Лицето ми
е било с цвят на
жълто слънце,
червена луна
с нюансии интересни ...

Раздялата с нещо любимо...
Делят ни хиляди вселени…
Часът удари, а мигът е спрял.
А нищото потрепва в мене,
отмества призрачен воал… ...

Бъди спокоен!
Няма да ми липсваш, принце.
След теб ще дойдат рицари безброй.
Със брони тежки от доверия
да ме спасят от този вой. ...

Кой съм аз?
Кой си ти?
Аз съм Никой,
aми Вие?
Щрака се пак нещо. ...

И е толкова гъст ароматът му,
и е толкова плътен,
уловил в себе си вятъра -
влажен, тежък, разпътен,
вплел мириса земен - ...

Понякога ти писва да си сам.
По улиците ходиш механично.
А мислите ти все летят натам,
където всичко е красиво, романтично.
Омръзна ти да вярваш в любовта. ...

Нали й в село върл бабриархат,
засукаха мустаки баби щури.
Наточиха си винци за зарят,
нахлузиха дибелити потури...
И цъфнаха на лозито, чи спазва ...

Не съм наивното момиченце, което тъпкахте преди. Не съм онази кукличка на конци, която разигравахте. Не съм сюжетът в ежедневието ви. Не съм парцалът, с който обувките си да избършете. Не съм стената, на която яда да си изкарвате. Не съм онова слабо, влюбено дете, в чийто очи само сълзи блестяха. Не ...

А как... Как те усещам, аз си знам.
Аз имам радар за тези, сложните,
проблемни, изгубени, без душа
и за обичане почти невъзможни.
И как... Твоето е от онези сърца, ...

РЕКВИЕМ ЗА МЪРТВОТО СЕЛО
Като мъртвец неплакан и сам,
глухото село простира се там.
Тъмнеят прозорци - очи ослепели.
Не скърцат вратите - уста онемели. ...

Историята на човека е велика,
но тъмнеят тук-таме петна.
Човешкото в мене се запита:
„Защо ли се е случило това?”
Кому ли пречели са тези хора? ...

Тишината кънти в главата ми, удря слепоочията ми.... Тихо е... Моите ученици пишат. Толкова сериозно работят, че се чува само шумоленето на прелистваните тетрадки.
Толкова е тихо!
Заслушвам се в себе си. За какво мисля! За тези момчета и момичета, които преразказват в тетрадките си съдбата на Стояно ...

Целувката ти, скъпи, днес е непочтена,
защото криеш в погледа си мисли чужди,
защото не прозираш колко съм ранена
от временните ти закачки и възбуди...
Ръцете ти докосват моите порозовели бузи, ...

Край пътя издига се напукана скала,
стръмна и висока, страшничка е тя.
Ниско долу, подредени в пълен ред,
подпират я малки клечици безчет.
Отдавна е било, в турски времена, ...

„Ще се спусна по склона, ще дойдеш ли?! Страхуваш ли се?! Какво толкова, нали аз ще го направя. Хайде! Не се колебай! Този шанс го има веднъж в живота...”
Тя разпери ръце, сякаш бе птица и изчезна от погледа му. Дори не извика. А той – не трепна. Само примижа срещу слънцето и заби отново поглед в зе ...

Ставам суеверен.
След оная вечер нещо в мен се промени.
Както и да се опитвам да го извъртам, както и да се опитвам да си го обяснявам, нищо не излиза.
Не мога и да го забравя.
Искам, не искам, то ни в клин, ни в ръкав ми шукне в главата. ...

ЗДРАВЕЙТЕ,
предоставям на вниманието Ви едно есе на тема, която силно ме вълнува.
Надявам се, че ще Ви хареса.
Благодаря Ви.
Лек и усмихнат ден на всички. ...

Нощта, със пеперудени криле,
докосва измореното ми тяло,
По-нежна е от майчини ръце.
Тъй дълго за покоя е копняло...
Прегръща ме жадувана тъма. ...

Братовчед на химикала,
него искам да възхваля.
Аз съм само ученик,
той сега ми е мъник.
Бе голям, но е чуплив, ...

