Ти едва ли знаеш какво е да боли така,
от безнадеждност да не си намираш място.
Едва ли знаеш колко ми тежи, когато,
щом тръгна си, не се опитваш да ме спреш.
Когато слушам между думите ти... да открия знак, ...

Той беше там, когато бях сама,
когато беше в твоите прегръдки тя.
Когато нищо нямаше значение,
дори да беше провинение.
Той искаше ме само за нощта, ...

Отидох в гората,
да наловя за софрата
зайци, пъдпъдъци или глиган,
скроих страхотен план!
Потеглих с усмивка до уши ...

Лекарят и сестрата се отправиха към отделението за хронично влюбени. От стълбището се чуваше младежки смях, който ставаше все по-силен и по-неприличен. Д-р Чародейски се обърна към Фръцкова:
- Кои се смеят там?
- Пешо и Мара. Ей сега ще отида да ги предупредя, че идваме по стаите... - отговори Фръцк ...

И ето, пак стоя сама,
опряла тъжно глава върху стената
и мисля, мисля аз сега,
защо получи се така.
Помислих аз за теб ...

Отдай се на мига днес,
защото утре може да те няма.
Поискай мен днес,
защото утре може да бъда
само изгубен спомен! ...

РОДОПИ
Да бяхте богове, Родопи,
щях да вярвам във вас.
От върховете ви циклопи -
оставам винаги в захлас. ...

Ежка Бежка, таралежка,
тича бързо на прибежки.
Среща има под навèса
с Лиско, който тя хареса.
Днеска се е нагласила, ...

На Владимир Димитров - Майстора
В дъга преливат цветовете -
без край и без начало...
Природа и човек са слети
в едно космично цяло. ...

* * *
Глухо.
Неопределено.
Слънце
от облак ...

"На половина"
(философска любов
или любовна философия)
Никое море не е солено на половина,
макар да искаме понякога това. ...

Въпросът ми е прост: Обичаш ли ме???
(На Иг.)
И мълчат телефоните ни… И забравихме гласовете си… Забравихме и себе си някъде по пътя да избягаме един от друг… Аз исках да избягам от това, че теб те няма, а вместо това отчайващо те търся на мястото, където за последно те видях… И думите не стигат да ...

Театрален дебют
Дори когато говорим за висши и низши видове удоволствия,
изкуството стои пред нас с каменно лице, защото то иска да
се движи във висшето и в низшето и желае да не му се
пречи, щом успява с това да доставя удоволствие на хората. ...

Погледни навън, снега погледни,
той всичко затрупа, земята е бяла.
Стопени снежинки - бистри сълзи,
от стъклото изтривам с ръка отмаляла.
Погледни навън, снега погледни, ...

Те бяха еднакви. Вълци единаци. ТЯ беше висока, обичаше живота, искаше семейство и деца, а той издаваше първия си албум.
Нещата са еднакви. Театърът беше за Мина "светая светих", той смяташе дома за свещен.
Обичат да се излежават до късно. ТОЙ обича да я прегръща дълго и топло, иска я дълго в леглот ...

Диско-парче с елементи на поп-фолк - мисля, че този стил най-добре изразява основната идея на текста, в който са добре познатите герои на нашето време. Песента е написана през 2000г., когато сменяхме паспортите, но сега пак тръгна подмяната им и това ме навя на мисълта, че още е актуална...

Вървя
по стръмната пътека
към черепа Адамов,
към върха
пристъпвам боса, ...

Мисли,
като капки утринна роса
върху паяжинни нишки,
чисти,
като бисерни сълзи ...

The Offspring -- Staring at the Sun
Maybe, life is like a ride on the freeway
Dodging bullets while you're trying to find your way
Everyone's around, but no one does a damn thing
It brings me down, but I won't let them ...

Той беше Строител. Винаги бе мечтал да бъде такъв. И когато мечтата му се осъществи, започна да строи. Мечтаеше да построи целия свят. И затова обичаше своята професия. Работеше много. От сутрин до здрач. Влагаше в работата цялото си сърце и душа и тя му се отплащаше за това. Богато му се отплащаше. ...

Без букети от цветя изнизват се гладко-сладко дните мъжки.
Зеленина и цвят в друга сфера... - Венера намираме.
Силует от пълноцветни-заветни, обещания-предания природни,
в един пакет неясен-прекрасен, ярост-радост имаме.
Предимно картинни-фини образи земни, ...

ЗАЙО-ДЪРВАР
Зайо Байо от гората,
със дървенца под ръката,
вече чак не може да държи,
но накрая се реши: ...

ГЪЛЪБЪТ
Там, на улицата,
предвестник малък на мира,
глава с мъка мяташе,
червени очички въртеше, ...

Пробудена
Очите от портрета смеят се...
Но скръб немилостиво плисва –
вина-лавина ме притиска,
а спомените-битници ...

Устните ми станаха грапава повърхност,
върху която не може да забиеш дори пирони.
Няма и следа от предишни топли чувства,
откакто ти си тръгна, станаха бездомни...
... и не помня вече откога не са обичали?! ...

Тази нощ с топли устни разтворих Портала
между Ада и Рая, между Святост и Грях,
и разкриха се бездни от страст. До премала
бездиханен щастливо потапях се в тях.
И пулсираше тръпно под върха на езика ...

Мислите препускат някъде из преживяното, думите напират да се докоснат до клавиатурата, надеждата чака, затаила дъх дали ще бъде забелязана, скрита зад сивотата на ежедневието. А времето си лети, без да го усетим.
Не, усещаме го по наивността на старите спомени, по красивите усмивки, запечатани на с ...