Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
Човекът на Дявола е брат
Златна ябълка не съществува.
От векове земята не е рай.
Дори душата на човека се купува.
Изкушения на всяка крачка има ...
Време, върни ми
ти си със мене.
Търся го често
волното време,
когато сигнала ...
Тихи стъпки
Сумрак и тихи стъпки
Тъмнината идва
сякаш свети
и една пътека ...
Вричане
сълзи от радост ще текат,
защото на теб се ази вричам,
на теб, мой образ мил и свят.
Очите твои ме изгарят, ...
Магистратска жалба
Нали си падам социално слаб,
ще ù разхвърлям малко тор оборска,
ще насадя пиперец, лук, домат...
Че многолюдна челяд мене чака ...
Дъждът
чадъра все си забравям.
За светлите водни стрели
удобна мишена ставам.
Дъждът ме разстрелва сега ...
Уличница
а аз извъртам поглед, без надежда...
От неудобство? Не... от злоба,
че избрала е това пред гроба –
в чуждите очи да вижда голото си тяло, ...
Дали ние решаваме
Пред ...
Кръстница ми е дъгата
Жълтото-златисто... свързвам със добротата, със топлината ...
Забравата
Кому е нужна -
митично овехтяла,
нелирична?
Да те жадувам, ...
Портрет - 2 част
Тези дни улицата изглежда някак по-цветна след дъжда. По-цветна е стаята на Демиен, защото получава вече за втори път рози от непознатия художник.Портретът вече си има красива рамка. Мария се погрижи веднага за това... И сега е на почетно място над библиотекат ...
Търси любовта в малките неща
Магията на любовта
Какво прави с нас любовта? Какво се случва с нас, когато изпитваме любов?
Нима това не е хубаво чувство, което кара сърцето ни да трепти и да пърхат пеперуди навсякъде из нас. Сутрините, когато отворим очи, се събуждаме с усмивка и целият ни ден е прекрасен и изпълнен с щастие, тр ...
Мир
почакай само и ще видиш,
твойта люлка под брезите гние,
гявол споменът ти за шуплака трие...
Почакай само и ще видиш, ...
Липсваш ми
1 Мислиш ли за мене ти,
както аз сега - кажи?
Не мога бeз теб да живея
и да съм само с теб копнея. ...
Майсторство и чувство
През отворения прозорец на ателието влиза свеж въздух. Старият художник е застанал зад гърбовете на двамата си рисуващи ученици. Той следи внимателно и мълчаливо работата на своите възпитаници. Моливите им с тих шум плъзгат заострените си графити по гладката рисувателна хартия. ...
Тъмни дни!
макар и всички да казват,
че това е невъзможно...
Как времето спря
и то в отрицателната му, ...