(По музиката на "Шефа ми рече..."
Всичко е побеляло
в снежното одеяло,
с баджо сваляме ските,
долу пред механите. ...

Как да хванем милионер
Обикновено не вдигам телефона си, когато видя на дисплея му изписано името на бивше гадже. Последният път, когато сбърках и го направих, трябваше да се явя на ДНК-тест за бащинство. Естествено резултатът бе отрицателен, но емоциите около доказването на истината нарушиха за мес ...

Зимата дошла е
Утро е. Бавно отварям очи и показвам глава из под топлата завивка. Бррр, студено е! Чувам как някой тихо чука по капчука. Хладничко е, но любопитството над мен надделява. Ставам бързо и вдигам със затаен дъх белите щори, на тъмната стая и ооо... Зимата дошла е!
Навън снежинки бели тан ...

ЦВЕТНИ ПРОЗРЕНИЯ
Очаквах я. Броях миговете. Бяха като съцветия на лоза… спираловидни багри, копиращи сладостта на битието. Спомнях си изминалите мигове от нашето кратко познанство - ярки, неукрепнали и неосъзнати. Търсех нейната любов, настоятелно я исках и знаех, че ще я постигна. Това ме доказваше ...

Scorpions - Blackout
I realize I missed a day
But I´m too wrecked to care anyway
I look around and see this face
What the hell have I lost my taste ...

La Lettre
by Lara Fabian
Ecris-moi une lettre de rupture
En m'expliquant toutes les raisons
Qui t'ont fait t'A©vanouir dans la nature ...

THE RASMUS & ANETTE OLZON
OCTOBER AND APRIL
She was like April skies
Sunrise in her eyes
Child of light, shining star, fire in her heart ...

Лицето си защо от всички криеш?
Воалът, ако бъде ти свален,
ще ахна изумен! ... И ще завие
гладът на единака - вълк у мен.
Навярно е дарил те по рождение ...

Щастливи и красиви сме с жените...
И те със нас – красиви и щастливи...
И Господ каза:
- Ще делите дните
и нощите си ...

Някой може би ме е мечтал
и по прозорците ме е рисувал...
На сърцето ми живот е дал
и тайничко за мен бленувал...
Някой може би за мен сълзи е лял ...

Искам обич
Уморих се от любов на дребно -
с такава до сега живях,
трохи от хляба все обирах
и сита никога не бях. ...

Може би ти ме срещна,
за да видиш различен от твоя свят.
Опознаваш ме със страст гореща
и разбираш - аз си имам своя цвят...
Може би от мен се нуждаеш - ...

От дума на дума, от случка на случка и като се огледахме, под кривата круша се събра кажи-речи целият народ. Всеки разправя как са го докарали под келявото дърво и всеки казваше, че неговата история е - най, ама - най!
Нашият Пешо Стоянов беше излязъл от мода, но той не го вярваше и току извисяваше ...

Край селото имаше могили. Обграждаха го в полукръг. Бяха обрасли с трева. Само на едната стърчеше огромен камък.
Разказваха се легенди за тези могили. Че турски кервани минавали тук. Че страхът от разбойници накарал пътуващите да заровят в земята богатствата си. Или, че тук са положили тялото на зна ...

Едно мълчание в мен крещи,
с думи от болка стенещи.
Дълго сърцето ми трови,
мълчаливо се опитва да говори.
Едно мълчание ме изпепелява, ...

Онзи ден прекрасен
Спомняш ли си онзи ден прекрасен,
в който гледах те с очи,
във който пожелах
да бъдем заедно и занапред дори. ...

Извезана,
нашарена
от
слънчеви лъчи,
едва докосвана ...

Вали. Сребристо-прозрачен мираж
по стъклата познати. Немити.
Оставя бразди във златистата прах
на спомените. На дните.
На перваза, във стари саксии, цветя ...

Имало едно време… едно Джудже, с вълшебно огледало. Всяка сутрин, преди да излезе, Джуджето се поглеждало и въпреки отблъскващата си външност, огледалото му казвало все едно и също – „ти си най-прекрасното Джудже на света”. След ежедневни, многократни повторения, Джуджето взело, че повярвало, и не с ...