Без глас ли виках, та съм онемяла
и дращи в гърлото окъсана сълза.
Протрита в ритмите, които съм изпяла
за лятото, за пролетта и есента.
Безгласно ли зовях на утрините златни ...

КОН и ЛИНГУС
на всички жени
Говоря и със мъдър ЛИНГУС,
не разбира...
иска КОНиЛИНГУС... ...

Мисли за мен като несбъдната мечта...
Мисли си, ако искаш, че е било на игра,
но вече не сме каквито преди...
Различна съм аз, различен си ти.
Мисли за мен като за падаща звезда. ...

Магьосническа нощ.
С Луна, отворена
като око
в челото
на небето. ...

Среднощни женски трепети
Опиянена, с усмивка,
само леко загатната в мимика.
Предизвикваща дръзко,
тази малка, досадна ...

НЕ УНИВАЙ
Накъде, накъде, накъде в този хаос, изпита и знойна,
сред бушуващо синьо море, от сълзи уязвима, поройна,
отърси се в миг като в сън от ненужното тягостно бреме,
захвърли го с вик и с хъс забрави го в старото време. ...

Разписахме се - стъпки върху пясъка.
Вълните ги запълниха със пяна -
една черупка се люлее, блясвайки -
на стъпките ни във разляното.
Смрачи се изведнъж. Септември е. ...

Гората се къпеше в лунна светлина,
любопитни звездите тайно надничаха,
езерото блестеше на таз светлина,
а от лодката в него се чуваше песента.
Дървета танцуваха в тон с песента, ...

Вървеше по тъмната улица с ръце в джобовете. Бързаше след убийствения ден към уютната мекота на дълбокото кресло в дома си. Жадуваше да избяга от мислите за бизнес, сделки, проценти и печалби.
Ниско прелитаща птица го накара да погледне с копнеж небето и да завие бързо към сградата. Поздрави разсеян ...

Един човек имаше рожден ден, но не ме покани. Да сме големи приятели – не сме, да съм се почувствал обиден – не съм, но ми става чоглаво като си помисля що ядене и пиене ще има.
На обявената дата за партито наминавам „случайно” на адреса. Голяма сграда, на алеята пред нея паркирани тузарски автомоби ...

И спусна се
завесата.
Угасна светлината...
На глас опитах се
да изрека ...

Сама стоиш
В ъгъла на празнотата
Сама и вече не кървиш
Харесва ли ти самотата
Сама си вече не крещиш ...

Родих се. Но не бях свободен. Сам не можех нищо, освен елементарни физически действия. Не бих казал, че ми ги позволяваха, правеха с мен каквото си искат. Всичко беше толкова странно подредено.
После почнах да се осъзнавам. Все още не бях свободен. Можех да правя вече доста неща, но трябваше да ми г ...

Водещ етап от личностното израстване е намирането на нещо вкусно, в поредната порция трудности от шведската маса наречена живот.
В този ред на мисли, денят е вече отлетял. Oстанал е само неговият приятен завършек. Пътувайки за мястото, се разминавам с хора. Всеки попаднал в своя си свят. Аз днес съм ...

Всички мои планове и намерения
изчезнаха като забравен сън.
Изглежда, че това което всъщност съм правил
е било да чакам теб.
Точно като момиче и момченце, ...

Не за тебе снощи съм мислила...
Знам, че мога да те желая.
Не за тебе снощи съм плакала,
А за себе си, в знак на очакване...
Не за тебе рисувах звездите... ...

Тази пролет умря. И не може
да закърпи пробитото лято.
Отчужденият облачен вятър
не разчиташе време за още
висини, от любов осветлели, ...

Някъде има човек,
когото искам да видя.
Някъде има очи,
които искам
да погледна. ...

След като напуснах любимата ми фирма, често си спомням за бившите ми колеги и за годините, които преживяхме заедно. Това бяха едни дни на безоблачното щастие и много смях. Екипът ни беше страхотен. Млад и готин шеф, който с течение на времето свикна с нашите изблици на лудост, аз, колежката Цвети и ...

Понякога имам чувството, че е твърде късно
да поправя грешките си и да започна отначало!
Друг път чувствам душата си толкова мръсна,
че искам всичко да спре, преди да е започнало!
Всеки ден се моля за още сили, за да издържа ...

Научиш ли се
да изпращаш
дните
с благодарност
и да посрещаш утрото с надежда… ...

И тогава животът ми се преобърна завинаги... За първи път бях истински щастлива - за първи път можех да обичам и да знам, че не обичам само аз, за първи път можех да съм себе си, без да ме е страх и за първи път исках да продължи вечно... И когато си тръгнах, крещях от болка, и светът крещеше с мен. ...

ЗАЩО ДА ТЪГУВАМ
Не, не тъгувам по дните предишни!
Да плача за младост? Сълзи излишни!
Не страдам, че видимо вече старея.
Със спомени тъжни аз не живея. ...

Влаковете никога не спират,
не питат, а разделят те.
Съдбата щом двама ни е
разделила, отговори на
нашите въпроси – не ще да търси.

Навярно някои от вас са били в университет и знаят как понякога човек търси по-лесен начин за вземане на изпитите. Минах през пищовите, но ми се искаше да намеря още по-лесен начин. Един ден прочетох думите - „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия”. Казах си, че ако съумея да повярвам ...

Продължавайки със забравените песни, не мога да пропусна "Шепот" - муз. Георги Станчев, текст - Евтим Евтимов. Радвам се, че съм я слушал на живо в изпълнение на автора й на абитуриентския си бал...

Бягство
Бяха изминали часове, здрачаваше се. Лицето, краката и ръцете ù бяха надраскани от клоните, роклята ù беше раздърпана на места. Но тя продължаваше да върви и да навлиза по-навътре в гората. Не след дълго изгря луната, беше пълнолуние. Лунната светлина падаше под странен ъгъл, когато момичето ...

Напих се с горчиви илюзии
от жажда за истина.
Потънах в дълбоките чувства
без пояси-мисли.
Обрулих зелени надеждите, ...

Английски
"At the end of this long and lonely path,
All misery will be gone"
Down this long and twining road
I walk with heavy feet ...

Като премислях всичко по-късно, можех да си спестя куп неприятности, ако не бях идвал в този град и вятърът ме бе отвял в някое по-незабележимо градче, далече на север... Рим е хубав град, дори и за лаик като мен, който не се интересува много-много от природни красоти и бърка наследството на Микелан ...