мечтая те, ...

Зазида ме във песен. Триста пъти.
Оваля ме във нотите до страшна гнилост.
Съзирам плам в очите и дъха ти.
Изсвирваш ме без страх и милост.
Пианото заключва ме в зандани - ...

Температурата на тялото ми бе ужасяващо висока. Бе най-горещата лятна вечер, а аз имах хиляди причини да горя. Намирах се под звездите, с топяща се пластмасова чаша, пълна с евтино червено вино. От другата страна дланта ми бе обгърната от ръката на тяло, в чиято плът се криеше част от мен. Хиляди не ...

Сякаш свършиха думите вече!
Без слова е нелепо, нали?!
Закопнях за дъждовните вечери...
за дъжда, който тихо ръми!
Две безумства във мене се борят ...

Имах мечта, но с времето тя се превърна в надежда!
Надеждата бавно умря, а след нея се появи болка!
Болката породи сълза, а след нея последва още една!
Сълзите с времето станаха неброими, а любовта ми към теб нелечима!
Нелечимо нетърпима - писа докторът в графата! ...

Гледай, полудели са хората!
Мре им се 2012-та...
Чакали вече потопа,
разни магнитни дисбаланси...
Честно да ти кажа - дреме ми! ...

Бях сама и сама така
вървях в нощта.
Случайно ли?
Не знам. Дали?!
Но ти някак ме откри. ...

На кого ме оставяш? Кажи. Оставяш ме сама с болката по теб, с тази рана в сърцето, която с всеки изминал ден става все по-дълбока. Защо мълчиш? Недей да си тръгваш, без да кажеш нищо. По-добре ме излъжи нещо, но не мълчи. По-добре ме наругай, но не мълчи. В сравнение с болката, която си ми причинил, ...

НЕ ИСKАМ
Не искам да ми броиш чашите,
всяка чаша е мъка - изживяна.
Вкъщи не ме чакат нашите.
Сърцето е рана върху рана... ...