ПРИКАЗКА
... за да оживее любовта ни...
Моят свят се побира във шепи -
разпервам отново криле,
и над делнични грижи унесено ...

ЖЕНА
Слънцето удавено, момиче,
всяка сутрин във бакърите ти свети.
Вместо тебе весело намига
на захласнати левенти... ...

Опитвал ли е
някой да погали
върха на твойта гръд
с дъха си само...?
С целувката си ...

Кънките плавно се плъзнаха по леда. Воалът се развя. Понесе се назад. Загадъчен танц. На едно момиче и едно момче. Във всичките нюанси на лилавото. Вихрен танц. Момчето я догони, косата ù се беше разпиляла. Улови я нежно, повдигна я нагоре и я завъртя. Тя протегна ръце. Божественият танц ги омагьосв ...

Затвориха я... Сякаш птица в клетка.
Не я попитаха дали така ще е щастлива.
Провесиха над нея няколко опушени тавани
вместо небета... ако реши да литне...
Просто да се срутят, ...

Заспивам с мисълта за теб
и се събуждам с твоя образ.
Искам да те видя отново... и... отново.
Не ми стигат часовете,
в които съм била с теб. ...

Надежда ли?
Откъде намирам сили
все още да живея
- и аз сама не зная.
Когато най-близките ...

Фантом
Плача... но със себе си се боря.
В тъмен флирт на здрач и светлина.
Горчилка, утаена от съмнения,
на просяка, премолил се за смърт. ...

Изля се топъл дъжд вечерен
и сякаш се разсмя простора.
В очите мои стана слънчево,
в душата ми порасна роза.
Задуха после и южняка, ...

" alt="" />
Дните ли!? Спрях да броя,
че без обич е кухо в гърдите.
Но пламък надежден в мен не умря,
а тлее - подхранва мечтите. ...

Преодолях припряно трите мраморни стъпала пред входа на сградата и бутнах вратата. Тя се отвори, после започна бавно да се затваря, опитвайки се да ме перне по пръстите на краката. Бутнах я отново, този път с едната от патериците, и влязох във фоайето. Напъхах се несръчно в асансьора и се качих на т ...

Самотна пеперуда
кръжи ли кръжи
под нея камъни с вековен прашец

Цялата махала ги съпроводи. Остана само старата Жельовица, за да пази къщата. Па и годините ù бяха множко.
Приказката беше прочетена, парите свършиха и като оклюмани и измокрени от дъжда кокошки, челядта се завърна в старото си гнездо. И бай Георги заживя стария си живот, окъпан в спомени от един пр ...

Догонвам вятъра по прашни улици.
Грехът в очите ми е тел бодлива.
Сълзите тъй желано бедствие,
защото болката довежда до безчувствие.
С пресъхнала уста поглъщам дните си. ...

Няма да стане, не е възможно, зарежи го, използвай го, излъжи го… един безспирен кръговрат от безнадежност, лъжи, интриги и проблеми - без искрица надежда. Заобикаляща разруха, безмилостна печал от настоящето, болка на забвение и скръб, пречупена през призмата на собствената ни апатия… Картина, лише ...

Днес изживях нещо страшно. Изгубих топлината и погледа на моята първа любов. Исках само приятелството да остане помежду ни, но уви - това се оказа мираж. Може би няма виновни, но може би сама съм си виновна за всичко станало. А ето накратко да разкажа пред вас какво имаше между нас.
Здравейте на вси ...

Оплетени спазми
пулсиращи
в залезите
и сами
отдръпват се ...

"Фалшива цялост"
За мен си никой,
пропилян живот.
Без следи и без кръв,
празен поглед в тъмнината. ...

Не те намерих преди сто години.
Ръцете ми премръзнаха от ровене
в камари от лъжи и пустословия.
Пустинно-кактусово трънени дихания
запридаха кълба от празни мисли. ...

Не, не ме гледай така обречено.
Не ми пропуквай небето с очи.
Не ми рецитирай чужди изречености.
Не ми обяснявай какво в мен блести.
Недей да ми взривяваш тишината ...

Прибираме се от читалището и виждам, че някои хора вече са се настанили по местата си около масите. Забелязвам Йосифова в целия си блясък, седи и се усмихва. Махвам ù с ръка и се отправям към сервитьорките:
- Занесете един Бейлиз на дамата в бяло от анонимен обожател.
Врътвам се и тръгвам да се качв ...

Работя в денонощен магазин. Работя само нощем. Идея си нямате колко „нощни птици” има вечер! Чудиш се тези хора нямат ли дом, където да се приберат и тихо да си легнат? Но… тези хора имат съдби.
Така се превърнах в кошче за душевни отпадъци!
Идва в магазинчето мъж на средна възраст. Взима си биричка ...

НАПУК
В дома ти да влизам - имам забрана.
Той сега отваря вратите за друг.
В него моята сянка спомен остана.
Само Бог знае, че съм таен съпруг. ...

Гърдите ми се давят в стонове обрулени,
сълзите ми ронливи задушават като прах,
отвътре оцветих се в синьо - от студуване,
сърцето под леглото дяна се от страх.
Ръцете - от въпроси прашни оковани, ...

Мои са всички пътеки, в тях съм се вричал,
тук съм написал куплети и съм обичал,
пътища колко различни, в мен са се вплели,
всичките те си приличат, в нощите спрели.
Струва си, чакам теб, мисля и те желая, ...

Е, един излиза
от криза със виза.
Друг с виза
влиза във криза.
О, вземи една ...

Скучен е вятърът, досадни щурците,
изгревът е недоспало момче,
а залезът, клюкарка, която занича
зад хълма и обсъжда нещо...
Сиво е небето с мрачни облаци, ...

Хей, поетчето,
стига плачи.
Я ела край басейнчето и гърба попечи.
Кой ти слуша красивите думи?
Само злато в ушите дрънчи! ...

Времето е понякога безсилно да ни отбележи в хрониките си. Не се сърдя. Не знам дали си заслужава да бъда запомнена. Искам просто да бъда кратка като поета глътка въздух. И издишана. Бавно. Бих приела живота на една въздишка. Изчезва в смъртите на толкова отлетели мигове. Но винаги е значеща. Помнен ...

На тебе искам цялата да ти се дам
Да ме раждаш и убиваш
Да ме разплакваш и разсмиваш
Бъди за мене Дявола и Бога
Единственото ми спасение ...

~ ТЕМЕНУГА... ~
и имало е нявга...
Къщурка~
Мъничка една...
С вратица малка... ...