Мислех, че съм първата която тръгва боса по чакъла. Тогава видях зад себе си захвърлени джапанки.
Исках да си събера цял плик череши от най-високото дърво, качих се и почти не бяха останали.
Продължих разходката си в пясъка и край морето чайка ловеше риба, помислих, че само аз виждам това. Докато не ...

Вие всички слушате музика. Пианото на Шопен ви е омагьосвало и ви е карало да се възхищавате на майсторлъка на тези пръсти, които пъргаво са подскачали по клавишите му за да избликнат живота – тъжен, весел, закачлив, шумен, магически роден от целувките със слоновата кост на клавишите. Ръката на живо ...

(Поклон на Ницше)
Здравейте, приятели и врагове мои! Здравейте! От днес аз започвам своя последен триптих и всяка вечер ще ви проповядвам по една своя теза, по нещо, което искам да ви оставя, защото нямам сили вече нищо да ви отнема. Искам да ви говоря за най-важните три неща, които човек може да ср ...

Острилка-лъжа.
Подострена истина.
Неизписан миг...
Радост съблича
уморената тъга ...

В стаята с оранжеви стени
от вчера се гледаме
празно със нищото.
И двамата от това
ни боли, ...

Когато здрачът падне и самотата легне връз посърналата гръд...
Тогава сякаш някак потъваме във земна твърд!
Но нейде пак звезда изгрява над падналия небосвод
и усещаме, че живи сме, и усещаме те теб, живот...
Какво ли не сполита ни, с какво ли не се бием... ...

Не съм като онази Жулиета,
но и ти далеч не си като Ромео.
Приличаме си само по това, че
като тях живеем адски смело.
И като тях се борим, ала не за обич – ...

Обичам начина, по който се смееш...
Начина, по който ме гледаш...
Начина, по който говориш...
Обичам да те гледам как спиш...
Обичам те, дори когато си ядосан... ...

Но само, че и в теб е имало поезия –
парченце пламък във двореца заскрежен,
красива дума насред грозни междуметия,
любовен полъх чак до лудост нажежен...
И как си искал да настигнеш вятъра, ...

ЦЯЛО
Ще те събирам
клетка по клетка,
миг по миг,
стъпка по стъпка ...

Все пак…
Ще стигнем някак
и до утрешния ден.
Там чакат ни
объркани мечти, ...

Обичам те!
Защо?
Не знам!
Но икам нещо да ти дам.
Във него е събран света ...

Тъжни автобиографични акустични жици.

ПРОДАВАЧКА НА ЛЮБОВ
Допушва поредната цигара,
дълбоко вдишва парещия дим,
приклекнала на тротоара,
оправя тежкия си евтин грим. ...

Събуждам се до края на нощта
сред истини, от вяра оболели.
Изтръпнала във себе си мълча,
а колко думи си отиват неми...
Целувам радостта от допир тих, ...

Обходих залите в музея на живота,
с годините събрани експонати...
Мечтите... пожълтяли и окапали,
а и приятели, оказали се непознати.
Припомних позабравени моменти... ...

Танцувал ли си някога
джаз под звездите?
Импулсивно
и незряло.
Когато въздухът тежи от аромати ...

По течението
Във време на страх и нищета
грозна става твоята душа.
Пред избора
или ти да умреш, ...

Тази вечер със теб ще останем
в тази тиха, спокойна гора.
Ще си спомним за всичко, което
бе до вчера красива игра.
Ще прелистим живота нелесен, ...

Където и да съм
Винаги ще държим мечтите си в ръце,
ще бъдем отговорни за раните в нашето сърце,
виждаме бъдещето, то стои пред нас,
но нещо ни пречи да се сбогуваме с миналото, ще живее с нас. ...

Живял ли си на този свят,
сълза отронвал ли си в самота
и щастие на някого ти дал ли си?
Живот от себе си дарил ли си
и нечия ръка държал ли си, ...

Въпреки че съм жена, понякога и аз не зная? Оказва се, че жените искат един и същи мъж. Да, невероятно звучи, но е истина. Той трябва да е красив, млад, богат, материално подсигурен, да е внимателен, отзивчив, галантен, разбиращ, секса с него да е зашеметяващ и едновременно с това да е и лошо момче. ...

Играх отново в поредната игра любовна...
Играх и изгубих, но какво от това...
Мечтах и обичах без почивка, без умора...
И пак разплакана останах под дъжда...
Безкрайна любов в безкраен грях живях... ...

- Вие ли сте Невена Цветанова? - попита я с делови и стържещ глас цивилният. Беше се легитимирал, но Невена не реагира, продължаваше да седи като хипнотизирана. Банкнотите бяха разпилени около нея. Имаше на масата, долу на пода, в скута ù, а някакви пет лева бяха кацнали на лявото ù рамо като генера ...

Кои са най-добрите плажове ли? Ами няма и съмнение, това са плажовете на младостта.
Когато само това, че има къде да спиш, ти е достатъчно. Когато ти е достатъчно голямата компания да се е разположила на маса в ресторанта, където няма друго, освен мешана скара, шопска салата и почти топла бира. Стол ...

всеядна
храни се
само с мъже
най-обича
да им говори ...

Какво да правя, като светлината ме заслепяваше,
не виждах колко губя от всичко това.
Не спря и бавно ме унищожаваше,
бавно достигах до своя провал!
Бавно навлизах в непрогледния мрак, ...

СЕГА
О, стига със тези безкрайни заблуди –
екзотика, остров накрай на света.
Аз искам до тебе сега да се будя.
До твойте ръце да потрепвам в съня. ...

По повод авто-психодраматизацията
на снощния ми кошмар :)
Моите първи 7 години
започнаха всъщност на 22...
със женственост, скрита зад листа от смокиня, ...

"Борба" е името ти, a "Доблест" пише
на лика ти - на нея ме научи ти.
Със непреклонна, мъжка сила да
покорявам моите мечти.
Държа главата си високо горе, ...

Сякаш те губех
Сякаш малки парченца изчезваха безследно
Сякаш те губех
Живот по живот малко огънче изчезнало бедно
Виждах се сякаш няма място за мен ...

Разгърденият вятър ми показа
широтата на свободните си дни.
И друго още - силата да можеш
да обуздаеш смелите мечти...
Трепетният огън ме научи ...

Обичаме се без думи,
проговорим ли – болят душите ни.
Рани отварят се – минало необратимо.
Обичаме се без думи.

Полета от изсъхнали души,
а някога били градини,
сега безводие цари
по-празни, по-сухи от пустини.
Ливади... от нескончаеми фасони, ...

Със мечти те посрещам –
искрящи от вричане.
Като светла омая
от лятна дъга.
И пристъпвам ...

An meine Mutter ...
Heinrich Heine
І
Ich bin's gewohnt, den Kopf recht hoch zu tragen,
Mein Sinn ist auch ein bißchen starr und zähe; ...

Am I going insane (insane)
My blood is boiling inside of my veins
An evil feeling it ticks (it ticks) - Аз го чувам "attacks" затова така и съм го превел :)
My body shaking there’s no turning back
So take your eyes off the trigger (?) ...